За органичното щастие Има връзка между облеклото и психиката на

За органичното благополучие

Има връзка сред облеклото и душeвността на индивида - когато е посърнал, той се стреми към по-фрапантно, по-богато фешън облекло, с цел да заблуди света. Текстилната промишленост е предоставила красиви тъкани за прикриване на неестетичните форми на корема, на ханша, на подпухналите и повредени мускули, и колкото повече са провалите, толкоз повече са приумиците: мъниста, гердани, ластични колани, перуки и т. н.

За същински здравия човек тези неща губят своето значение. Добре завършената жена по вътрешен нюх осъзнава своята мощ и се стреми към семплото. Тя осъзнава очарованието си, което й е дала самата природа с красивите коси, прелестната си кожа. Същото може  да  се каже и за здравия мъж. Те знаят за магнетичната  мощ, която се излъчва от здравите мускули, заредени с  богати евентуални благоприятни условия, за чара на одухотвореното лице, което грее със стегнатите си форми и красиви изразителни очи. Когато се следи подобен човек, се не помни с какво той е облечен, дотолкоз вниманието се сграбчва от предаваната естетика - топла и изобилна. Той доставя единствено наслада.

Здравата душевна настройка инстинктивно усеща негативното в живота, отвращава се от него и го третира като мъчително събитие. Човек, който се стреми към благополучие, на първо място би трябвало да се вгледа в себе си. За да потърси щастието вън от него, той би трябвало да го откри на първо време вътре в себе си. Той би трябвало да има нравствен покой, да усеща хармонията на силите в себе си.

Много младежи се насочват към любовта, тъй като се усещат нещастни. Такива хора са с неспокойна душeвност, раздразнителни, с възприятие на някаква неопределена незадоволеност, не знаят какво желаят и какво им би трябвало. Те търсят любовта като отдушник. Безспорно това е егоистично възприятие, само че тук има нещо, което би трябвало фино да се разграничи и да не се бърка. Чувства ли се трагичен, подтиснат, нервозен, човек би трябвало да знае, че нещо не е в ред. Дори да срещне любовта, тя няма да му даде това, което е мечтал. Той и там демонстрира обезверение, раздразнителност, взискателност, които се отразяват зле на неговия сътрудник и той се стъписва. Такъв човек се хвърля от обект на обект, търси някакъв мираж на благополучие, само че не го намира. Този човек би трябвало на първо време да приведе в ред себе си и мъчителното си положение. Той би трябвало да възстановява вътрешните си функционалности, да почисти соковете на организма, поправяйки грешките, позволени във образувания му метод на живот. Поправят ли се тези неточности, се възвръщат и повредените функционалности. Нормалните и верни функционалности възвръщат вътрешното единение и естетика. Върне ли се чистотата на тъканите, се връща и душевното равновесие. Човек с душевно равновесие нито се впуска стремително в любовни водовъртежи, нито се лута като еднодневка. Той целеустремено, умерено търси това, което му е належащо, и с верен и непогрешим нюх сортира колегата си. Тук би трябвало да загатна, че отношението на здравия човек към неговия сътрудник е крепко и в случай че сътрудникът е също със здрава и уравновесена душeвност, връзките се развиват напълно иначе.

На болния човек нещата наподобяват по един метод, до момента в който на здравия - напълно иначе. Джек Лондон, публицист с изключителна вътрешен глас, споделя: „ Щастливият е благополучен от нищо “. Той е схванал, е щастието блика от вътрешната страна и облъчва целия нравствен мир на индивида.

Обикновено обособените фамилии си имат всяко собствен жанр и метод на живот. Създава се метод на хранене, на хигиена, отношение сред членовете и прочие Поради взаимния им живот нормално и грешките се затварят в границите на фамилията. Ако майката стопанка е открила здрава, целесъобразна храна и здрав метод на хранене, тя, без да осъзнава, за цялостен живот основава здрави привички в цялото семейство. Създадените здрави привички основават и здрави членове на фамилията, в което разцъфтява здрав, колективен и радостен колектив със спокойни, уравновесени връзки В такива фамилии може да се чуе и ария, и забава, и смешка. Атмосферата е сърдечна и динамична. Там всичко се движи, духът е на висота и има живот в цялостния смисъл на думата. Обаче има фамилии, където всички са свити в черупката си, наежени, песимисти, мърморещи против живота или началниците и съседите. Духът в такива фамилии липсва. Там или се мълчи, или се чуват пререкания.

Не е мъчно да се даде преценка на аргументите за тези феномени, корозивни като язва бита на нашето общество. Погрешният метод на живот, неправилните привички в храненето довеждат хората до мъчителни положения, които тровят тяхната душeвност, по-късно душeвността и на цялото семейство, като в същото време отравят и объркват живота и на здравите хора с неприятния си мирис, със злобата, фалша, лицемерието, жестокостта и прочие Там, където правилата на живот са здрави, там духът е настоятелен, жизнен и креативен. Това са хора, които обичат труда, не се опасяват от него и на тях може да се разчита.

Когато видите в живота отрицателни прояви, това не трябва да се отдава единствено на неверното образование, а на първо място на болното тяло, жертва на някакви неверни житейски правила. Ако постановим верни правила в метода си на живот, доста неща ще се оправят: егоизмът, бездушието, скъперничеството, лакомията, алчността, кариеризмът, жестокостта, черногледството, песимистичното отношение към живота, разврата, вулгарността и още доста такива грозни прояви, излагащи индивида като рационално и мислещо създание. Горки споделя: „ Човек - това звучи гордо “. Когато видиш един алкохолик, един сребролюбец, трептящ над парите, не горделивост можеш да види, а грозно проваляне.

Достоевски споделя една истина: „ Красотата ще избави света! “ Той е прав, че ние, новите хора, е належащо да потърсим хубостта и да променим живота. Вярно, че е нужна доста разяснителна работа, с цел да се откажат хората от неправилните си привички, и едно от основните неща, които би трябвало да се реформират като основа, това е методът на нашето хранене. И тук би трябвало да господства скромността и по-малко да се мисли за приумиците на богатото кулинарно изкуство и лакомията. Човекът би трябвало да знае и по какъв начин да върви, и по какъв начин да спи, и по какъв начин да работи, да се радостни след работа и още доста неща, всяко от които способства за щастието му.

Да се научим да живеем по този начин, както би трябвало, тъй като една тъга може да погуби индивида и една наслада да го върне към живот. Да знаеш вярно да живееш е изкуство. Усвоиш ли го, ти създаваш единната вътрешна естетика в организма си. Вътрешната естетика обезпечава здравите функционалности на органите и тяхното ОРГАНИЧНО ЩАСТИЕ, от което зависи и стабилната душевна конфигурация, осигуряваща и душевното благополучие.

Януари 1977 година

Из: „ Дишане, хранене, здраве “, Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2017 година
Снимка: bg.wikipedia.org