Бърз и лесен начин да се отиде до Париж
За някои българи е доста елементарно всеки ден да вървят до Париж.
Представете си да сте роден в София, а да живеете на улица... "Париж ". Да, има такава - в центъра на столицата ни, и е в община Оборище. Наречена е на град Париж – столицата на Франция.
Улица "Париж " е толкоз дребна а толкоз забележителности има по цялата й дължина.
По пътя си през града тя пресича натоварения бул. "Дондуков ", минава от дясната страна на Националната опера и балет. Сградата, в която се обитава тя през днешния ден, е проектирана през 1921 от арх. Лазар Парешкаванов, само че градежът ѝ стартира едвам през 1947-а. Завършена е през 1953 година. Районът към кръстовището на ул. "Париж " с ул. "Врабча " е център на търговията с изобразително изкуство в София поради огромния брой частни галерии. После преди да прескочите през ул. "Московска " можете да поседнете в разположената тъкмо тук бирария "При кмета ".
С нови сили продължавате разходката пред входа на катедралния храм "Св. София " и паметника на Незнайния боец. "Света София " е раннохристиянска православна черква в столицата - София. За начало на нейното съществувание е признат IV век и тя е обичайният катедрален храм на града, дала и името му. Според проф. Богдан Филов църквата "има и прекомерно огромно общо научно значение като един от най-старите архитектурни монументи на Балканския полуостров... " Църквата през днешния ден няма камбанария. Камбаната ѝ продължава да е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.
Паметникът на Незнайния боец , именуван и Гробът на незнайния боец, е построен до южната фасада на напречния транспортен съд на църквата "Света София ". Той съставлява церемониален незабравим комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войник, според първичната концепция на основателите и създателите на първия и погубен Гроб на незнайния боец, само че и продължена след един интервал на отричане с почит и уважение в осъществения план на арх. Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български бойци, починали за родината във войните, водени от българската страна. Паметния комплекс съчетава "вечен огън ", пръст от Старозагорсдкото стълкновение и Шипченската борба, които са едни от най-важните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от остарелия монумент – българският народен знак, дело на известния ваятел Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!
- из "Новото гробище над Сливница " от Иван Вазов
Пресичаме ул. "Оборище " и идната спирка е Светият Синод на Българската православна черква. След това пресича като пешеходна през градинката на "Св. Александър Невски " и стопира пред бул. "Цар Освободител ". Оттук нататък улица "Париж " продължава в ул. "6-ти септември ".
Бул. "Цар Освободител " или единствено Царя (през 70-те – 80-те години на предишния век публично именуван "Руски " ) е на южния завършек на ул. "Париж ". През 1889 година Столичният общински съвет преименува тогавашната "Истанбул джадеси " в бул. "Цар Освободител ", който бързо стартира да придобива образа на основна представителна градска артерия. На единия ъгъл на ул. "Париж " с булеварда е Военният клуб , а на другия - градинката "Кристал ". Строежът на клуба е почнал през 1895 година на земя, закупена за 180 000 златни лв.. Замислена и градена по план на чешкия проектант Антонин Колар в жанр неоренесанс, постройката е приключена изцяло от българския проектант Никола Лазаров през 1907 година. През годините е носил имената Офицерски клуб, Военен клуб, Централен дом на войската, Централен дом на националната армия, Централен дом на националната войска (ЦДНА). Сградата е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с систематизиране, особено за клубните здания от края на XIX век. Централно място заема концертната зала, богато украсена с архитектурни детайли.
Наблизо е и постройката на Посолството на Италия.
Представете си да сте роден в София, а да живеете на улица... "Париж ". Да, има такава - в центъра на столицата ни, и е в община Оборище. Наречена е на град Париж – столицата на Франция.
Улица "Париж " е толкоз дребна а толкоз забележителности има по цялата й дължина.
По пътя си през града тя пресича натоварения бул. "Дондуков ", минава от дясната страна на Националната опера и балет. Сградата, в която се обитава тя през днешния ден, е проектирана през 1921 от арх. Лазар Парешкаванов, само че градежът ѝ стартира едвам през 1947-а. Завършена е през 1953 година. Районът към кръстовището на ул. "Париж " с ул. "Врабча " е център на търговията с изобразително изкуство в София поради огромния брой частни галерии. После преди да прескочите през ул. "Московска " можете да поседнете в разположената тъкмо тук бирария "При кмета ".
С нови сили продължавате разходката пред входа на катедралния храм "Св. София " и паметника на Незнайния боец. "Света София " е раннохристиянска православна черква в столицата - София. За начало на нейното съществувание е признат IV век и тя е обичайният катедрален храм на града, дала и името му. Според проф. Богдан Филов църквата "има и прекомерно огромно общо научно значение като един от най-старите архитектурни монументи на Балканския полуостров... " Църквата през днешния ден няма камбанария. Камбаната ѝ продължава да е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.
Паметникът на Незнайния боец , именуван и Гробът на незнайния боец, е построен до южната фасада на напречния транспортен съд на църквата "Света София ". Той съставлява церемониален незабравим комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войник, според първичната концепция на основателите и създателите на първия и погубен Гроб на незнайния боец, само че и продължена след един интервал на отричане с почит и уважение в осъществения план на арх. Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български бойци, починали за родината във войните, водени от българската страна. Паметния комплекс съчетава "вечен огън ", пръст от Старозагорсдкото стълкновение и Шипченската борба, които са едни от най-важните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от остарелия монумент – българският народен знак, дело на известния ваятел Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!
- из "Новото гробище над Сливница " от Иван Вазов
Пресичаме ул. "Оборище " и идната спирка е Светият Синод на Българската православна черква. След това пресича като пешеходна през градинката на "Св. Александър Невски " и стопира пред бул. "Цар Освободител ". Оттук нататък улица "Париж " продължава в ул. "6-ти септември ".
Бул. "Цар Освободител " или единствено Царя (през 70-те – 80-те години на предишния век публично именуван "Руски " ) е на южния завършек на ул. "Париж ". През 1889 година Столичният общински съвет преименува тогавашната "Истанбул джадеси " в бул. "Цар Освободител ", който бързо стартира да придобива образа на основна представителна градска артерия. На единия ъгъл на ул. "Париж " с булеварда е Военният клуб , а на другия - градинката "Кристал ". Строежът на клуба е почнал през 1895 година на земя, закупена за 180 000 златни лв.. Замислена и градена по план на чешкия проектант Антонин Колар в жанр неоренесанс, постройката е приключена изцяло от българския проектант Никола Лазаров през 1907 година. През годините е носил имената Офицерски клуб, Военен клуб, Централен дом на войската, Централен дом на националната армия, Централен дом на националната войска (ЦДНА). Сградата е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с систематизиране, особено за клубните здания от края на XIX век. Централно място заема концертната зала, богато украсена с архитектурни детайли.
Наблизо е и постройката на Посолството на Италия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ