За ниските мъже се носят легенди – и позитивни, и

За ниските мъже се носят митове – и положителни, и отрицателни. От това, че са злобни, нападателни и комплексирани до откритото (уж посредством всякакви проучвания), че се развеждат по-рядко, печелят повече пари и поемат по-често отговорности в семейството.    Има хора, които не обръщат внимание на сходни клишета. В значително случаи обаче тази социална стигма към по-ниските мъже може да трансформира живота им в пъкъл. Или да ги накара да подхващат фрапантни ограничения, с цел да решат казуса даже с риск за здравето си.   Тук в действителност става дума за нещо рисково. Да пораснеш с още няколко сантиметра в зрелост не е невероятно, само че би трябвало да си подготвен да платиш цената. А тя е висока – строшаване на краката, тежка интервенция, мощни болки за дълго време. Резултатът след всичко това е, че може би ще добавиш към растежа си 6-7-8 сантиметра. Струва и доста пари.   Кой би се подложил на сходно нещо? Отговорът е елементарен – невисок мъж, на който му е писнало да е нисък    Като тийнеджър Луис, чието име е променено, пораства до 165 см, което е десетина сантиметра под междинния растеж за Англия, споделя The Guardian.    Младежът по никакъв начин не се харесва, а един от най-лошите му мемоари е по какъв начин едно момиче му споделило, че е толкоз готин, че заслужава да бъде висок. Преди  години той взема решение да заплати няколко десетки хиляди паунда за интервенция по увеличение на растежа. Хирургът би трябвало да счупи краката му, да инсталира в тях специфични пластини и през идващите месеци, в интервала на възобновяване,  да се надяват, че всичко ще е наред.    Формално това се води пластична интервенция, само че тя е изключително рискова, тъй като в случай че нещо се обърка, пациентът може да получи тежки увреждания, в случай че не и неработоспособност. И все пак искащи има.    „ Основният мотор, за жалост, са парите “, споделя един от лекарите, пионери в региона – Дрор Пейли. Той е експерт по удължение и реорганизация на крака. Казва, че за първи път ортопедичната хирургия се намесва в полето на пластичната. Но това въобще не значи, че всичко минава безпрепятствено.    Техниките за осъществяване на такава интервенция са разнообразни, само че всеобщо се употребяват металните пластини, известни у нас и като пирони. Тяхното първо предопределение е стабилизиране на коста и постоянно влизат в приложимост при тежки счупвания. В случая обаче контузията се предизвиква съзнателно.    До тук е лесната част. В интервала на възобновяване към крайници се слага устройство, създаващо магнитно поле. То задейства самата пластина, която е телескопична. По няколко пъти на ден тя „ разтяга “ двете половини на счупената кост с към милиметър дневно.    И защото организмът усеща празнината, той се пробва да я запълни, създавайки нова костна тъкан.    Този развой продължава няколко седмици като на пациента може да му се наложи да се движи с инвалидна количка. След това стартират месеци физиотерапия, с цел да се приспособяват и мускулите към новото състояние.   Подобно „ наслаждение “ коства към 100 хиляди долара    Цената обаче може да скочи три пъти, в случай че пациентът изиска да се удължат и двете му огромни кости на краката – бедрена и подбедрица – т.е. общо четири. При този цялостен пакет растежът може да бъде повишен с към 16 см.    Тъй като интервенциите са скъпи и известни, непроменяемо предложения се появяват от клиники в страните, известни с така наречен медицински туризъм като Турция или Индия. В Истанбул има клиника, която се споделя „ Искам да съм по-висок “. На уеб страницата си тя твърди, че през последните 10 години са оперирали над 650 души.    Д-р Пейли обаче изяснява, че от ден на ден ортопеди стартират да се популяризират като експерти в региона без да имат задоволително опит и познания. Винаги има заплаха от усложения като инфекции и разбъркване на стави, изяснява той.    „ Има евентуална опция пациентът да бъде сакат и към това би трябвало да се подхожда доста отговорно “, споделя лекарят.    „ Винаги се пробвам да ги разубедя “, декларира пък различен експерт – проф. Хамиш Симпсън от университета в Единбърг. Самият той не прави сходни интервенции, само че постоянно се сблъсква с пациенти, които търсят услугата.    „ Дори и при най-хубавия доктор, рискът от затруднения е два пъти по-голям от този при интервенция за промяна на колянна става “, изяснява Симпсън.    Първата сходна интервенция Пейли прави през 1988 година По това време на тези интервенции обаче се гледа по друго – като на метод да се помогне на потърпевши или родени с някакви увреждания, които в противоположен случай биха имали тежък живот.    Нещата се трансформират радикално през 2011 година, когато стартира потреблението на нов вид пластини – те разрешават известно натоварване на крайниците и преди цялостното възобновяване от интервенцията. Дори когато преди година се появяват подозрения за съвместимостта на пластините с човешкия организъм, търсенето на услугата не понижава.    Така всяка година делът на пациентите пораства, а лекарите се популяризират все по-агресивно. 95% от преминаващите тази процедура са мъже. И в случай че за някой това може да е потребно и да му помогне да живее по-добре, не трябва да се не помни, че има и тъмна страна.   Тези интервенции в действителност повдигат доста съществени въпроси    На първо място е тематиката за суетата и какво са подготвени да създадат хората в нейно име. Но би трябвало да се търсят и аргументите. Непрекъснатото облъчване с облици, изключително през обществените мрежи, води до превръщането им в стандарт.    Затова всички хлапаци са уверени, че би трябвало да са високи над 180 см. Иначе девойките няма да ги харесват.    „ Първият въпрос, който им се задава откакто видят фотографията им, е „ Колко си висок “, споделя татко, чийто наследник е уверен, че би трябвало да си направи интервенция.     Средният растеж на мъжете варира според от това къде са родени. За най-високи в света минават в нидерландците където всекидневно се извисяват на към 182.5 см. В Съединени американски щати междинният растеж е малко над 175 см, а в Азия и Латинска Америка – под 170 см.    Тази суха статистика обаче надали може да разубеди малчуган в разгара на пубертета, който е решил, че животът му е пъкъл и никое момиче не го харесва поради растежа му. Има и друга значима специфичност.   Подигравките към ниските мъже се считат за нещо съвсем обикновено. Към тях няма мощна социална реакция, няма заклеймяване. Това в допълнение усложнява обстановката. Или както споделя първият воин в тази история:    „ Мисля, че това е един от последните предубеждения, които се считат за нещо обикновено. Интересно е, че хората се фиксират върху нещо което не можеш промениш “.  Всъщност можеш. Ако си подготвен да платиш цената.