Let ‘er rip“ е надписът върху надгробната плоча на канадския

„ Let ‘er rip “ е надписът върху надгробната плоча на канадския артист Лесли Нилсен. Не търсете лирика или бездънен смисъл - става дума за пръдни, неговата запазена марка.

Освен с комедийния си принос, той е прочут с това, че на всички места носи малко устройство, което при натискане имитира тон на изпускане на газове.

И го е държал в себе си безусловно до последно. По време на погребението му - по-скоро коктейл и тържество с музика от класиката „ Голо оръжие “ - брачната половинка му сложила устройството в ковчега и го задействала всякога, когато някой се приближавал да отдаде респект.

Той умира през 2010 година на 84 години, само че екранният му облик остава жив за няколко генерации фенове.

Човек, който чете това, би решил, че е бил роден комедиант, дете, което е разсмивало семейство и съученици, естествен шемет. Истината обаче е, че през по-голямата част от кариерата си Нилсен е трагичен, по-точно философски артист.

В началото считан от критици за беззвучен, той взе участие в съвсем всички телевизионни продукции от 60-те и 70-те години - от Alfred Hitchcock Presents до Columbo и The Love Boat.

Светът открива Нилсен, когато той към този момент е над 50. В миг, когато някои артисти стартират да броят годините до пенсия, той прави внезапен завой. Това не е толкоз преоткриване, колкото основаване на екранен облик, който дефинира кариерата му за три десетилетия.

„ Когато Лесли Нилсен се появи във филм, публиката към този момент знаеше какво да чака “, написа El Pais.

Тази промяна е дело на триото ZAZ - Дейвид Зъкър, Джим Ейбрахамс и Джери Зъкър, трима сценаристи и режисьори от Уисконсин, които вземат решение да създадат филм за самолетна повреда, пародиращ модерните през 70-те години продукции за произшествия.

За „ Airplane! “ те не търсят комедийни артисти. Ключът съгласно тях е всички да играят изцяло съществено, колкото и неуместни да са обстановките. Затова упорстват за присъщи трагични артисти като Робърт Стак, Питър Грейвс и Лойд Бриджис вместо за Бил Мъри и Чеви Чейс, както предлага Paramount.

За индиферентния доктор Румак в началото е препоръчан Дом ДеЛуиз, само че екипът повтаря единствено едно име - Лесли Нилсен.

„ По това време хората разпознаваха лицето му от стотици функции, само че не безусловно името му “, спомня си Джери Зъкър.

„ Всички бяха страхотни, само че Лесли беше като риба във вода. Обожаваше всяка минута и съвсем не се нуждаеше от насоки. Щом разбра какво вършим, това си стана неговото поле. Просто му харесваше “, прибавя той пред El Pais.

Нилсен най-накрая намира мястото си.

„ Цялата му личност до тогава беше на високия, хубав, сериозен водещ артист. А в действителност беше най-щурият човек, който можеш да срещнеш “, споделя артистът Дейвид Лежър.

Лежър е измежду първите „ жертви “ на устройството за пръдни. Нилсен седнал до него, показал се с дълбокия си глас и внезапно се оригнал. „ Извинявай, ядох лук “, споделил той.

После отдолу под мишницата му се чул мощен тон.

„ Първоначално се стреснах. Но след това разбрах, че това е номер, като го видях да отиде при някоя статистка и да го повтори. Видях по какъв начин лицето ѝ пребледнява “, споделя Лежър.

Машинката за пръдни участва непрекъснато на снимачните площадки. Негов другар доктор я изработил. Нилсен донесъл цяла кутия и ги продал на екипа по 7 $. Тъй като всички ги употребявали, звуковият отдел ги конфискувал поради провалени дублажи.

Сред „ жертвите “ била и Присила Пресли.

„ Този номер разчупи леда и сложи началото на другарство, което постоянно ще оценявам “, споделя тя за Нилсен.

Комик по душа

Нилсен, който се дефинира като „ затулен комедиант “, знае, че ролята на доктор Румак е шансът на живота му.

„ Казах на сътрудника си: не преговаряй. Приемай. Аз ще им платя в случай че би трябвало “, споделя той в остаряло изявление.

Филмът става непредвиден шлагер, а осъществяването му - едно от най-силните. Режисьорите го разказват като артист с „ невероятна дарба да прави глупавите компедии правдоподобни “.

Изненадващо е какъв брой късно влиза в жанра. Самият той признава, че му е липсвала убеденост.

Нилсен е наследник на служител на реда от Кралската канадска конна полиция, който е упражнявал принуждение вкъщи. Израства покрай Арктика, където главната му грижа била „ да не замръзне до гибел “.

На 17 постъпва във Военновъздушни сили, след това учи актьорско майсторство в Ню Йорк.

Благодарение на външния си тип и глас бързо намира работа. Първият огромен триумф е „ Забранената планета “. Играе и в „ Приключението ‘Посейдон’ “. Малко не му доближава да изиграе Месала в „ Бен-Хур “.
Getty Images | Лесли Нилсен на фотосите на „ Забранената планета “ (1956 г.)
Нилсен работи съвсем без спиране и снима повече от мнозина свои сътрудници, само че рядко изпъква. Критиците означават, че е „ просто хубав артист в промишленост, пренаситена с красиви артисти “. Точно тази анонимност по-късно прави комедийния му пробив толкоз ефикасен.

Сериозната му осанка постоянно го праща в ролята на злодеи. Последната му изцяло сериозна роля е с Барбра Стрейзанд през 1987 година

Никога не съжалява за прехода към комедията, въпреки да знае, че връщане обратно няма.

„ Ако направя тежка драма, публиката ще се смее. “

Зъкър и екипът му го вършат лице на „ Голо оръжие “. Франк Дребин става емблема на самоуверената непросветеност.

Телевизионният сериал Police Squad, на който се базира филмът, е неуспех и оцелява едвам шест епизода. Мрежата го смъква бързо от екран. Няколко години по-късно обаче филмовата версия се трансформира в неочакван шлагер. Заснет с 12 млн. $, филмът печели над 80 млн., ражда две продължения и цяла вълна имитатори. Нилсен дефинитивно се трансформира в икона на неуместната комедия.

Не всичко работи. Някои пародии се провалят, а по-късните филми, разчитащи единствено на името му, не впечатляват. Самият той обаче наподобява удовлетворен и продължава да приема дребни функции.

Макар отвън плановете на Зъкър да не доближава същите върхове, Нилсен си обезпечава място в попкултурата.

Сред запаметяващите се функции е и тази в „ Златните девойки “.

Нилсен, който през февруари щеше да навърши 100 години, остава човек, удовлетворен от кариерата си.

„ Получих няколко награди по пътя, само че почтено казано не съм ги очаквал. Изкарвах си добре прехраната десетилетия наред и това беше задоволително. Това и по някой чек от авторски права понякога. И един сандвич с фъстъчено масло и сладко. “

Трудно е да искаш повече.