За никого не е тайна, че Джордж Р. Р. Мартин

За никого не е загадка, че Джордж Р. Р. Мартин търси хрумвания от действителни исторически събития за „ Песен за огън и лед “ – неговата епична поредност фентъзи романи, която към момента не е приключена и която служи за основа на сериала „ Игра на тронове “ на HBO. (Например Черната вечеря от 1440 година и клането в Гленко служат като ентусиазъм за прословутата Червена женитба в поредицата).

Едно от главните въздействия на Мартин е Войната на розите – три десетилетия на кръвопролития и неприязън сред дома Ланкастър и дома Йорк, два съперничещи си клона на британското кралско семейство. Затова в този момент, когато битката за Железния престол е завършила – най-малко по малкия екран – дано погледнем към нейния действителен исторически аналог.

Портата Микългейт

По време на борбата при Сейнт Олбанс през май 1455 година Йорк посреща и побеждава кралската войска на Хенри VI с превъзхождаща мощ от 3000 души. Вследствие на това кралят е заставен да възвърне Ричард като лорд-протектор на Англия – само че домът не се задържа на този пост дълго. След няколко яростни конфликта против поддръжниците на биологичния наследник на Хенри VI (с който херцогът е противник за трона) Ричард умира в борбата при Уейкфийлд през 1460 година Като последна засегнатост, отрязаната му глава е окачена на портата Микългейт в град Йорк и е украсена с подигравателна корона от хартия (или може би тръстика).

Мечовете и стрелите не са били единствените оръжия, употребявани по време на Войната на розите. В археологически обекти, датиращи от борбата при Таутън през 1461 година (победа на йорките), са открити счупени елементи от ранни огнестрелни оръжия. Предполага се, че при изстрел устройствата са се взривявали, което ги е правело рискови за приложимост. Но без значение от това, те са били употребявани и в борбата при Босуърт през 1485 година

Едуард, един от синовете на убития херцог на Йорк, смъква Хенри VI през 1461 година и става крал Едуард IV. Един от хората, които му оказват помощ, е Ричард Невил, граф на Уоруик. Но скоро другарството им увяхва и през 1470 година Уоруик оказва помощ за връщането на Хенри VI на трона, откакто се съюзява с кралица Маргарет Анжуйска и Джордж, херцог на Кларънс (който също е и брат на Едуард IV). Йоркският крал отпътува в заточение, само че през 1471 година се завръща за възмездие.

Въпреки скандалното си минало двамата братя се сдобряват и работят дружно, с цел да победят водените от Уорик ланкастърски сили в борбата при Барнет. Тази победа, както и по-късният успех над хората на кралица Маргарет, разрешават на крал Едуард IV да си върне короната. (За страдание, в последна сметка нещата не се развиват добре за херцога на Кларънс – той е екзекутиран за държавна измяна през 1478 г.)

На Ричард III не му е било съдено да почива в мир. През вековете след борбата при Босуърт тялото на мъртвия крал изчезва. През 2012 година археологически екип открива останките му под паркинг в Лестър, Англия. ДНК тест оказва помощ да се удостовери самоличността. Добре документираната сколиоза на Ричард III е ясно забележима в гръбначния дирек и се стига до заключението, че той е умрял от удар в черепа. Така през 2015 година в катедралата в Лестър се състои тържествено заравяне на неведнъж оспорвания държател.