Сексапилната врачанка Ани пропищя от фирма в Холандия: Казаха ми да си затварям голямата уста или...
За неточно отношение на работодатели в Холандия алармира 27-годишната врачанка Ани Иванова. Тя се труди в рибна фабрика и разказа в детайли одисеята на българите, които работят там. В схемата са забъркани и наши фирми-посредници, написа konkurent.bg.
„ Скъпи другари,
бих желала да ви опиша по какъв начин бях излъгана, с цел да предпазя и други българи от подлата схема”, стартира описа си младата врачанка, потърсила прехранване в чужбина.
Нейният роман буди доста въпросителни.
„ Преди 2 месеца и половина аз и мой другар намерихме посредническа компания „ Worck Connect “ в България за работа в Холандия. Жената, която ни обезпечи работата се споделя Даниела Дончева и е от Казанлък. Тя ни изясни, че се вършат обикновено по 40-50 часа седмично, което звучи сносно и подписахме договорите. След идването ни трансферираха в холандската компания „ Werck Post NL “. Офисът се намира в град Урк, а името на по този начин наречения „ фиктивен “ началник е Nanne Marten Post”, написа врачанката.
Първите две седмици всичко било наред. На третата седмица обаче били начислени по-малко работни часове и респективно по-малко пари за възнаграждение. Това тормозило момичето и то решило да ревизира в офиса какъв е казусът и за какво има неточност във фишовете с часовете, през които е работило.
„ Като отидох на място шефът на компанията Nanne ми сподели, че всички проблеми с часовете идват от фабриката, в която работим /фабриката се споделя „ Parlevliet “ и се намира в Ijmuiden – б.а./. Първоначално му повярвах, само че грешките започнаха да стават много по-често. На идната седмица нещата се повториха”, споделя врачанката.
Разочарованията й траяли и през идващите дни и седмици. За да отклони вниманието й от казуса, Nanne й предложил да стартира работа в офиса като координатор, с обещанието за безвъзмездни шофьорски курсове, длъжностен автомобил и телефон. Обявил и добра седмична заплата, само че всичко си останало в областта на обещанията, без оповестеното възнаграждение. Чужденецът се възползвал и от обстоятелството, че знае езика като употребявал врачанката за ходатайство с другите българи.
„ Бях й преводачка на всичкото от горната страна, тъй като никой не знаеше език. Имахме спогодба да ми се заплаща и месечен бонус, избран от него, само че по този начин и не съумях да видя какъв брой е този бонус”, разказва девойка Иванова. Затова и спряла да прави спомагателната работа, за която не й се заплащало.
„ След като му заявих, че към този момент всичко ми е ясно, той се изнерви. Каза да си затварям огромната уста и да не приказвам толкоз доста. Но го попитах и за сътрудниците - за какво не са получавали пари и дали знае, че гладуват. Тогава той отново ми повтори това, че имам огромна уста и че би трябвало да я затворя. Престраших се и му споделих, че не желая да работя за хора като него, които лъжат служащите си. Тогава той ми зададе въпроса дали знам какво може да стане, в случай че напусна при изискване, че договорът ми изтича след един месец,” добавя врачанката.
Наетите българи били лъгани освен със заработените часове и заплащането, само че били лишени и от каквато и да било здравна грижа и здравни осигуровки. Координаторът по договорите с задграничните работодатели – Тодор Петков от Добрич, също не оказал нужното подпомагане.
„ Бях ужасена за следващ път, не имах вяра, че даже за здравето ни не им пука. Бяхме като някаква стока за тях. Някаква плът без права, нужна единствено да работи, с цел да им цялостни джобовете”, споделя в написаното Ани Иванова.
Тя не крие опасенията си, че и други българи могат да бъдат подведени по този метод.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
„ Скъпи другари,
бих желала да ви опиша по какъв начин бях излъгана, с цел да предпазя и други българи от подлата схема”, стартира описа си младата врачанка, потърсила прехранване в чужбина.
Нейният роман буди доста въпросителни.
„ Преди 2 месеца и половина аз и мой другар намерихме посредническа компания „ Worck Connect “ в България за работа в Холандия. Жената, която ни обезпечи работата се споделя Даниела Дончева и е от Казанлък. Тя ни изясни, че се вършат обикновено по 40-50 часа седмично, което звучи сносно и подписахме договорите. След идването ни трансферираха в холандската компания „ Werck Post NL “. Офисът се намира в град Урк, а името на по този начин наречения „ фиктивен “ началник е Nanne Marten Post”, написа врачанката.
Първите две седмици всичко било наред. На третата седмица обаче били начислени по-малко работни часове и респективно по-малко пари за възнаграждение. Това тормозило момичето и то решило да ревизира в офиса какъв е казусът и за какво има неточност във фишовете с часовете, през които е работило.
„ Като отидох на място шефът на компанията Nanne ми сподели, че всички проблеми с часовете идват от фабриката, в която работим /фабриката се споделя „ Parlevliet “ и се намира в Ijmuiden – б.а./. Първоначално му повярвах, само че грешките започнаха да стават много по-често. На идната седмица нещата се повториха”, споделя врачанката.
Разочарованията й траяли и през идващите дни и седмици. За да отклони вниманието й от казуса, Nanne й предложил да стартира работа в офиса като координатор, с обещанието за безвъзмездни шофьорски курсове, длъжностен автомобил и телефон. Обявил и добра седмична заплата, само че всичко си останало в областта на обещанията, без оповестеното възнаграждение. Чужденецът се възползвал и от обстоятелството, че знае езика като употребявал врачанката за ходатайство с другите българи.
„ Бях й преводачка на всичкото от горната страна, тъй като никой не знаеше език. Имахме спогодба да ми се заплаща и месечен бонус, избран от него, само че по този начин и не съумях да видя какъв брой е този бонус”, разказва девойка Иванова. Затова и спряла да прави спомагателната работа, за която не й се заплащало.
„ След като му заявих, че към този момент всичко ми е ясно, той се изнерви. Каза да си затварям огромната уста и да не приказвам толкоз доста. Но го попитах и за сътрудниците - за какво не са получавали пари и дали знае, че гладуват. Тогава той отново ми повтори това, че имам огромна уста и че би трябвало да я затворя. Престраших се и му споделих, че не желая да работя за хора като него, които лъжат служащите си. Тогава той ми зададе въпроса дали знам какво може да стане, в случай че напусна при изискване, че договорът ми изтича след един месец,” добавя врачанката.
Наетите българи били лъгани освен със заработените часове и заплащането, само че били лишени и от каквато и да било здравна грижа и здравни осигуровки. Координаторът по договорите с задграничните работодатели – Тодор Петков от Добрич, също не оказал нужното подпомагане.
„ Бях ужасена за следващ път, не имах вяра, че даже за здравето ни не им пука. Бяхме като някаква стока за тях. Някаква плът без права, нужна единствено да работи, с цел да им цялостни джобовете”, споделя в написаното Ани Иванова.
Тя не крие опасенията си, че и други българи могат да бъдат подведени по този метод.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ