Историята на една интелигентна любовница “В света има милиарди мъже!”
За миг отидох в кабинета му, седнах на един стол и изчаках, до момента в който той свърши нещо значимо за него. Внезапно се появи електронна фоторамка и се появиха фотоси. Беше нещо ново на масата, не бях го виждала преди.
Тук е моят ухажор със сина си покрай учебното заведение на 1 септември, тъй че синът му се усмихва, цялото семейство е против снежните планини, тъй че той прегръща жена си, жена му в синя рокля издухва свещите на тортата.
Тогава видях жена му за първи път. Бях прикована към стола…
Странно, аз съм русокоска, тя е брюнетка. Имам дълга коса,тя къса прическа, малко по-възрастна, само че по какъв начин си приличаме! Овал на лица, трапчинки по бузите, бръчки към очите, когато се усмихвате необятно и ние двамата го обичахме. Усетих я в очите й, до момента в който тя гледаше любовника ми на фотографията. И аз обичах.
Срещнахме се малко повече от година, постоянно се пробвах да спра, да потегли, да избягам, само че ми липсваше мощ да го направя. Всеки път, когато той толкоз сладко приспиваше, споделяше по какъв начин ме чака, че ми липсва, че съм негова орис, а фамилията е по този начин, условност.
И в този момент изцяло неофициални, а същинските хора ме погледнаха от фотоси. И усещах, че към този момент не желая да се подлъгвам. Да, има хора, които се развеждат, само че любовникът ми наподобява комфортен в нашия Бермудски триъгълник. Не инцидентно той постоянно е отказвал да приказва за бъдещето.
Снимките отидоха да мигат по втория кръг и аз се почувствах като обичан човек, който се трансформира в зложелател, който ме лъжеше и нея. И не ми трябваше по този начин: даже и да си тръгне, даже и да стартираме да живеем дружно, след тези картини към този момент не можех да му имам вяра. Защото той беше толкоз безапелационен, когато ме излъга. И по този начин безапелационно нежно погледна жена му в фотосите.
Очите, цялостни със сълзи.
– Искаш ли нещо? – Погледна нагоре от вестниците, попита ухажор.
Поклатих глава и безшумно напуснах офиса.
Плаках няколко дни поред. Сега с една другарка, по-късно сама, горчиво и меко, страдание и безумен. За да не се счупи, не му се обаждайте, дадохте телефона на другар. Всички съм подута от сълзи. На четвъртия ден от възпоменанието на любовта пристигна някаква тъпа изтръпване на сетивата. Нямаше и сълзи, наслада, само че открих нула в себе си.
Една седмица по-късно, отлетях на изложбата. Чаках свързващ полет на летището в Париж и там постоянно има хора. Погледнах стотици мъже, които бързаха, пиеха кафе, пишеха SMS-и, разговаряха и мълчаха. И внезапно си помислих: „ В света има милиарди мъже, измежду тях няма даже стотици, а хиляди, с които мога да бъда благополучен, тъй че за какво се придържах към един и не пусках? Защо настойчиво вярвате, че той е моята орис? Какво е ориста като цяло? ”
В мен се разсъни интерес. Отидох на изложбата, където се събират хиляди мъже от целия свят. Затворих очи и внимателно попитах вселената да ме запознае с някой, който се нуждае от близка връзка с една жена, която желае да показа пътуванията и събиранията след работа, другари и легло, проблеми и тъга, и наслада – като цяло, всичко от живот.
И може ли той да бъде самичък или разведен!
Два дни по-късно в павилиона в Лондон, който представляваше олимпийските му площадки, срещнах бъдещия си брачен партньор. Той беше червенокос, радостен и изцяло неженен австралийски мъж. Ние сме дружно 9 години.
