Страхът от тъмното и как да го преодолеем
За мнозина затъмнената стая е най-важната причина за положителния сън. Но има хора, които изпитват голословен боязън от тъмното, наименуван никтофобия. Никтофобията въздейства освен върху съня на засегнатите, само че и върху цялото им ежедневие. Д-р Хане Хорват, психолог и съосновател на онлайн платформата HelloBetter, изяснява по какъв начин поражда страхът от тъмното и по какъв начин да го овладеем.
Страхът от тъмнината е еволюционно свързан боязън, който постоянно поражда в детството и при някои възрастни прераства в паническо разстройство. Нощта може да ни влияе по едно и също време запленяващо и плашещо. Тя ни подарява с тишина и покой, с луната и блестящите звезди, само че незнайно крие в себе си нещо на пръв взор застрашително. Страхът от тъмното с възможните рискове, които дебнат в мрака, като чудовищата под леглото или непознатият зад вратата, е необятно публикуван в детска възраст. Обикновено този боязън отслабва с годините, само че в случай че се задълбочи, става дума за никтофобия (от гръцките думи „ nyktos “ (нощ) und „ phobos “ (страх) – несъразмерен боязън от избрани обстановки или обекти, които в действителност са безопасни). Хора, които страдат от никтофобия, описват, че самата мисъл за мрачевина отключва страха им. Нерядко той е съпроводен от физически признаци – учестено сърцетуптене, дефицит на въздух и възприятие за уязвимост, които могат да прераснат в под паника офанзиви. По тази причина засегнатите заобикалят тъмното и не смеят да изоставен дома си с рухването на нощта. Струва им се невероятно да заспят без светлината на нощната лампа. Като цяло това може да докара до обилни ограничавания във всекидневния живот.
Причините за никтофобията са многообразни. Страхът от тъмнината може да възникне посредством разбиране на страховити показа от филми, книги или разкази на други хора. Налице е и факторът персонално влечение: да вземем за пример прекомерно живото въображение може да укрепи страшните облици. Неприятни събития в детството или в по-късна възраст, разиграли се през нощта или в мрака, също може да отключат никтофобия. В такива случаи мозъкът свързва тъмнината с отрицателните прекарвания и я съхранява като допустима опасност.
Наред с психотерапията има някои неща, които можете да изпробвате, с цел да преодолеете страха си от тъмното. Ето пет потребни тактики:
1. Отправете се на въображаемо странствуване към Земята. Опитайте се да си напомните умишлено, че в този миг слънцето изгрява на друго място на земното кълбо. Представете си, че там то подарява светлина и топлота. Фокусирайте се върху позитивни мисли, с цел да намалите страха си от тъмното.
2. Отпуснете се целеустремено . Използвайте техники за разпределяне като разхлабване на мускулите и дихателни извършения, с цел да постигнете вътрешно успокоение и да изключите заобикалящия свят.
3. Разгледайте двете страни на мрака . Съсредоточете се върху очарователните аспекти на нощта. Наблюдавайте звездите и луната и съзнателно се ослушвайте за нощните звуци. Открийте хубостта и особеностите, присъщи само на тъмнината.
4. Проведете умствен опит . Представете си, че през нощта светът е същият, както денем, единствено без слънчевите лъчи. Разходете се въображаемо в нощта, като си визиите, че виждате всичко през „ слънчеви очила “, които симулират дневната светлина. Така ще видите тъмнината от друг зрителен ъгъл.
5. Потърсете професионална помощ. Ако страхът ви от тъмното е изключително мощно изразен, най-добре да се обърнете към експерт. Когнитивната поведенческа терапия е ефикасен лечебен способ при страхови положения. Той ще ви помогне да осъзнаете персоналните отключващи фактори на вашия боязън и да откриете най-правилния метод за справяне с него.
