Началото и краят на работните къщи, утехата на „заслужилите“ бедни
За мнозина думата „ работна къща “ извиква облика по какъв начин осиротелия Оливър Туист моли за храна нечовечен мъж. Реалността обаче е малко по-различна и английската обществена система може да е избавила хиляди хора от апетит през 300-годишната си история.
Законът за помощите за бедните се появява през 1601 г. и дава на енорийските чиновници законната опция да събират пари, които да харчат за бедните, болните, възрастните и немощните – така наречен „ заслужаващите “ небогати. Тези помощи обикновено са под формата на самун, облекла, гориво или пари.
Въпреки че се назовават „ работни къщи “ от 20-те години на 17 век, ранните такива институции по-често са предложили милостинята си в подмяна на работа и не са били от жилищен темперамент. Подобно на днешните данъкоплатци, тези, които финансират системата, искат да видят парите си добре изразходвани и да възпират работоспособните да се възползват от помощта. В края на 17 век даването на сходни обществени грижи под един покрив е необятно обсъждано като най-ефективният метод за икономисване на пари и вследствие на това при започване на 1700 година се отварят многочислени работни къщи.
Тези места стават част от обществения пейзаж на Англия едвам след 1723 година, когато Законът за тестване на работната къща на сър Едуард Натчбул печели утвърждението на Народното събрание. Законът въплъщава правилото, че вероятността човек да попадне в работната къща би трябвало да действа стимулиращо и че облекчението би трябвало да бъде налично единствено за тези, които са отчаяни за него. Неговото влияние върху обезпечаването на помощ е трагично: към 70-те години на 18 век броят на енорийските работни къщи в Англия и Уелс нараства до към 2000.
Обстоятелствата при започване на 19 век обаче значат, че държавното управление е насила да преоцени метода, по който оказва помощ на най-бедните членове на обществото. Завръщането на безработни или ранени военнослужещи от Наполеоновите войни води до повишаване на законопроекта за бедността в народен мащаб сред 1795 и 1815 година от 2 милиона английски лири на 8 милиона английски лири. И в случай че това не е задоволително – новите закони за царевицата лимитират вноса на зърно и усилват цената на хляба.
Отговорът на държавното управление е да одобри Закон за изменение на законите за бедните през 1834 година, въз основа на рекомендацията на кралската комисия. Новата система към момента се финансира от налозите, само че в този момент се ръководи от профсъюзи – групи от енории – управлявани от локално определен Съвет на пазителите. Всеки профсъюз е виновен за обезпечаването на централна работна къща за своите енории, а облекчението е отстранено, с изключение на в специфични случаи. За трудоспособните небогати изборът е работната къща или нищо.
„ Влизането в работната къща не е просто въпрос на това да се появиш на портата “, споделя Питър Хигинботъм, създател на „ The Cookhouse Cookbook “. „ Бедните първо се срещнат с офицер. В множеството случаи им се предлага къщата и им се дава билет за допускане. След това фамилията отива до въпросната къща, където облеклата им се складират, и им се издава униформа, къпят се и се подлагат на медицински обзор. “
Мъжете и дамите са разграничени, както и трудоспособните и немощните. Тези, които са в положение да работят, го върша, с цел да заслужат леглото и храната си. Жените се занимават с домашен отговорности като готвене, пране и шиене, до момента в който мъжете правят физически труд. Условията са базисни: родителите и децата имат право да се срещат за малко всеки ден или в неделя. Менюто е от обикновени ястия като хората се хранят в огромна обща столова и са принудени да вземат постоянни бани.
До 1860 година медицинските грижи в работните домове често са оскъдни като сестрите нормално са по-възрастни посетителки на домовете, доста от които не могат да четат, имат повреден слух, едва зрение и обичат да пият. Медицинските отделения постоянно са тесни и едва проветрявани, само че след продължителна акция, водена от медицинския отрасъл през 60-те години, държавното управление приема Закона за бедните в столицата, с който принуждава работните къщи в Лондон да основат обособени лазарети. Междувременно Столичният съвет за убежищата (създаден през 1867 г.) се грижи за случаи на тресчица, които са чести в лазаретите. Към 80-те години в профсъюзите се наемат необятно подготвени медицински сестри и бедните могат все по-често да посещават работни пространства за лекуване, без да се постанова да влизат публично в институцията.
Друг проблем, пред който са изправени профсъюзите, са бедните бездомници. Законът от 1834 година не планува помощ за скитници – работните къщи имат право да обслужват единствено хора, непрекъснато пребиваващи в региона на съюза. Решението на управляващите на този проблем е през 40-те години да вкарат блокове, където бездомните могат да останат за една нощ на всеки 30 дни. През 80-те години тези правила се трансформират и скитниците могат да останат две нощи, да извършват еднодневна работа и да бъдат освободени призори на третия ден.
Отношението към скитниците е друго, само че като цяло те се смятат за жители от по-нисък клас и са подложени на по-сурово отношение от „ заслужаващите “ небогати. В средата на 19 век доста така наречен „ обществени откриватели “ и публицисти се маскират като скитници и влизат в инцидентни отделения, с цел да изпитат изискванията от първо лице. Един от най-известните от тях е Джеймс Гринууд, който разгласява материал озаглавен „ A Night in a Workhouse “ в Pall Mall Gazette – публикация, която генерира голям публичен интерес.
Историците към момента спорят по кое време тъкмо е завършила системата на работната къща. Някои датират гибелта й към 1930 година, когато системата на Съвета на пазителите е отстранена и доста работни къщи са преустроени като институции за социална помощ, трансформирайки се в отговорност на локалните препоръки. Други я датират от 1948 година и въвеждането на Националната здравна работа, когато доста някогашни работни здания са превърнати в държавни лечебни заведения, доста от които оцеляват и до през днешния ден.
