За много учени е извънредно трудно да се примирят с

За доста учени е изключително мъчно да се примирят с този факт, споделя професорът от Масачузетския софтуерен институт /MIT/ Алън Лайтман.

Като множеството хора на планетата Земя и аз бях замаян от първите изображения от галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ -  дантелените извивки на галактиките, нишките на мъглявините в кайсиев цвят, остатъците от избухналите звезди. По-малко живописна, само че въпреки всичко революционна част от задачата на телескопа е да търси признаци на живот в отдалечените кътчета на Вселената. „ Джеймс Уеб “ извършва значима задача, като проучва звездната светлина, преминаваща през атмосферите на далечни планети. Всеки тип молекула оставя собствен отпечатък върху излъчената светлина, а някои от тях, като О2, въглероден диоксид и метан, демонстрират съществуването на живот. Телескопът към този момент е намерил доказателства за съществуването на въглероден диоксид на най-малко една планета, отвън нашата Слънчева система.

С милиарди планети в нашата вселена и милиарди галактики във Вселената, не са доста учените, които имат вяра, че нашата планета е единственото място, където съществува живот. Но откриването на избрани доказателства за съществуването на живи същества в други елементи на космоса има надълбоко прочувствено, психическо, както и философско и теологично значение. Подобна находка ще принуди хората да преразгледат някои фундаментални вярвания - по какъв начин да дефинираме понятието „ живот “? Какви са вероятните му разновидности? Откъде сме пристигнали ние, живите същества? Има ли някаква галактическа съобщност?