Проф. Гечев към шефа на НСИ: Как контролирате какви данни ви подава МФ за дефицита – БСП вече откри неотчетени 6 млрд лв.
„ За манипулиране на данни не знам, само че за неотчитане на данни – имаше подобен случай, както споделиха сътрудниците от „ Възраждане “. Но те не споделиха, че разликата от 6 милиарда лева беше открита от нас. Българска социалистическа партия излязохме с изказвания. И виновността не беше толкоз на Национален статистически институт, колкото на тогавашното Министерство на финансите, което през Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници “ не беше подало 6 милиарда лева тежест на вноса в България, което променяше доста брутния вътрешен артикул (БВП) “.
Това съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Румен Гечев по време на чуването на ръководителя на Национален статистически институт за статистическите данни, имащи отношение към влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото.
„ След като 6 милиарда лева не бяха подадени, под паника бяха открити още 6 милиарда лева да се отчетат като доходи, с цел да може да се балансира тази, съгласно нас, преднамерена неистина откъм финансовото министерство. Така че, грешката можеше да излезе не 6 а 12 милиарда лева “, добави проф. Румен Гечев.
По думите му виновността на Национален статистически институт е по какъв начин те не са забелязали, че Министерството на финансите им подава импорт на енергийни носители с разлика от 6 млрдл лева по отношение на предходния интервал на предходната година: „ Това няма по какъв начин да стане, с изключение на при някаква трета международна война. Така че виновността тогава беше на МФ, само че и на отдела по разбори, който трябваше навреме да алармира за тази разлика. “
„ Каква е прогнозата на Национален статистически институт за 2024 година за енергийните носители, защото те ще бъдат главният мотор на ценовите нива у нас, и то при усложнени условия? Каква е вашата прогноза за динамичността на инфлацията през лятото и есента на 2024 година от позиция на измененията на цените на енергоносителите, защото тези цени по разбори ще порастват? “, обърна се към Атанас Атанасов проф. Гечев.
По думите му поставените проблеми – за бюджетния недостиг, държавния дълг и инфлацията, зависят от Брутният вътрешен продукт, а в него един от основните съставни елементи за образуването е чистият експорт, и според от това - каква ще е конкурентноспособността на българската стопанска система през веригата на цените на енергоносителите и индустриалните разноски, и респективно – на приходите, вероятно от износа на енергоносители.
„ Поставям този въпрос, защото, знаете, чака се цените на природния газ и на петрола да порастват, те към този момент започнаха да порастват, включително и по геополитически аргументи. Катар отхвърли да доставя полутечен газ на Европа за избран интервал, президентът на Съединени американски щати Байдън забрани износа на полутечен газ – няма по какъв начин цените да не порастват. А от 1 януари ние от някогашни експортьор на електричество, станахме чист притежател – всеки ден с над 1000 мегаватчаса импорт, което ще утежни вноса в България “, съобщи националният представител от Българска социалистическа партия и се обърна към ръководителя на Национален статистически институт: „ След като ще имаме проблеми и с износа, и с вноса, свързани с енергоносителите – каква е прогнозата на Национален статистически институт за нивото на инфлацията до края на годината? “
И след отговора на ръководителя на Национален статистически институт обаче проф. Гечев сложи още веднъж казуса за гаранциите по повод инспекцията на информация, която Националният статистически институт получава от Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници “, информация, систематизирана от МФ.
„ Как Национален статистически институт управлява и обезпечава надеждността на информацията, която подава МФ? Национален статистически институт на нито една страна не приема информация на доверие “, обърна се към Атанас Атанасов социалистът.
В хода на дебата проф. Румен Гечев акцентира, че е цинично Европа, която е затънала в задължения - 90% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната при ограничаване от 60%, бюджетен недостиг от 5 до 12% в Брутният вътрешен продукт, да държи сметка на България, че разликата е 0,8 или 1% над ограничаването на Маастрихт. „ Данните са значими, само че не толкоз за това дали ще влезем в еврозоната през 2025 година, защото ние няма да влезем, и популярност богу, защото не сме подготвени, данните са значими поради решенията, които взимат българските държавни управления “, заключи националният представител от Българска социалистическа партия.
Това съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Румен Гечев по време на чуването на ръководителя на Национален статистически институт за статистическите данни, имащи отношение към влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото.
„ След като 6 милиарда лева не бяха подадени, под паника бяха открити още 6 милиарда лева да се отчетат като доходи, с цел да може да се балансира тази, съгласно нас, преднамерена неистина откъм финансовото министерство. Така че, грешката можеше да излезе не 6 а 12 милиарда лева “, добави проф. Румен Гечев.
По думите му виновността на Национален статистически институт е по какъв начин те не са забелязали, че Министерството на финансите им подава импорт на енергийни носители с разлика от 6 млрдл лева по отношение на предходния интервал на предходната година: „ Това няма по какъв начин да стане, с изключение на при някаква трета международна война. Така че виновността тогава беше на МФ, само че и на отдела по разбори, който трябваше навреме да алармира за тази разлика. “
„ Каква е прогнозата на Национален статистически институт за 2024 година за енергийните носители, защото те ще бъдат главният мотор на ценовите нива у нас, и то при усложнени условия? Каква е вашата прогноза за динамичността на инфлацията през лятото и есента на 2024 година от позиция на измененията на цените на енергоносителите, защото тези цени по разбори ще порастват? “, обърна се към Атанас Атанасов проф. Гечев.
По думите му поставените проблеми – за бюджетния недостиг, държавния дълг и инфлацията, зависят от Брутният вътрешен продукт, а в него един от основните съставни елементи за образуването е чистият експорт, и според от това - каква ще е конкурентноспособността на българската стопанска система през веригата на цените на енергоносителите и индустриалните разноски, и респективно – на приходите, вероятно от износа на енергоносители.
„ Поставям този въпрос, защото, знаете, чака се цените на природния газ и на петрола да порастват, те към този момент започнаха да порастват, включително и по геополитически аргументи. Катар отхвърли да доставя полутечен газ на Европа за избран интервал, президентът на Съединени американски щати Байдън забрани износа на полутечен газ – няма по какъв начин цените да не порастват. А от 1 януари ние от някогашни експортьор на електричество, станахме чист притежател – всеки ден с над 1000 мегаватчаса импорт, което ще утежни вноса в България “, съобщи националният представител от Българска социалистическа партия и се обърна към ръководителя на Национален статистически институт: „ След като ще имаме проблеми и с износа, и с вноса, свързани с енергоносителите – каква е прогнозата на Национален статистически институт за нивото на инфлацията до края на годината? “
И след отговора на ръководителя на Национален статистически институт обаче проф. Гечев сложи още веднъж казуса за гаранциите по повод инспекцията на информация, която Националният статистически институт получава от Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници “, информация, систематизирана от МФ.
„ Как Национален статистически институт управлява и обезпечава надеждността на информацията, която подава МФ? Национален статистически институт на нито една страна не приема информация на доверие “, обърна се към Атанас Атанасов социалистът.
В хода на дебата проф. Румен Гечев акцентира, че е цинично Европа, която е затънала в задължения - 90% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната при ограничаване от 60%, бюджетен недостиг от 5 до 12% в Брутният вътрешен продукт, да държи сметка на България, че разликата е 0,8 или 1% над ограничаването на Маастрихт. „ Данните са значими, само че не толкоз за това дали ще влезем в еврозоната през 2025 година, защото ние няма да влезем, и популярност богу, защото не сме подготвени, данните са значими поради решенията, които взимат българските държавни управления “, заключи националният представител от Българска социалистическа партия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ