Когато бог иска да накаже някого, прави го учител ♥ ЧУДОМИР
За кръговрата на ориста с Чудомировото кръшно перо през септември - време за учебно заведение, време за учители и дузина Пондьовци навярно…
Димитър Христов Чорбаджийски, Чудомир (1890 ~ 1967)
Наш Пондьо
– Когато господ желае да накаже някого, прави го преподавател – започна остарелият учител по история. – Това го е споделил Сократ. Чуй в този момент аз пък какво ще ти разправя: виждаш ли го оня там, с дългия врат, прегърбения, дето стои пред клуба? Виж го добре и слушай! Едно време този човек беше мой възпитаник. Преподавах му история и тъй като часовете ми бяха малко, като спомагателен предмет имах и няколко часа рисувание.
Това момче тогава демонстрираше едно удивително незнание изобщо и беше една от най-големите ми грижи. Какво не върших, какво не коствах да го събудя – нищо не помагаше. Извадя го някой път на урок и го накарам да ми опише границите на Месопотамия, да речем. Той зашари с пръст към Галиполския полуостров, обиколи из Серското поле, мине Вардара, забучи най-сетне пръст някъде из долината на Шкумба и мига, мига…
Друг път го запитвам за историята на евреите:
– Ха в този момент, Пондьо – думам му, – покажи ми на първо време где се намира град Ерусалим!
Той отново предприеме една кръгосветска обиколка из Алжир, Тунис, Мароко, върне се обратно, прескочи няколко морета и планини, спре се измежду Източния Сибир, гледа ме като пате и мълчи.
По рисувание демонстрираше също неведение. Не стига това, а беше и далтонист! Пълен далтонист. Рисуваме, да речем, дамаджана. Най-обикновена, елементарна дамаджана. Като я захване, обръща я или на бинлик, или на ракиен котел, или на каквото щеш друго. Почнем ли да поставяме бои, хвърлените сенки ги прави с алена багра. Цинобър, чист естествен цинобър! Веднъж им сложих да рисуват препариран гарван и той го боядиса с алена багра. Просто го болшевизира, знаеш! Разбира се, за периода му сложих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, но си взех пакост на главата. Като се заредиха, брате, татко му, майка му, вуйна му, един юрист, негов сродник, един учебен настоятел, че и кметът дори ми обърна внимание! Беден бил, при неприятни условия живеел, очите му били слаби, само че щели да го лекуват – както-както, убедиха ме и на края на годината го пуснах да мине в по-горен клас.
На другата година, за огромен мой смут, Пондьо беше отново мой възпитаник. Не единствено това, а и партията на татко му пристигна на власт и той зае видна работа в градеца. Пристигна Пондьо лоен, усмихнат и със сини очила. И още по-тъп. Мъчих го, въртях го, усуквах го нека изкопча нещо от него – не ще и не ще! Пак му писах слаби бележки за периода. Тогава пък потеглиха околийският шеф, приставът, акцизният, ръководителят на околийското бюро, депутатът и трима детективи. Изредиха се, знаеш, един след различен и ми дадоха да схвана недвусмислено, че или Пондьо би трябвало да мине, или пък аз да си отпътува. Мислих, мислих: четири деца имам, нито къща, нито парцел някакъв, а измежду зима къде да вървя?! Писах му отново тройките и се отървах краткотрайно. За да не се посрамвам най-малко пред учениците си, виках го вкъщи да го занимавам гратис, та нека каже нещо, по кое време го изваждам на урок. Тъй ходя работата цели три години, тъй като партията на татко му ръководи толкоз. Пондьо мънка, аз оказвам помощ и се потя, той мънка, аз го напомням и най-после пиша тройката. Като паднаха от власт, аз се окуражих още веднъж и отново му писах двойките. Че като ме емнаха тогава: бре анонимни писма, бре злословия!… Анархист съм бил, дъновист съм бил, рушвети съм вземал, в разврат съм потопен и какво ли не!
За да не ме изкарат и людоед, писах му отново тройки на края на годината и наш Пондьо приключи учебното заведение за огромна наслада на майка си, татко си и за чест и популярност на вуйна, свако, юриста, настоятеля, началника, пристава, ръководителя на околийското бюро, депутата и тримата детективи и се изгуби от града.
Къде се дяна, какво прави, не знам. След няколко години, като се яви отново, все бърза, все се муши из адвокатски фирми и клубове, смъква шапка, кланя се, хили се, кокори се, а мене и не поглежда.
– И какво работи в този момент?
– Не знаеш ли? Учител е. И да е това единствено – въздъхна остарелият преподавател, – само това да е нещастието, иди-дойди, ами учи и двете ми деца!
– Какво преподава?
– Как какво? История, несъмнено. На мое място е. Прави-струва, уволниха ме и ми зае мястото. И тъй като часовете му по история са малко, като спомагателен предмет води и изобразяване!
От: „ Чудомир. Съчинения в три тома. Том първи “ (Разкази и фейлетони), изд. „ Български публицист “, София, 1981 година
Снимка: Димитър Христов Чорбаджийски, Чудомир (1890 ~ 1967), chitanka.info
