За късмет на Европа турбините са големи, много по-големи и

За шанс на Европа турбините са огромни, доста по-големи и по-тежки от слънчевите панели и в случай че Китай към момента не е завладял международния връх в бранша на вятърната сила, то това се дължи на претенциозната и скъпа логистика. Зависимостта от транспортните компликации обаче не е задоволителна, с цел да може Старият континент да се усеща сигурен " Съществува напълно съответен риск експанзията на силата от вятърни източници в Европа да се окаже " създадена в Китай ", предизвестява браншовата асоциация " УиндЮръп " (WindEurope), представени от Българска телеграфна агенция. Европа към момента има водеща роля в бранша, само че тревожните сигнали се множат - от неизправните турбини на " Сименс Гамеса " (Siemens Gamesa) до анулираните заради слабата си доходност вложения, написа италианското издание " Соле 24 оре ". Европа рискува да загуби самодостатъчността си към 2030 година, а в това време Пекин настава - азиатската страна освен управлява доставките на редкоземни метали и значително съставни елементи, само че и стартира да изнася евтини турбини. Производството на вятърна сила в Европа рискува да има същия край като фотоволтаиката, която бе погълната през миналите години от Китай. Това отбелязва Ан Метлер, вицепрезидент за Европа на " Брейктру енерджи " (Breakthrough Enеrgy) - фонд, учреден от американския милиардер Бил Гейтс и някогашен изпълнителен шеф на основания в Брюксел мозъчен концерн " Лисабонски съвет ". Подобно на фотоволтаиката вятърната индустрия също се ражда в Европа и е плод на десетилетни старания, подкрепени от средства за научноизследователска активност, великодушни дотации и стимулиращи политики. Понастоящем пет от общо 15 съществени производители на вятърни турбини са европейски. Логично е да се намерения, че предвид на енергийния преход, който е в разгара си и ускорения ритъм, дължащ се на войната в Украйна, сходни компании ще имат печеливш бизнес. Вместо това те се сблъскват с най-сериозната рецесия в историята си и записват рекордни загуби. Причина за това са насъбрани в течение на годините проблеми, които мъчно могат да бъдат позволени на равнище компании, без съществуването на световен европейски отговор, който да не е единствено изразителност.  Верига от проблеми За да притегли производители на вятърна сила, секторът " възпламени " конкуренция за техническа еволюция с все по-нови планове, по-големи перки, по-изгодни условия и по-ниски цени. Държавният бранш обаче работи " със скоростта на охлюв ". В Европа има вятърни планове за над 80 гигавата, които години наред са блокирани поради процедури за издаване на разрешителни. Освен това пандемията докара до нарушавания по веригите за доставки, цените на суровините набъбнаха, инфлацията в Европа е на високо равнище, а вятърните турбини нарастнаха с 40 на 100 през последните две години. И в случай че това не е задоволително, то разнообразни държавни управления с проблеми с ликвидността, изискват от фирмите, разрастващи сходни планове да заплащат за правото да строят паркове за вятърна сила, организирайки търгове.  Германия към този момент инкасира по този метод 12,6 милиарда евро от енергийните колоси Би Пи (BP) и " Тотал енержи " (Total Energies).  Заключението е, че поради комбинация от фактори, както външни, по този начин и вътрешни, създадената в Европа вятърна сила е прекомерно скъпа и е възпрепятствана от адмиинистративни спънки, с цел да се оправи с към този момент добре " изпипаните " тактики на Китай. Тези тактики включват и огромни дотации за локални технологии, които да изтласкат задграничните съперници от пазара, като управляващите и фирмите, работят " рамо да рамо " със скорост, с която западните стопански системи не могат да се съпоставят, съгласно Ан Метлер. Тези старания дават плодовете си - девет от 15-те огромни производители на вятърни турбини към този момент са китайски компании. Ситуацията е повече от ясна - китайските продажби в Европа се усилват. И в случай че Европейски Съюз към момента не е " атакуван " от китайски артикули, то когато погледът са насочи към периферията на Европа - от Сърбия до Турция, наподобява единствено въпрос на време китайските вятърни турбини да завладяват тези нововъзникващи пазари. След това на дневен ред идва въпросът с сензитивните данни и сигурността на инфраструктурата. " Наистина ли считаме, че 300 датчика, сложени във всяка турбина и свързани с сериозна инфраструктура по някакъв метод са " ваксинирани " от противозаконен трансфер на данни или от евентуални саботажи ", пита Метлер. Независимо дали става дума за икономическа вероятност, сигурност или самостоятелност, поетият риск не е оневинен и следствията към този момент отекват в Европа с " промъкващата се " деиндустриализация, спада на работните места в индустриалния бранш и на доверието измежду вложителите, написа профилираното италианско издание " Куале енерджия ". Тези трендове се форсират и от вариантите за " отсрочено заплащане ", които китайски компании оферират, позволявайки на клиентите да стартират да заплащат за турбините едвам откакто вятърният парк е влезнал в употреба или три години след поръчката. За европейските производители би било невероятно, в случай че не и нелегално да вършат сходни предложения. Така те се озовават на неравностоен терен, който, както изглежда  Световната комерсиална организация (СТО) не може да управлява.  Неизбежната роля на политиката Редицата провокации, пред които е изправен секторът на вятърната сила, не могат да бъдат позволени и няма да бъдат позволени без по-значима политическа интервенция, отбелязва Метлер.  Според нея председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен би трябвало да предложения допустимо най-скоро на масата за договаряния всички значими участници по веригата на цената на вятърната сила, с цел да бъде открито решение.  Абсолютно наложително е избавителната задача да бъда задвижена в сегашния законодателен цикъл, т.е. преди изборите за Европейския парламент през юни 2024 година, защото, в случай че решението бъде отсрочено за 2025 година или оттатък нея, вредите може да са непоправими. Вятърната сила би трябвало да се трансформира в основна тематика и за Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ. По-добрата съгласуваност от двете страни на Атлантическия океан може да е единственият метод да се подсигурява, че Китай няма да вземе превъзходство в още една технология от фундаментално значение.  Старият континент рискува да загуби индустрия  с евентуално безкрайно търсене, която е в центъра на всеки политически приоритет, преследван от Европейски Съюз, от климатичната и енергийна резистентност до конкурентоспособността и качествените работни места.  Ако Европейски Съюз остане пасивен, този път виновността ще си е напълно негова, заключава Метлер.