Намериха кусур на лещата от ЕС СНИМКИ
За какво ни е тая леща, навъси се жена от Хаджи Хасан махала, като пристигна да си вземе питателните артикули от Фонда за европейско подкрепяне на най-нуждаещите се лица. Да бяха дали олио, захар, брашно и някое яйце за Великден, съзря тя значими неналичия в набора хранителни артикули. На въпроса какъв Великден – нали е мюсюлманка, обществено слабата се сконфузи. Но излезе от състояние: „ Децата да се радват... ”
Кампанията за раздаването на 7 хранителни продукта, които идват през Агенцията за обществено подкрепяне и се раздават от БЧК със съдействието на локалната власт, започва през днешния ден и ще продължи до 4 май. По график в 23 пункта в региона ще бъдат предоставени консерви и пакетирани артикули, като на човек се падат по 16, 320 кг. Наборът включва 7 кг леща, 1,120 кг рибни консерви, 3,200 кг грах, 2 кг лютеница,0,800 кг доматено пюре, 1,200 кг бисквити, 1 кг мед.
В листата на правоимащите са 31 626 индивида от Пловдивско. Това са хора, които са получавали енергийни помощи през зимата на 2015/2016г., майки на деца до 1 година, фамилиите с отпусната еднократна помощ за първолаче, фамилии с еднократна помощ след претърпени бедствия или други изключителни обстановки, инвалиди с над 90% трайни увреждания и интеграционни добавки с персонален приход до 314 лева, родители с месечни помощи за развъждане на заболели деца.
В Пловдив офанзивата стартира от регионите „ Централен ” и „ Северен ” и пред Социалния дом на БЧК наоколо до Хаджи Хасан махала незабавно се изви опашка. 71-годишната Айше докара и съседката – да й помогне да носи помощите. „ Трудно, къзъм (от турски - дъще) ”, изпъшка баба Айше. Стои на мрачно и студено, тъй като този месец не могла да заплати тока. Отоплява се с климатик и пристигнала сметка за 210 лв., пък пенсията й е 220. „ Отделно главата не ме слуша, кръвно, ревматизъм, черен дроб ”, заизрежда болежките си дамата. Ако купи всичките медикаменти, които са й предписали, 90 лв. хвръкват всеки месец. Затова не ги купува.
Вече дори сирене не мога да си разреша, описа баба Айше. И разказа менюто си: заран 1 филия самун, на обяд две, вечер отново една. Така един хляб стига за 3 дни. За многообразие – чай и мляко. Днес леща ще хапвам, зарадва се пенсионерката на пакетите, които в същото време служителка на Социалния дом на БЧК приготвяше за бедните.
Баба Айше живяла добре преди време, когато работила в „ Машпроект ”. Където чертаят къщите, разяснява пенсионерката. Не че е взела участие в това, била чистачка. Само че тогава 80-те лв. заплата стигали за цялостен ледник. 15 години има към този момент, откогато мъжът й Юсуф умрял, и настанали тежки времена за вдовицата. Родила му три деца, които към този момент са се задомили и пръснали. „ И още щях, сестричко, че на остарели години деца трябват, не мъж ”, схванала е баба Айше. Сега се радва на седемте внучета, само че рядко ги вижда. Живее сама, добре че оказват помощ комшиите.
Едва на 35 години Васко също към този момент е пенсионер – по болест. Като закъса, взима коня на вуйчо си и върви да придвижва мебелировка или за каквото го пазарят. С инвалидната пенсия не смогва да се грижи за двете си деца. Десетгодишната му дъщеря живее при него, 17-годишната се наложило да прати в обществено заведение. С майка им са разграничени от 5 години. На тия години Васко живее с майка си, която е вдовица, брат си и сестра си. Кака му Вили е сърдечно болна. Двамата учили преди време в помощното учебно заведение „ Стефан Караджа ”. Понаучихме се да пишем, само че специалност не взехме, описват двамата. На Васко му останал и горчив спомен – набедили го, че счупил врата, пък не бил отговорен. Като не може да се хване на непрекъсната работа, събира от контейнерите. Поне храна няколко месеца няма да изваждам от боклука, удовлетворен си потегли с помощите Васил.
Снимки Стоян Илиев
Кампанията за раздаването на 7 хранителни продукта, които идват през Агенцията за обществено подкрепяне и се раздават от БЧК със съдействието на локалната власт, започва през днешния ден и ще продължи до 4 май. По график в 23 пункта в региона ще бъдат предоставени консерви и пакетирани артикули, като на човек се падат по 16, 320 кг. Наборът включва 7 кг леща, 1,120 кг рибни консерви, 3,200 кг грах, 2 кг лютеница,0,800 кг доматено пюре, 1,200 кг бисквити, 1 кг мед.
В листата на правоимащите са 31 626 индивида от Пловдивско. Това са хора, които са получавали енергийни помощи през зимата на 2015/2016г., майки на деца до 1 година, фамилиите с отпусната еднократна помощ за първолаче, фамилии с еднократна помощ след претърпени бедствия или други изключителни обстановки, инвалиди с над 90% трайни увреждания и интеграционни добавки с персонален приход до 314 лева, родители с месечни помощи за развъждане на заболели деца.
В Пловдив офанзивата стартира от регионите „ Централен ” и „ Северен ” и пред Социалния дом на БЧК наоколо до Хаджи Хасан махала незабавно се изви опашка. 71-годишната Айше докара и съседката – да й помогне да носи помощите. „ Трудно, къзъм (от турски - дъще) ”, изпъшка баба Айше. Стои на мрачно и студено, тъй като този месец не могла да заплати тока. Отоплява се с климатик и пристигнала сметка за 210 лв., пък пенсията й е 220. „ Отделно главата не ме слуша, кръвно, ревматизъм, черен дроб ”, заизрежда болежките си дамата. Ако купи всичките медикаменти, които са й предписали, 90 лв. хвръкват всеки месец. Затова не ги купува.
Вече дори сирене не мога да си разреша, описа баба Айше. И разказа менюто си: заран 1 филия самун, на обяд две, вечер отново една. Така един хляб стига за 3 дни. За многообразие – чай и мляко. Днес леща ще хапвам, зарадва се пенсионерката на пакетите, които в същото време служителка на Социалния дом на БЧК приготвяше за бедните.
Баба Айше живяла добре преди време, когато работила в „ Машпроект ”. Където чертаят къщите, разяснява пенсионерката. Не че е взела участие в това, била чистачка. Само че тогава 80-те лв. заплата стигали за цялостен ледник. 15 години има към този момент, откогато мъжът й Юсуф умрял, и настанали тежки времена за вдовицата. Родила му три деца, които към този момент са се задомили и пръснали. „ И още щях, сестричко, че на остарели години деца трябват, не мъж ”, схванала е баба Айше. Сега се радва на седемте внучета, само че рядко ги вижда. Живее сама, добре че оказват помощ комшиите.
Едва на 35 години Васко също към този момент е пенсионер – по болест. Като закъса, взима коня на вуйчо си и върви да придвижва мебелировка или за каквото го пазарят. С инвалидната пенсия не смогва да се грижи за двете си деца. Десетгодишната му дъщеря живее при него, 17-годишната се наложило да прати в обществено заведение. С майка им са разграничени от 5 години. На тия години Васко живее с майка си, която е вдовица, брат си и сестра си. Кака му Вили е сърдечно болна. Двамата учили преди време в помощното учебно заведение „ Стефан Караджа ”. Понаучихме се да пишем, само че специалност не взехме, описват двамата. На Васко му останал и горчив спомен – набедили го, че счупил врата, пък не бил отговорен. Като не може да се хване на непрекъсната работа, събира от контейнерите. Поне храна няколко месеца няма да изваждам от боклука, удовлетворен си потегли с помощите Васил.
Снимки Стоян Илиев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ