За главоболието, мигрената, притихналата сексуалност и блокираната активност ~ споделено

За главоболието, мигрената, притихналата половост и блокираната интензивност ~ споделено от Торвалд Детлефсен и доктор Рюдигер Далке в книгата им „ Болестта като път ”.

Главоболието е известно едвам от няколко столетия; в по-ранните култури не е било познато. Особено публикувано е в цивилизованите страни, където 20 на 100 от „ здравите " декларират, че страдат от главоболие. Според статистиката дамите са наранени малко по-често, а „ висшите пластове " са „ свръхпредставени " при този признак. Всичко това няма да ни учуди доста, в случай че се опитаме да си поблъскаме главата над символиката на главата. Съвършено ясна е полярността на главата по отношение на тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата въплъщава горното, до момента в който тялото е израз на долното.

Главата считаме за мястото, където домуват разсъдъкът, разсъдъкът и мисленето. Който не мисли с главата си, работи безразсъдно. Някому може да се завърти главата, различен не е с трезва глава. Ирационални усеща като любовта, естествено най-много заплашват главата - множеството хора заради това даже си губят мозъка (имала глава да пати). Има обаче и някои изключително твърдоглави наши събратя, които в никакъв случай не рискуват да си изгубят главата, даже когато с главите си стени пробиват. Много наблюдаващи допускат, че тази неуязвимост би могла да се изясни с дебелите им тъпи глави, само че научно това по никакъв метод не е потвърдено.

Често главоболието напрегнато в черепната празнина настава в житейски обстановки, при които индивидът е под огромно физическо и психическо напрежение или в сериозни за кариерата му обстановки, които го заплашват с прекомерно високи условия.

„ Пътят нагоре " е оня, който елементарно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието постоянно откриваме човек с огромни упоритости и искания за перфекционизъм, който се пробва да наложи своята воля (с глава да пробие стената). В такива случаи упоритостите и мъчителният блян за власт прекомерно елементарно се изкачват в главата, тъй като този, който едностранчиво обръща внимание единствено на тази област, който възприема единствено рационалното, рационалното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „ връзка с долния полюс ", а дружно с това и своите корени, които само могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъзнатите му функционалности, съгласно историческото си развиване, са по-стари от способността за рационално мислене, която, дружно с развиването на кората на основния мозък, е късна облага на индивида.

Човекът има два центъра: сърце и мозък - усеща и мислене. Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка си и заради това се намира в непрекъсната заплаха да пренебрегне своя втори център - сърцето. До никакво решение на въпроса няма да стигнем в този момент обаче, в случай че внезапно запратим по дяволите мисленето, разсъдъка и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не трябва да взема решение в интерес на единия против другия, а би трябвало да се стреми към равновесие.

Онези, които си товарят прекомерно корема са също толкоз нездрави, както и тези с претрупани глава. Все отново, нашата просвета толкоз доста насърчи и разви полюса на главата, че по-скоро имаме недостиг на долния полюс.

Като спомагателен проблем поражда въпросът в какво влагаме активността на нашия разсъдък. В множеството случаи използваме рационалните си мисловни функционалности, с цел да подсигурим своя аз. Посредством причинния пример на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим против ориста, с цел да изградим превъзходството на своя аз. Такова начинание, в края на краищата, постоянно е обречено на неуспех. Както устрема на кулата във Вавилон, то в най-хубавия случай води до безпорядък. Главата не трябва да се прави на независима и да се пробва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Функционалното мислене на науката, да вземем за пример, е мислене без корени, на него му липсва противоположната връзка с първопричината. Човек, който следва своята глава, изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно, че следователно някому главата бучи. Тя бие паника.

Главата реагира с болежка най-бързо от всички органи. Във всички други органи би трябвало да протекат първо доста по-дълбоко проникващи промени, до момента в който се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предизвестява. Нейната болежка демонстрира, че нашето мислене е неправилно, че погрешно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие паника, когато си блъскаме главата с безплодни размисли над какви ли не „ измислени " обстановки, каквито въобще няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на битие, с всеки опит, който подхваща в тази посока той в действителност единствено става комичен.

Човекът постоянно си блъска главата над безусловно маловажни неща; до момента в който му гръмне главата. Напрежението се понижава с разпределяне, което е просто друга дума за пущам (на свобода). Когато главата бие паника посредством болката, извънредно време е човек да се освободи от магарешкия дебелоглав на „ аз желая ", от всяка упоритост, която го тласка да се издига нагоре, от всяко твърдоглавство и всяка вманиаченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си напомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки; те си поставят главата в торбата.

Мигрена

„ При мигрената (хемикрания) става дума за главоболие, което се появява на пристъпи, нормално в едната половина на черепната празнина и може да се съпровожда от разстройства в зрението (чувствителност към светлина, скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като повръщане и диария. Пристъпът нормално трае няколко часа, придружен с депресивни настроения и нервност. При кулминационната точка на мигренозния припадък е налице натрапчиво предпочитание човек да бъде самичък и „ да се отдръпна в тъмна стая или в легло " (Бройтигам). В контраст на главоболието напрегнато в черепа, при мигрената, след първите конвулсии, се стига до мощно разширение на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена хемикрания буквално значи полуглавие и ни насочва напълно непосредствено към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента с мигрена, в напълно аналогична форма като при главоболието напрегнато в черепа.

Всичко казано по отношение на това е годно и за мигрената, само че е модифицирано в един значителен пункт. Докато страдащият от главоболие напрегнато в черепа се пробва да отдели главата си от тялото, пациентът с мигрена измества една тематика на тялото в главата и се пробва да я изживее там. Тази тематика е сексуалността. Мигрената постоянно е половост, пренесена в главата. Главата добива функционалностите на долна част на тялото. Това разбъркване напълно не е толкоз огромно отклоняване от правия път, защото региона на гениталиите и главата имат аналогична взаимна връзка между тях. Това са двете елементи на тялото, които приютяват отворите на човешкото тяло.

В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда огромна роля (любов = позволявам в себе си; на физическо ниво това може да се реализира единствено там, където тялото може да се отваря!). Открай време народът свързва устата на дамата с нейното влагалище (например сухи устни!) и носа на мъжа с неговия член, като се пробва от едното да вади умозаключение за другото. При оралния секс най-ясни стават връзката и взаимозаменяемостта сред стомах и глава. Корем и глава са поляризирани и зад тяхната диаметралност стои тяхната съвместност - както горе, по този начин и долу. Колко постоянно главата, като сурогат, заема мястото на корема, проличава ясно при изчервяването. В неловки обстановки, които съвсем постоянно, повече или по-малко, имат надълбоко полов темперамент, кръвта ни нахлува в главата и се изчервяваме. Същото изместване от гениталиите в главата срещаме и при импотентността. При полово съприкосновение колкото повече мислите на мъжа се въртят в главата, толкоз по-сигурно е, че ще му липсва потентност в корема, което има съдбовни последствия. Същото изместване употребяват полово незадоволените хора, които, като отплата от ден на ден ядат. Пациентът, измъчен от мигрена (по-често това са пациентки), постоянно има проблеми със сексуалността.

Още през 1934 година Е. Гутхайл разказва в едно психоаналитично списание болен, чиито пристъпи на мигрена преставали след полов оргазъм. Понякога пациентът имал няколко оргазма, преди да настъпи отпущането и да се освободи от пристъпа. Към нашите разсъждения пасва и наблюдението, че измежду съпътстващите признаци у пациента, измъчен от мигрена, преди всичко се подреждат разстройства в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не желае да вижда нищо от несъзнателните наличия (изпражнения) и се отдръпва назад нагоре към съзнателните мисли... до момента в който главата забучи. Брачни сътрудници употребяват своята мигрена (с която постоянно посочват даже една естествена болежка в главата), с цел да заобикалят полов контакт.

Ако обобщим казаното дотук, ще открием у пациента, измъчен от мигрена, спорът сред нагон и мислене, сред долу и горе, сред стомах и глава, което води до опита главата да се употребява като отклоняване за маневра и подготвително игрище, с цел да се вземат решение там проблеми, които могат да бъдат изразявани и решавани единствено на напълно друга повърхност (тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно деяние. Мисленето, наподобява, се коства на индивида по-безопасно и по-незадължаващо, в сравнение с действието. Мисленето обаче не трябва да замества действието, а едното би трябвало да поражда другото. Човекът е получил тяло, с цел да се реализира (да стане реален) благодарение на този инструмент. Само посредством реализацията се поддържа потокът на силите. Не е случайност, че понятия като пипвам и хващам разказват дейности на тялото. Способността на индивида да схваща и осъзнава се корени в потреблението на ръцете, затова - на тялото. Ако тази координация се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на потока на силата, което в другите групи признаци се демонстрира като болест. Това може да онагледи идващия компактен преглед.

Ескалационни степени на блокирана сила:
1. Блокираната интензивност (секс, агресия) в мисленето води до болки в главата.
2. Блокираната интензивност на нивото на вегетативната система, т. е. на функционално физическо ниво, води до високо кръвно налягане и до картина със признаците на вегетативна дистония (липса на тонус в мускулатурата и съдовете).
3. Блокираната интензивност на нивото на нервите води до картина на заболяване като да вземем за пример мултиплена склероза.
4. Ограничената интензивност в региона на мускулатурата води до картина на болести на двигателната система, да вземем за пример ревматизъм, подагра.

Това нареждане по етапи дава отговор на другите стадии на реализиране на несъмнено деяние. Било то удар с пестник или сексуален акт, всички интензивности стартират с фаза на визията (1), в която интензивността се приготвя въображаемо. Това води до вегетативна подготовка (2) на тялото, като интензивно кръвоснабдяване на избрани органи, нараснал пулс и т. н. Накрая, под инервиращото присъединяване на нервите (3), посредством мускулите (4) визията се трансформира в деяние. Когато обаче една визия не се трансформира в дело, неизбежно се блокира силата в една от четирите области (мислене - вегетативна система - нерви - мускули) и с течение на времето това води до съответните признаци.

Начело на тази канара стои пациентът, измъчен от мигрена - той блокира своята половост в региона на визията. Той би трябвало да се научи да вижда своя проблем там, където в действителност е, с цел да може да води това, което му се е качило в главата, назад, където му е мястото - надолу. Всяко развиване стартира постоянно долу, а пътят нагоре е дълъг и непосилен, когато човек върви по него почтено.

При главоболие и мигрена човек би трябвало да си сложи следните въпроси:
1. Над какво си бутам главата?
2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимоотношение?
3. Опитвам ли се директно сили да се издигна нагоре? (честолюбие)
4. Дебелоглав ли съм и пробвам ли се с глава да надупчвам стени?
5. Опитвам ли се с мислене да заменявам действието?
6. Честен ли съм по отношение на своята полова проблематика?
7. Защо изтласквам оргазма в главата?

Из: „ Болестта като път “, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, превод Евелина Банева, Цветана Ташкова, изд. „ Кибеа “
Илюстрации: Duarte Vitoria