Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий награди дарителите за 2022 г.
За фонда на Националната библиотека през 2022 година са дарени издания от 23 институции и 42 частни лица на обща стойност над 53 000 лева Всяко подаяние е значимо и значимо за библиотеката, тъй като традицията на дарителството е в основата на съграждането на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий “, оповестяват от Библиотеката.
На Петата публична гала " Дарител на годината “ за 2022 бяха отличени частни донори, институции и организации, в шест категории.
Статуетка и почетна грамота в категория " Развитие на научно-изследователската активност “ бе присъдена на Красимир Мартинов, ръководител на УС на Сдружение " В.Л.С.С.П.З.Б. “, което обезпечи стипендии за студенти следдипломна професионална подготовка по " Османистика “.
За принос към Националната библиотека плакет и грамота в категорията “Книгоиздаване “ получи Нов български университет и " Център за книгата “ към университета, което включва 85 заглавия в 1275 екземпляра. Грамота и плакет получи Димитър Рачев, Едноличен търговец " Футурел “ за подаяние по програмата на Библиотеката " Осинови книга “.
В категорията " Книжовна памет “ беше награден Балкански водороден клъстер за направеното подаяние за издаването на фототипното издание на Аджарското четириевангелие от 1652 година Представителят на Водородния клъстер на собствен ред връчи грамота на шефа на Библиотеката за сполучливата взаимна работа, а доцент Александрова разгласи, че през 2023 година съдействието ще продължи с фототипни издания на други документи от фонда на Библиотеката. В същата категория " Книжовна памет “ е отличен и художникът Тодор Ангелиев, за изцяло брандиране, дизайн и лого на 145-та годишнина на Националната библиотека. Художникът подари оригинала на своята картина с Библиотеката, употребена за годишнината, на шефа доцент доктор Красимира Александрова.
В категорията " Материално-културно завещание “ бе отличен учен Иван Тодоров за дарението на портрет на неговия татко - проф. Тодор Боров на художника Васил Стоилов. Проф. Боров е изтъкнат библиограф и създател на Българския библиографски институт оголен на територията на Библиотеката и със заслуги за построяването на сегашната постройка на Националната библиотека тъкмо преди 70 години.
В категорията " Книгите на донорите “ за 2022 г.бяха връчени две награди на Фондация " Слово и Дух “ за подаяние от 268 заглавия съгласно наследството на проф. Вера Ганчева, някогашен шеф на Националната библиотека, преводач и книжовен откривател и на Евдокия Златарова, за дарението от фамилната персонална библиотека на проф. Иван-Асен Златаров, което се състои от 44 заглавия, албуми и документи, постъпили във фонда на Библиотеката.
В своята тирада по време на церемонията шефът на Националната библиотека, напомни думите на проф. Асен Златаров за дарителството из " Днешната нравствена рецесия “, 1922 година "...само съзнанието за дълг, единствено волята към добротворство,...само това има стойност: и персонална и обществена. Без морал, няма цимент в обществото и човешкото в него рухва! “
Специални благодарности и грамоти получиха посолствата на Словения, Нигерия, Азербайджан, Словакия, Пакистан, Черна гора, Иран, Алжир, Грузия, Монголия, Казахстан, Сърбия, Куба, Индия, Армения - 15 страни, които откриха свои литературни кътове в Националната библиотека и по този начин построиха мостове сред културата и литературата на нашите нации.
На Петата публична гала " Дарител на годината “ за 2022 бяха отличени частни донори, институции и организации, в шест категории.
Статуетка и почетна грамота в категория " Развитие на научно-изследователската активност “ бе присъдена на Красимир Мартинов, ръководител на УС на Сдружение " В.Л.С.С.П.З.Б. “, което обезпечи стипендии за студенти следдипломна професионална подготовка по " Османистика “.
За принос към Националната библиотека плакет и грамота в категорията “Книгоиздаване “ получи Нов български университет и " Център за книгата “ към университета, което включва 85 заглавия в 1275 екземпляра. Грамота и плакет получи Димитър Рачев, Едноличен търговец " Футурел “ за подаяние по програмата на Библиотеката " Осинови книга “.
В категорията " Книжовна памет “ беше награден Балкански водороден клъстер за направеното подаяние за издаването на фототипното издание на Аджарското четириевангелие от 1652 година Представителят на Водородния клъстер на собствен ред връчи грамота на шефа на Библиотеката за сполучливата взаимна работа, а доцент Александрова разгласи, че през 2023 година съдействието ще продължи с фототипни издания на други документи от фонда на Библиотеката. В същата категория " Книжовна памет “ е отличен и художникът Тодор Ангелиев, за изцяло брандиране, дизайн и лого на 145-та годишнина на Националната библиотека. Художникът подари оригинала на своята картина с Библиотеката, употребена за годишнината, на шефа доцент доктор Красимира Александрова.
В категорията " Материално-културно завещание “ бе отличен учен Иван Тодоров за дарението на портрет на неговия татко - проф. Тодор Боров на художника Васил Стоилов. Проф. Боров е изтъкнат библиограф и създател на Българския библиографски институт оголен на територията на Библиотеката и със заслуги за построяването на сегашната постройка на Националната библиотека тъкмо преди 70 години.
В категорията " Книгите на донорите “ за 2022 г.бяха връчени две награди на Фондация " Слово и Дух “ за подаяние от 268 заглавия съгласно наследството на проф. Вера Ганчева, някогашен шеф на Националната библиотека, преводач и книжовен откривател и на Евдокия Златарова, за дарението от фамилната персонална библиотека на проф. Иван-Асен Златаров, което се състои от 44 заглавия, албуми и документи, постъпили във фонда на Библиотеката.
В своята тирада по време на церемонията шефът на Националната библиотека, напомни думите на проф. Асен Златаров за дарителството из " Днешната нравствена рецесия “, 1922 година "...само съзнанието за дълг, единствено волята към добротворство,...само това има стойност: и персонална и обществена. Без морал, няма цимент в обществото и човешкото в него рухва! “
Специални благодарности и грамоти получиха посолствата на Словения, Нигерия, Азербайджан, Словакия, Пакистан, Черна гора, Иран, Алжир, Грузия, Монголия, Казахстан, Сърбия, Куба, Индия, Армения - 15 страни, които откриха свои литературни кътове в Националната библиотека и по този начин построиха мостове сред културата и литературата на нашите нации.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ