За флирта и връзката му с Джулия Робъртс, приблизителната му

За флирта и връзката му с Джулия Робъртс, „ приблизителната му трезвеност “ от 2001 година насам с 60-70 изключения и лечението два пъти седмично в продължение на 30 години, както и за 6000-те му срещи с „ Анонимните алкохолици “ – за всичко това споделя в автобиографията си „ Приятели, любовници и огромното извънредно нещо “ обичаният ни артист от сериала „ Приятели “ Матю Пери.Книгата е смешна, трагична и с непредвидени обрати. Още при появяването ѝ на 1 ноември 2022-ра американските медии предсказаха, че ще взриви книжния пазар. На български излиза от ИК „ Рива “ в превод на Або.„ В речника под думата „ подвластен “ би трябвало да има фотография, на която се оглеждам доста комплициран “, написа в нея Пери. И споделя за детството си, когато майка му работи като помощник-пиар на канадския министър-председател Пиер Трюдо, а Матю Пери е 10-годишен и се дър-жи неприятно, пуши, получава ниски оценки и даже бие сина му – младия Джъстин Трюдо, настоящ министър председател на Канада („ Реших да приключа разногласието си с него, когато той беше подложен отпред на цяла войска “ – изяснява артистът в книгата). На 15 години отпътува за Холивуд, с цел да откри татко си, който го е изоставил като шестмесечно бебе, преследвайки фантазията си да стане артист. Последва родителя си и в алкохолизма, като пие шест водки с тоник всяка вечер. Минава през импотентност за малко в тийнейджърска възраст, до момента в който излиза с полусестрата на Кари Фишър. Влюбва се в Дженифър Анистън по време на фотосите на „ Приятели “, само че удря на камък.Докато снимат фрагментите от сватбата на Моника и Чандлър в сериала, живее в център за лекуване на зависимости в Малибу. Преживява двуседмична кома, откакто дебелото му черво експлодира заради корист с опиати.„ И въпреки всичко – отбелязва Пери – през днешния ден, на 53 години, пишейки от вкъщи ми, в който пребивавам чартърен, виждам към Тихия океан, пред мен има чаша диетична кока-кола, в джоба ми – пакет Marlboro, и в този миг от живота ми през днешния ден съм признателен, тъй като би трябвало да съм мъртъв, само че някак си не съм. “ Ааа, тази Джулия Робъртс!
Откъс от книгата  „ Приятели, любовници и огромното извънредно нещо “, възложен от ИК „ Рива “, заглавието на фрагмента е на редакциятаВеднъж Марта Кауфман пристигна и ми сподели, че би било добре да изпратя цветя на Джулия Робъртс.
За най-ярката звезда във Вселената ли ставаше дума?
– Добре, става. Защо? – попитах.
Оказа се, че са ѝ предложили да взе участие във втория сезон на „ Приятели “ в епизода след мача за Суперкупата, само че тя споделила, че би приела единствено в случай че присъединяване ѝ е обвързвано със сюжетната линия на моя воин. Нека повторя – тя би приела единствено в случай че присъединяване ѝ е обвързвано със сюжетната линия на моя воин. (Дали пък годината ми не беше добра, а?) Но първо трябваше да я удивявам.
Дълго и интензивно мислих какво да напиша на картичката. Исках да звучи професионално – от една звезда към друга. (Е, от дребна звезда към надалеч по-голяма.) Но желаех да е и нещо по-кокетно, с цел да се уравновеси казаното от нея. Все още се гордея с крайното си решение. Изпратих ѝ три дузини червени рози, а в картичката пишеше: „ Единственото по-вълнуващо от опцията да участвате в предаването е това, че най-накрая имам мотив да ви изпратя цветя “.
Не е зле, нали? Може и да ме беше боязън да дремя нощем, обаче, когато се постановяваше, можех да ръся сексапил. Само че работата ми напълно не бе завършена. Отговорът ѝ гласеше, че ще склони да взе участие в сериала, в случай че съумея сполучливо да ѝ обясня квантовата физика. Еха! Първо си поддържам връзка с дамата, за която е изобретено червилото, а в този момент би трябвало и да залягам над книгите.
На идващия ден ѝ изпратих публикация по въпросите на корпускулярно-вълновия дуализъм, съотношението на несигурност и квантовото усложнение – и това беше единствено ненапълно метафорично. След доста години Алекса Джънгъл, сценарист на „ Приятели “, описа пред The Hollywood Reporter: „ Джулия харесваше Матю през цялото време, тъй като той е доста обаятелен. По факса течеше огромен флирт. Тя му задаваше въпроси от вида на „ Защо би трябвало да изляза с теб? “ и всички сценаристи се събирахме, с цел да му помогнем да измисли отговор. И без нас щеше да се оправи, само че ние бяхме от тим „ Матю “ и работехме в негово име, с цел да се получи “.
В последна сметка напъните ни свършиха работа. Джулия не просто се съгласи да взе участие в сериала, само че и ми изпрати подарък – кравайчета, доста, доста кравайчета. Разбира се… за какво не? Тя въпреки всичко беше Джулия Робъртс…
И по този начин стартира тримесечното всекидневно ухажване по факса. Това беше преди ерата на интернет и мобилните телефони. Цялото ни другарство протичаше посредством факсове: доста, стотици факсове. Отначало се движехме из периферията на романтиката – пращах ѝ стихотворения и я карах да назове офанзивната тройка на „ Лос Анджелис Кингс “… такива работи. А не е като да не бяхме заети и двамата – аз се снимах в най-известния сериал в света, а тя – във кино лентата на Уди Алън „ Всички споделят, че те обичам “ във Франция. (Разбира се.) Но по три-четири пъти дневно седях до факса вкъщи и следих по какъв начин машината постепенно разкрива следващото ѝ обръщение. Толкова се вълнувах, че от време на време, когато излезех вечер на ваучър и флиртувах с някоя привлекателна жена, прекъсвах диалога и бър-
зах към у дома, с цел да видя дали няма нов факс. В девет от всеки 10 случая имаше. В писмата ѝ личеше просветеност – бяха толкоз умни – методът, по който съставяше фрази, визията ѝ за света, изразяването на неповторимите ѝ мисли… всичко беше пленително. Нерядко четях факсовете по три-четири, от време на време и по пет пъти, усмихнат над хартията като някакъв глупак. Сякаш я бяха пуснали на тази планета, с цел да кара хората да се усмихват, а в този момент – съответно мен. Изглеждах като петнайсетгодишно хлапе на първа среща.
И в никакъв случай до този миг не бяхме разговаряли, камо ли да се бяхме срещали.
Рано една заран всичко се промени. Факсът, който получих от Джулия, звучеше сантиментално. Обадих се на един другар и споделих:
– Загазих. Ела незабавно и ми кажи дали бъркам.
Когато пристигна, му демонстрирах факса и той заключи:
– Да, прав си. Очевидно си загазил.
– Какво се допуска, че би трябвало да отговоря?
– Ами… по какъв начин се чувстваш?
– Да го духаш! Просто ми кажи какво да напиша.
И по този начин, с моя Сирано съставихме и изпратихме също сантиментален факс. След това се спогледахме и застанахме до машината – двама мъже, зяпащи един уред.
След десетина минути пронизителният тон от факса – тракането, бръмченето и свистенето от Космоса – извърши жилището ми.
Пишеше: „ Обади ми се “, а изпод беше написан телефонният ѝ номер.
Вдигнах телефона и набрах Джулия Робъртс. Бях демонски под напрежение – както при първото си посещение на Летърман. Но диалогът протече леко – разсмях я, дребосъче, и то какъв смях! Личеше си, че е доста умна, извънредно интелигентна. Бър-зо разбрах, че е измежду тримата най-хубави разказвачи, които бях срещал в миналото. Историите ѝ в действителност бяха толкоз положителни, че по едно време я попитах дали не си ги е записала авансово.
След пет часа и половина, когато привършвахме диалога, осъзнах, че към този момент го няма напрежението. След това нямаше прекъсване – петчасов диалог през днешния ден, четиричасов на следващия ден. Влюбвахме се – не бях сигурен до каква степен, само че се влюбвахме.
Беше ясно, че сме надълбоко изумени един от различен.
Един четвъртък телефонът ми още веднъж звънна.
– Ще бъда у вас в събота в два следобяд.
Щрак.
Туйто.
Как изобщо знаеше къде пребивавам? Ами в случай че не ме хареса? Ами в случай че факсовете и телефонните диалози са ѝ били доста приятни, само че не ме желае в същинския живот?
Защо не мога да спра да пия?
И не щеш ли в два следобяд в събота на вратата ми се почука. Дишай надълбоко, Мати. Отворих, а там, усмихната, стоеше Джулия Робъртс.
Мисля, че споделих нещо от сорта на:
– Ааа, тази Джулия Робъртс!