Защо понякога кучетата чакат с години край гробовете на собствениците си?
За много хора гибелта на домашния любим съставлява първият допир със гибелта. По този метод те схващат какъв брой нежен е животът и какъв брой неизбежна е тяхната лична смъртност. Как обаче стоят нещата при самите животни? Могат ли те да осмислят какво в действителност се случва, когато ние си заминем? Знаят, ли че нашето „ неявяване “ е вечно? Никога няма да разберем, написа IFLScience.
Това, което е ясно обаче е, че кучетата реагират на гибелта по няколко разнообразни метода. Някои са трогателни, други даже странни. Сред най-трогателните случаи е този на Хаукай – черен лабрадор ретривър, който през 2011 година ляга до ковчега на морския тюлен Джон Тумилсън и остава там до края на погребението му. През 30-те години в Япония пък акита на име Хачико се трансформира в национална сензация. Кучето върви на гарата всеки ден, с цел да посрещне своя лични, който се връща от работа. Един ден обаче индивидът не се появил. Това обаче не попречило на животинчето да продължи да върви на това място всеки ден до края на живота си.
Дали това са образци на горест в цялостния смисъл на думата? Трудно е да кажем. Няма по какъв начин да знам какво в действителност си мисли и усеща животинчето.
Разбират ли гибелта?
Станли Корен – професор по логика на психиката от Университета на Британска Колумбия – съобщи пред IFLScience, че „ всички наши проучвания демонстрират, че кучетата имат схващане, което е еквивалентно почти на човешко дете на възраст 2-3 годинки. “ При това състояние най-хубавият другар на индивида е кадърен да изпитва болежка, горест и даже меланхолия, само че е толкоз образован, че да осмисли трайността на гибелта. „ Преди 5-годишната си възраст децата не могат да схванат някои съществени концепции за гибелта. Повечето даже не схващат, че тя е необратима. “
