Проф. Венцислав Цветков: В България всичко е по-особено и по-различно
За децата с вродена глухота кохлеарните импланти са единствената опция да проговорят в точния момент и да водят пълностоен живот в бъдеще. Операциите за слагане на тези импланти у нас са рутинна процедура от 20 години. Годишно новооткритите случаи на глухота са към 100, само че във ВМА и останалите центрове по кохлеарна имплантация се обгръщат едвам 1/3 от нуждаещите се.
Причината съгласно експертите е в неналичието на осведоменост измежду родители и пациенти за съществуването на сполучлива процедура у нас. За методиката на тази интервенция и проблемите, с които се сблъскват лекарите и пациентите, беседваме с проф. Венцислав Цветков, шеф на УНГ клиниката във ВМА.
Проф. Цветков, тази година е юбилейна за слагането на първия кохлеарен имплант. Чествате 15 години от първата интервенция осъществена при вас. Какво беше началото?
Като всяко ново нещо, беше много мъчно и противоречиво като методика за лекуване или за подкрепяне на хората, които не чуват. Естествено, защото на процедура това е електроника, или жестоко казано електронно ухо, първоначално не беше толкоз съвършена като в този момент и имаше много противоречиви моменти. Самата интервенция се водеше с изключителна степен на компликация и заплаха, тъй като на процедура това си е неврохирургична интервенция. С течение на времето, електронните устройства се усъвършенстваха. Усъвършенстваха се и хирургичните практики. За нас това към този момент е една безусловно рутинна интервенция. Дори през вчерашния ден направихме една на детенце, на годинка. Ако не е превръзката на ухото не може да се познае, че е оперирано.
Колко деца годишно оперирате и обхващате ли всички, които имат потребност от тази интервенция? Налага ли се да чакат?
Ние сме привикнали да споделяме, че в България всичко е по-особено и по-различно. Май в действителност е по този начин. В случая с кохлеарните импланти, ние изпитваме най-голяма компликация информацията да стигне до пациента. Има забавяне и липса на искащи да се оперират. В естествените страни в Европейски Съюз такова нещо няма. Там в действителност се чака. Защото всички, които имат потребност поради понижение на слуха или цялостна глухота, без значение дали дали са новородени, бебета или хора на по 50-60 години, се записват и чакат, и това значително им взема решение казуса. Листа на чакащи за кохлеарна имплантация съвсем нямаме. С идването на пациентите при нас, в границите на 10-20 дни, ги оперираме.
Имаме към 100 нуждаещи се на година, от които оперираме не повече от 20-30, приказвам за новооткрити. С другите центрове обгръщаме под 1/3 от новооткритите, без да броим хората, които от дълго време имат това увреждане.
Искате да кажете, че в действителност информацията за тази опция не стига до пациента?
Основният проблем е, че не доближава и на второ място не доближава в наличен, безапелационен тип. Не се коментира, че са извънредно малко рисковете, че НЗОК заплаща импланта. Децата идват при нас на по 3, 4, 5 години, което е доста съществено забавяне.
Има ли признаци, по които родителите би трябвало да се ориентират? Кога най-рано би трябвало да се диагностицира тази глухота, в случай че е вродена?
В по-големите родилни домове към този момент има скрининг на новородените и при подозрение има критерии, по които неонатолозите се ориентират. В някои страни от Европейски Съюз този скрининг е наложителен. Прави се доста елементарно, в спящо положение на детето, с едно устройство, което се поставя в ушенцето и се мери. Към 6-ия месец се вършат така наречен авокирани капацитети, още веднъж в спящо положение, когато към този момент по-точно се открива има ли слухова загуба и в какъв размер е тя. Тогава се взема възможното решение за нуждата от кохлеарна имплантация. Около 1 година е най-хубавото време за интервенция, тъй като тогава детето се развива физиологично, развива се говорът му, и след интервенцията не може да се познае, че е имало подобен проблем. Всяко закъснение след 2-та годинка води до закъснение в развиването на говора.
Дори да не е изработен подобен тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се разсънва при мощен звук, не реагира на повикване, би трябвало да си зададе въпроса дали няма проблем. Винаги може да бъде направено проучване. Не сме върнали никого, проучването на слуха е гратис. Дори да е единствено подозрение. Идват интелигентни фамилии, с деца на по 4-5 години, които нито приказват, нито се обръщат при повикване, което е безспорна индикация за някакъв проблем.
При по-възрастни пациенти – на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са изгубили слуха си, било поради вирусна зараза, контузии или друго, една такава имплантация ги връща в естествения, обществен живот.
Както разбирам, кохлеарният имплант в действителност е система, тъй като се състои от няколко елементи.
Да, състои се от две елементи. Едната част е тази, която се вгради с интервенция. Тя се вгражда в костта зад ухото и електродите, които предават звуковите талази като електрически подтик, се навиват във вътрешното ухо, в кохлеята, т. е. тази част не се вижда. Разрезът зараства и ухото, и тъпанчето се възвръщат все едно не е имало интервенция.
Втората част е процесорът, който се носи зад ухото, само че може и като диадема или очила. Той наподобява на стандартните слухови апарати. Този процесор улавя звуковите талази и ги предава на системата вътре в ухото. Мозъкът дефинира говора, шумовете, звуците, както ги възприемаме с биологичното ухо.
Знам че при вас са оперирани най-малките пациенти.
Най-малкият.
На какъв брой беше най-малкият?
На 9-10 месеца.
Какво съставлява интервенцията като дълготрайност, интервал на възобновяване. Има ли болежка, неразположения?
Това е интервенция с доста огромна степен на трудност, само че тя е комплицирана на лекаря, който я извършва. В началото, една такава интервенция продължаваше по 4-5 часа и повече, в този момент към този момент е доста по-кратка, въпреки всичко сме направили над 200 такива интервенции. Досега нямаме несполучлива интервенция или сериозен проблем, който да е зародил след нея. Това демонстрира, че тези интервенции са сносно усвоени от екипа ни.
Правят се с обща упойка, само че пациентите, по-големите, са споделяли, че нямат съвсем никаква болежка. Възстановяването е бързо. Ние даже децата изписваме на третия ден.
Малките деца понасят интервенцията по-леко. По-лесно се работи и от хирургична позиция. Това си има редица пояснения, само че по този начин или другояче възрастта не е аршин, поради който да се отсрочва, даже противоположното. Имахме 68-годишна пациентка, от Австрия, която се оперира при нас.
Предполагам, че в Австрия интервенцията е по-скъпа.
В предходната година-две имаше едно клатушкане, някои по-активни родители оперираха децата си в чужбина и доколкото знам фондът им отпускаше към 12 000 евро единствено за интервенцията.
Тук има един различен миг. Ние не сме се отказали и нямаме несполучлива интервенция, само че до неотдавна тя струваше 1000 лева по клинична пътека. От предходната година е малко под 3000 лева, което още веднъж не е задоволително, само че отново е крачка напред. Пътеката е недофинансирана. Себестойността на тази интервенция е доста по-голяма, да не приказвам за труда, който се влага.
Май не съм чувала клинична пътека да е задоволително добре финансирана...
Според мен това е най-големият проблем на нашето опазване на здравето – клиничните пътеки и методите на финансиране по тях. От една страна, пътеката не е остойностена действително, а от друга се финансират избрани пътеки, за сметка на други.
Има вяра, нали се разисква демонополизирането й сега?
Надявам се, че това не е популизъм като в предходни години. Нека не изчезва НЗОК, само че да стане това, което са обещавали редица политици, да има различни разновидности.
Проф. Цветков, по какъв начин е сега - касата ли заплаща имплантите на търговците?
Тези връзки са сред търговеца и здравната каса и нас не ни касаят. Браво, че се заплащат към този момент. Стойността на един подобен имплант е 36 000 лева, без значение дали се слага на дете или на възрастен пациент. Може би цената ще пада с времето, тъй като стартират да излизат и други компании.
Но все пак, лечебните заведения в този случай работят на загуба, тъй като в случай че не се дофинансира пътеката, не е рентабилно. Ние го караме по-скоро на бащински усеща – хайде, давайте да ги вграждаме, тъй като са деца, нали... В естествения свят няма такова нещо.
Ние слагаме импланти на най-високо равнище, в това отношение не изоставаме. Работим с трите водещи компании.
Това са апарати, които работят с акумулатори.
Когато става дума за малко дете, допускам постоянно се постанова да се сменят. Знаете ли по какъв начин стои въпросът със закупуването им?
Батериите са евтини, само че са консуматив, който е нужен непрестанно. Касата и обществените малко си трансферират топката. Знам, че обществените заплащат някаква част от тези консумативи, само че това също би трябвало да се урегулира.
Подобна е обстановката и за другите ушни интервенции. Хората се нуждаят от редица слухоподобряващи интервенции, при които се поставят така наречен протези. Ние сме, може би, единствената страна в Европейски Съюз, в която тези протези се заплащат от пациента.
Работи ли се с оперираните деца откакто се сложи кохлеарният имплант?
След като заздравее оперативната рана, в границите на 7-10 дни, и мине възстановителният интервал от към 30 дни, или към 40-ия ден след интервенцията, се прави включване на импланта. Той е вграден, само че е неактивен. За да стане деен, би трябвало да се включи процесорът, външната част, за която говорихме, и той да подаде импулси.
Вътрешната част предава тия импулси на вътрешното ухо и мозъка. Това стартира да се случва към 40-ия ден и се вършат настройки. Възрастните пациенти доста забавно го разказват. Те бързо възвръщат навиците си, тъй като към този момент са говорили, мозъкът им си възвръща тези импулси.
В началото е както когато се настройва оркестър – чуват се най-различни звуци, които последователно мозъкът разпознава, дефинира, и в границите на доста къс интервал към този момент съвсем няма разлика от метода на чуване с биологичното ухо и с електронното.
При децата процесът е малко по-бавен. Те в никакъв случай не са говорили и малко наподобява на проучването на непознат език. Те работят с говорни рехабилитатори, които ги учат да приказват, да възприемат, да споделят. Започват с „ мама “, „ тате “, „ баба “...
Тук също има един проблем – тези речеви рехабилитатори са едни самаряни, чийто труд е извънредно значим, само че непризнат. Хората с импланти се усилват и потребността от тези експерти ще става все по-голяма. Това ще стане доста сериозен проблем.
Налага ли се да се сменя някоя част при децата с порастването?
Имплантираната в ухото част няма детайли, които се изхабяват. Ако няма контузия или нещо сходно, няма смисъл да се сменя. Има обстановки, при които се постанова да се смени вътрешната част и ние сме го правили. Сравнително елементарно е. Процесорът (външната част) може да се сменя с нещо, което е по-ново, с повече благоприятни условия. Има такива да вземем за пример, които са водоустойчиви. Мисля, че пациентите имат право да го сменят на 5 години, като сумата се поема от здравната каса.
Причината съгласно експертите е в неналичието на осведоменост измежду родители и пациенти за съществуването на сполучлива процедура у нас. За методиката на тази интервенция и проблемите, с които се сблъскват лекарите и пациентите, беседваме с проф. Венцислав Цветков, шеф на УНГ клиниката във ВМА.
Проф. Цветков, тази година е юбилейна за слагането на първия кохлеарен имплант. Чествате 15 години от първата интервенция осъществена при вас. Какво беше началото?
Като всяко ново нещо, беше много мъчно и противоречиво като методика за лекуване или за подкрепяне на хората, които не чуват. Естествено, защото на процедура това е електроника, или жестоко казано електронно ухо, първоначално не беше толкоз съвършена като в този момент и имаше много противоречиви моменти. Самата интервенция се водеше с изключителна степен на компликация и заплаха, тъй като на процедура това си е неврохирургична интервенция. С течение на времето, електронните устройства се усъвършенстваха. Усъвършенстваха се и хирургичните практики. За нас това към този момент е една безусловно рутинна интервенция. Дори през вчерашния ден направихме една на детенце, на годинка. Ако не е превръзката на ухото не може да се познае, че е оперирано.
Колко деца годишно оперирате и обхващате ли всички, които имат потребност от тази интервенция? Налага ли се да чакат?
Ние сме привикнали да споделяме, че в България всичко е по-особено и по-различно. Май в действителност е по този начин. В случая с кохлеарните импланти, ние изпитваме най-голяма компликация информацията да стигне до пациента. Има забавяне и липса на искащи да се оперират. В естествените страни в Европейски Съюз такова нещо няма. Там в действителност се чака. Защото всички, които имат потребност поради понижение на слуха или цялостна глухота, без значение дали дали са новородени, бебета или хора на по 50-60 години, се записват и чакат, и това значително им взема решение казуса. Листа на чакащи за кохлеарна имплантация съвсем нямаме. С идването на пациентите при нас, в границите на 10-20 дни, ги оперираме.
Имаме към 100 нуждаещи се на година, от които оперираме не повече от 20-30, приказвам за новооткрити. С другите центрове обгръщаме под 1/3 от новооткритите, без да броим хората, които от дълго време имат това увреждане.
Искате да кажете, че в действителност информацията за тази опция не стига до пациента?
Основният проблем е, че не доближава и на второ място не доближава в наличен, безапелационен тип. Не се коментира, че са извънредно малко рисковете, че НЗОК заплаща импланта. Децата идват при нас на по 3, 4, 5 години, което е доста съществено забавяне.
Има ли признаци, по които родителите би трябвало да се ориентират? Кога най-рано би трябвало да се диагностицира тази глухота, в случай че е вродена?
В по-големите родилни домове към този момент има скрининг на новородените и при подозрение има критерии, по които неонатолозите се ориентират. В някои страни от Европейски Съюз този скрининг е наложителен. Прави се доста елементарно, в спящо положение на детето, с едно устройство, което се поставя в ушенцето и се мери. Към 6-ия месец се вършат така наречен авокирани капацитети, още веднъж в спящо положение, когато към този момент по-точно се открива има ли слухова загуба и в какъв размер е тя. Тогава се взема възможното решение за нуждата от кохлеарна имплантация. Около 1 година е най-хубавото време за интервенция, тъй като тогава детето се развива физиологично, развива се говорът му, и след интервенцията не може да се познае, че е имало подобен проблем. Всяко закъснение след 2-та годинка води до закъснение в развиването на говора.
Дори да не е изработен подобен тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се разсънва при мощен звук, не реагира на повикване, би трябвало да си зададе въпроса дали няма проблем. Винаги може да бъде направено проучване. Не сме върнали никого, проучването на слуха е гратис. Дори да е единствено подозрение. Идват интелигентни фамилии, с деца на по 4-5 години, които нито приказват, нито се обръщат при повикване, което е безспорна индикация за някакъв проблем.
При по-възрастни пациенти – на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са изгубили слуха си, било поради вирусна зараза, контузии или друго, една такава имплантация ги връща в естествения, обществен живот.
Както разбирам, кохлеарният имплант в действителност е система, тъй като се състои от няколко елементи.
Да, състои се от две елементи. Едната част е тази, която се вгради с интервенция. Тя се вгражда в костта зад ухото и електродите, които предават звуковите талази като електрически подтик, се навиват във вътрешното ухо, в кохлеята, т. е. тази част не се вижда. Разрезът зараства и ухото, и тъпанчето се възвръщат все едно не е имало интервенция.
Втората част е процесорът, който се носи зад ухото, само че може и като диадема или очила. Той наподобява на стандартните слухови апарати. Този процесор улавя звуковите талази и ги предава на системата вътре в ухото. Мозъкът дефинира говора, шумовете, звуците, както ги възприемаме с биологичното ухо.
Знам че при вас са оперирани най-малките пациенти.
Най-малкият.
На какъв брой беше най-малкият?
На 9-10 месеца.
Какво съставлява интервенцията като дълготрайност, интервал на възобновяване. Има ли болежка, неразположения?
Това е интервенция с доста огромна степен на трудност, само че тя е комплицирана на лекаря, който я извършва. В началото, една такава интервенция продължаваше по 4-5 часа и повече, в този момент към този момент е доста по-кратка, въпреки всичко сме направили над 200 такива интервенции. Досега нямаме несполучлива интервенция или сериозен проблем, който да е зародил след нея. Това демонстрира, че тези интервенции са сносно усвоени от екипа ни.
Правят се с обща упойка, само че пациентите, по-големите, са споделяли, че нямат съвсем никаква болежка. Възстановяването е бързо. Ние даже децата изписваме на третия ден.
Малките деца понасят интервенцията по-леко. По-лесно се работи и от хирургична позиция. Това си има редица пояснения, само че по този начин или другояче възрастта не е аршин, поради който да се отсрочва, даже противоположното. Имахме 68-годишна пациентка, от Австрия, която се оперира при нас.
Предполагам, че в Австрия интервенцията е по-скъпа.
В предходната година-две имаше едно клатушкане, някои по-активни родители оперираха децата си в чужбина и доколкото знам фондът им отпускаше към 12 000 евро единствено за интервенцията.
Тук има един различен миг. Ние не сме се отказали и нямаме несполучлива интервенция, само че до неотдавна тя струваше 1000 лева по клинична пътека. От предходната година е малко под 3000 лева, което още веднъж не е задоволително, само че отново е крачка напред. Пътеката е недофинансирана. Себестойността на тази интервенция е доста по-голяма, да не приказвам за труда, който се влага.
Май не съм чувала клинична пътека да е задоволително добре финансирана...
Според мен това е най-големият проблем на нашето опазване на здравето – клиничните пътеки и методите на финансиране по тях. От една страна, пътеката не е остойностена действително, а от друга се финансират избрани пътеки, за сметка на други.
Има вяра, нали се разисква демонополизирането й сега?
Надявам се, че това не е популизъм като в предходни години. Нека не изчезва НЗОК, само че да стане това, което са обещавали редица политици, да има различни разновидности.
Проф. Цветков, по какъв начин е сега - касата ли заплаща имплантите на търговците?
Тези връзки са сред търговеца и здравната каса и нас не ни касаят. Браво, че се заплащат към този момент. Стойността на един подобен имплант е 36 000 лева, без значение дали се слага на дете или на възрастен пациент. Може би цената ще пада с времето, тъй като стартират да излизат и други компании.
Но все пак, лечебните заведения в този случай работят на загуба, тъй като в случай че не се дофинансира пътеката, не е рентабилно. Ние го караме по-скоро на бащински усеща – хайде, давайте да ги вграждаме, тъй като са деца, нали... В естествения свят няма такова нещо.
Ние слагаме импланти на най-високо равнище, в това отношение не изоставаме. Работим с трите водещи компании.
Това са апарати, които работят с акумулатори.
Когато става дума за малко дете, допускам постоянно се постанова да се сменят. Знаете ли по какъв начин стои въпросът със закупуването им?
Батериите са евтини, само че са консуматив, който е нужен непрестанно. Касата и обществените малко си трансферират топката. Знам, че обществените заплащат някаква част от тези консумативи, само че това също би трябвало да се урегулира.
Подобна е обстановката и за другите ушни интервенции. Хората се нуждаят от редица слухоподобряващи интервенции, при които се поставят така наречен протези. Ние сме, може би, единствената страна в Европейски Съюз, в която тези протези се заплащат от пациента.
Работи ли се с оперираните деца откакто се сложи кохлеарният имплант?
След като заздравее оперативната рана, в границите на 7-10 дни, и мине възстановителният интервал от към 30 дни, или към 40-ия ден след интервенцията, се прави включване на импланта. Той е вграден, само че е неактивен. За да стане деен, би трябвало да се включи процесорът, външната част, за която говорихме, и той да подаде импулси.
Вътрешната част предава тия импулси на вътрешното ухо и мозъка. Това стартира да се случва към 40-ия ден и се вършат настройки. Възрастните пациенти доста забавно го разказват. Те бързо възвръщат навиците си, тъй като към този момент са говорили, мозъкът им си възвръща тези импулси.
В началото е както когато се настройва оркестър – чуват се най-различни звуци, които последователно мозъкът разпознава, дефинира, и в границите на доста къс интервал към този момент съвсем няма разлика от метода на чуване с биологичното ухо и с електронното.
При децата процесът е малко по-бавен. Те в никакъв случай не са говорили и малко наподобява на проучването на непознат език. Те работят с говорни рехабилитатори, които ги учат да приказват, да възприемат, да споделят. Започват с „ мама “, „ тате “, „ баба “...
Тук също има един проблем – тези речеви рехабилитатори са едни самаряни, чийто труд е извънредно значим, само че непризнат. Хората с импланти се усилват и потребността от тези експерти ще става все по-голяма. Това ще стане доста сериозен проблем.
Налага ли се да се сменя някоя част при децата с порастването?
Имплантираната в ухото част няма детайли, които се изхабяват. Ако няма контузия или нещо сходно, няма смисъл да се сменя. Има обстановки, при които се постанова да се смени вътрешната част и ние сме го правили. Сравнително елементарно е. Процесорът (външната част) може да се сменя с нещо, което е по-ново, с повече благоприятни условия. Има такива да вземем за пример, които са водоустойчиви. Мисля, че пациентите имат право да го сменят на 5 години, като сумата се поема от здравната каса.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ