Мартин Димитров: Ниският дефицит е важен не заради ЕК, а защото означава по-нисък дълг
За недостига в бюджета на служебния кабинет и опциите той да влезе в рамките от 3% Tribune.bg беседва с народния представител от " Демократична България " /ДБ/ Мартин Димитров.
Г-н Димитров, в случай че се откажете от диференцираните ставки по Данък добавена стойност, ще съумеете ли да гласувате смяната в данъчното законодателство?
Когато одобряваха дифиринцираните ставки предходната година за два дни, ние от Демократична България бяхме единствените, които предупреждавахме, че такива неща не се вършат, без да им се мери резултатът. Казано простичко, като имаш такава мярка за ресторантьорите, виждаш това дали е свалило цените и дали има такова значимо значение, тъй като в случай че не ги е свалило и ти си го въвел, си дал бонус не на потребителите, а на хората, които имат подобен бизнес. Този бонус за интервала, когато тези обекти са били затворени поради пандемията, има логичност. Това в тази обстановка е огромна въпросителна. Същото важи и за фитнесите, и за други диференцирани ставки. Затова в този момент ние желаеме да им оценим резултата и това е значимо.
А по какъв начин гласоподаваха депутатите от Демократична България в зала, когато се одобриха диференцираните ставки?
Гласувахме с „ въздържал се ”.
Сега очаквате разбор на Министерството на финансите/МФ/ за резултата от въвеждането на ставките?
Без разбор на МФ ще разберем кой е спечелил от тази смяна, с цел да продължим нататък. Дали, както те настояват, печелят потребителите или пък избран брой бизнеси. И тези бизнеси дали въобще имат потребност от това.
Има ли време 49-ият парламент да изчака разбор на МФ по въпроса, с цел да одобри промени в данъчното законодателство?!
Има няколко въпроса, не е единствено този. Например, за какво не се взима цялостният дял от държавните компании. Това е явно и би трябвало да се направи незабавно, което носи най-малко още милиард доходи в бюджета. Защо не са го създали това?
Да се прекратят енергийните помощи?
Енергийните помощи са задбалансови, те не оказват въздействие на недостига.А се приключват по справедливи аргументи – цената падна.
Коментират се и заложените финансови разноски?
Не могат да създадат 10 милиарда финансови разноски, колкото и да се стараят. И тук има огромно икономисване, което може да бъде осъществено. Вината на МФ е, че те са взели кой каквито финансови разноски желае от министерствата и са ги събрали. Хубаво, само че не могат да се случат за една година. Затова е забавно, че Европейска комисия като прави оценка недостига в България, написа 3.4. Според мен и тяхната оценка е, че не могат да се осъществят толкоз финансови разноски.
С тези корекции ще успеем ли да влезем в границите на 3% недостиг?
Трябва да влезем. Това не е волност на Европейска комисия по отношение на маастрихтските критериите и еврозоната. 3% недостиг е значим за нас първо, тъй като демонстрира здраве на финансовата система. Означава, че няма да взимаме толкоз доста задължения. Защото хората би трябвало да знаят, че дефицитът значи дълг. Колкото е по-малък дефицитът, толкоз е по-малък дългът, т.е. ниският недостиг до 3% е значим не поради Европейска комисия и Брюксел, а за нас. Как ще влезем – като вземем дивидента от държавните предприятия, като забележим кои финансови разноски са изпълними и за кои няма планова подготвеност, като понижим разноските за прехрана - те са големи, нарастват с 46%. Аз такова нещо не съм виждал. Не споделям, че е елементарно, само че запаси има.
В тази посока една от стъпките е да понижим администрацията?!
Може, да. Аз тематиката с пенсионерите съм я поставял доста пъти. Ние имаме хиляди пенсионери в българската администрация. Това са хора, които получават по едно и също време пенсия и заплата. И в този момент, в случай че са някакви експерти, които са незаменими, това го разбирам и демонстрирам еластичност, обаче те са хиляди.
Г-н Димитров, в случай че се откажете от диференцираните ставки по Данък добавена стойност, ще съумеете ли да гласувате смяната в данъчното законодателство?
Когато одобряваха дифиринцираните ставки предходната година за два дни, ние от Демократична България бяхме единствените, които предупреждавахме, че такива неща не се вършат, без да им се мери резултатът. Казано простичко, като имаш такава мярка за ресторантьорите, виждаш това дали е свалило цените и дали има такова значимо значение, тъй като в случай че не ги е свалило и ти си го въвел, си дал бонус не на потребителите, а на хората, които имат подобен бизнес. Този бонус за интервала, когато тези обекти са били затворени поради пандемията, има логичност. Това в тази обстановка е огромна въпросителна. Същото важи и за фитнесите, и за други диференцирани ставки. Затова в този момент ние желаеме да им оценим резултата и това е значимо.
А по какъв начин гласоподаваха депутатите от Демократична България в зала, когато се одобриха диференцираните ставки?
Гласувахме с „ въздържал се ”.
Сега очаквате разбор на Министерството на финансите/МФ/ за резултата от въвеждането на ставките?
Без разбор на МФ ще разберем кой е спечелил от тази смяна, с цел да продължим нататък. Дали, както те настояват, печелят потребителите или пък избран брой бизнеси. И тези бизнеси дали въобще имат потребност от това.
Има ли време 49-ият парламент да изчака разбор на МФ по въпроса, с цел да одобри промени в данъчното законодателство?!
Има няколко въпроса, не е единствено този. Например, за какво не се взима цялостният дял от държавните компании. Това е явно и би трябвало да се направи незабавно, което носи най-малко още милиард доходи в бюджета. Защо не са го създали това?
Да се прекратят енергийните помощи?
Енергийните помощи са задбалансови, те не оказват въздействие на недостига.А се приключват по справедливи аргументи – цената падна.
Коментират се и заложените финансови разноски?
Не могат да създадат 10 милиарда финансови разноски, колкото и да се стараят. И тук има огромно икономисване, което може да бъде осъществено. Вината на МФ е, че те са взели кой каквито финансови разноски желае от министерствата и са ги събрали. Хубаво, само че не могат да се случат за една година. Затова е забавно, че Европейска комисия като прави оценка недостига в България, написа 3.4. Според мен и тяхната оценка е, че не могат да се осъществят толкоз финансови разноски.
С тези корекции ще успеем ли да влезем в границите на 3% недостиг?
Трябва да влезем. Това не е волност на Европейска комисия по отношение на маастрихтските критериите и еврозоната. 3% недостиг е значим за нас първо, тъй като демонстрира здраве на финансовата система. Означава, че няма да взимаме толкоз доста задължения. Защото хората би трябвало да знаят, че дефицитът значи дълг. Колкото е по-малък дефицитът, толкоз е по-малък дългът, т.е. ниският недостиг до 3% е значим не поради Европейска комисия и Брюксел, а за нас. Как ще влезем – като вземем дивидента от държавните предприятия, като забележим кои финансови разноски са изпълними и за кои няма планова подготвеност, като понижим разноските за прехрана - те са големи, нарастват с 46%. Аз такова нещо не съм виждал. Не споделям, че е елементарно, само че запаси има.
В тази посока една от стъпките е да понижим администрацията?!
Може, да. Аз тематиката с пенсионерите съм я поставял доста пъти. Ние имаме хиляди пенсионери в българската администрация. Това са хора, които получават по едно и също време пенсия и заплата. И в този момент, в случай че са някакви експерти, които са незаменими, това го разбирам и демонстрирам еластичност, обаче те са хиляди.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ