Първите американски военни кодьори са били индианци
За да запазят проектите си в загадка от врага по време на боевете през Втората международна война, Съединените щати наемат радисти индианци, които да поддържат връзка на родните си езици. Но Втората международна война не е първият път, в който индианците влизат в тази сериозно значима роля. Техният военен дебют в действителност е през Първата международна.
Пазенето на връзките в загадка от врага е една от най-важните задания по време на спор. Развитието на актуалните компютри получава голям подтик по време на Втората международна война, когато сходни машини са употребявани за дешифриране на кодирани от врага известия. Всъщност първият в света програмируем, електронен, дигитален компютър е основан с тази цел.
Радистите-шифровчици са употребявани като тактическо средство за предаване на секретна информация по време на борба като те просто предават известия на майчините си индиански езици, които не могат да бъдат разрушени от врага.
Много племена и нации работят като такива радисти през двете международни войни – Мекваки, Асинибойн и Мохаук… Но Чокто и Чероки са същински пионери в тази практиката още по време на Първата международна война.
Това се случва по време на офанзивата Мьоз-Аргон във Франция през 1918 година По време на тази борба германците разрушават кодовете на съдружниците и се включват в техните информационни линии. Дори пращането на ръчно написани известия е мъчно, защото германците улавят приблизително един на всеки четири бегачи.
Един американски офицер, полковник Алфред Уейнрайт Блур, съумява да измисли остроумен метод да преодолее усложненията в връзката, откакто чува двама бойци от чокто в неговия полк да беседват на родния си език.
Така Блур и няколко чокто бойци изпращат тестов код на родния им език – всичко минава сполучливо. Първото кодирано известие, изпратено в борба, идва на 26 октомври, когато Блур подрежда придвижването на войските от Чуфили към Шардени. Войските се реалокират без изпитание и спънки, което потвърждава, че германците нямат визия, че е била дадена такава заповед.
Този извод се поддържа и от пленени немски офицери, един от които споделя, че са „ изцяло комплицирани от индийския език и не съумяват да извлекат никаква изгода “ от слушането на известията.
Номерът проработва и германците са озадачени. Индианските езици се приказват от доста малко хора, а казаното рядко се записва; германците просто нямат метод да разгадаят известията.
Не всички военни думи обаче имат директен аналог в езика чокто, тъй че радистите импровизират и прибавят нови думи, където е належащо. Например „ малка-пушка-стреля-бързо “ значи „ картечница “, а „ царевица “ значи „ батальон “. Тази импровизация в придвижване прави работата по дешифрирането на техните послания още по-трудна.
Радистите оказват помощ за смяна на хода на борбата, която съдружниците в последна сметка печелят. Тяхната работа във Великата война също по този начин проправя пътя за по-известните радисти от племето навахо по време на Втората международна война.
Американските индианци радисти, са от решаващо значение за успехите на съдружниците в Европа, само че вкъщи децата им са наказвани, тъй като приказват същия език в учебно заведение. „ Имахме тази шизофренична обстановка, в която езикът чокто се използваше като ужасно оръжие във войната, само че децата вкъщи са бити в учебно заведение, тъй като го употребяват “, сподели Джуди Алън, старши изпълнителен шеф по племенните връзки с нацията чокто Оклахома.
Преди малко по-малко от едно потомство време, 2500 души чокто умират, откакто цялото племе е било насила да напусне земите на своите предшественици. Но когато Съединени американски щати се нуждаят от тях, те дават отговор на апела.
Американските индианци се борят за страна, която даже не ги счита за жители, тъй като те нямат да получат американско поданство до 1924 година
„ Войниците от чокто са необикновено общителни и подготвени да споделят езика си. Не би трябвало, само че го вършат. Те имат нещо неповторимо и са необикновено горди с него “, споделя доктор Уилям Медоус от Щатския университет в Мисури.
Смелата и недооценена работа на американските индианци през Първата международна война и последвалите войни са образци за чистата отдаденост на техния дом и техния народ и в никакъв случай не трябва да бъде забравяна или подценявана от Съединените щати.
