Как се става колекционер на изкуство - пътят от емоцията до притежанието
„ За да вкараш човек в изложба, постоянно е нужна случайност, “ споделя шефът на Женевския музей за изкуство Марк-Оливие Валер.
Онзи момент, в който заставаме пред произведение и по някаква необяснима причина то отхвърля да ни пусне да си тръгнем.
Едва по-късно идват познанието, инвестицията и цената. Но първо е моментът.
За това по какъв начин се става колекционер беседваме със Стоян Зиков-Стъки, съосновател на годишния Sofia Art Fair, който през 2026 година ще се състои за трети път, от 8 до 11 октомври в София Тех Парк.
Изкуството ни избира първо
Според един от основателите на най-голямото ревю за изкуство в България първата среща с изкуството рядко стартира с разумен избор.
Ако някой ви изяснява какво наложително би трябвало да харесате, кой художник е популярен и какво е значимо да разберете, резултатът може да бъде тъкмо противоположният, споделя Стоян Зиков-Стъки.
Първо идва страстта. Попадаме в изложба съвсем инцидентно. Не можем да разбираем за какво тъкмо тази картина. Защо тъкмо тази статуя. Но усещаме срещата с нещо, което стартира да работи вътре в нас.
И тогава потеглят въпросите. Кой е този художник? Защо работи по този начин? Какво още е основал?
Така любознанието последователно се трансформира в познание, а знанието — в колекционерство.
Големите колекционери не стартират като огромни колекционери
Зад началото на някои от най-впечатляващите истории в света на изкуството стоят не милиони, а любознание, дисциплинираност и съвсем завладяваща честност към персоналния усет.
Хърбърт и Дороти Вогъл са измежду най-известните образци.
Той работи като чиновник в пощенската работа в Ню Йорк, а тя е библиотекарка. Двамата живеят непретенциозно, само че в продължение на десетилетия купуват творби на млади американски художници, постоянно преди имената им да станат известни.
Така основават една от най-значимите сбирки на минималистично и концептуално изкуство в Съединени американски щати - над 4000 творби, събрани в дребен апартамент, с приходите на куриер и библиотекар.
Grocery-wrapped Pears, 1971 - Джанет Фиш
По-късно сбирката им е дарена на Националната изложба на Съединени американски щати и на музеи в цялата страна.
Дон и Мера Рубел също стартират не като институция, а като семейство, което посещава ателиета, беседва с художници и купува творби на погашение.
Според историята на Rubell Museum първата им покупка е направена след посещаване в ателие и е изплатена на скромни седмични вноски. Десетилетия по-късно тяхната сбирка се трансформира в един от най-влиятелните частни музеи за модерно изкуство в Съединени американски щати.
Чарлз Саачи идва от рекламата, а не от музейния свят.
Именно усетът му към нови хрумвания и облици го трансформира в един от най-влиятелните колекционери на модерно изкуство.
Mao, 1973 - Анди Уорхол в Saatchi Gallery
Той поддържа и разпространява поколението на Young British Artists, измежду които са имена като Деймиън Хърст и Трейси Емин, години преди те да станат част от световния канон.
" Големият колекционер не е просто човек с пари, а човек, който развива взор, " споделя Стоян Зиков.
Кога човек става колекционер?
Кое е значимо - броя, цената или нещо друго?
Човек не се трансформира в колекционер след десетата картина, нито след петдесетата, нито когато творбите стартират да костват повече. Истинският преход настава, когато ползата стане по-голям от притежанието. Когато стартира да търси архиви, да посещава музеи, да съпоставя интервали, да следи развиването на един създател с години, изяснява Стоян Зиков.
" Това е моментът, в който колекционирането престава да бъде занимание и се трансформира в културно проучване. "
Големите изложби на модерно изкуство демонстрират на аудиторията каква тъкмо е ролята на галериите в построяването на среда за влюбване в изкуството.
Целта на положителния галерист не е просто да продава картини, а да построява аудитория, да споделя истории и да свързва хората с художници. Да им оказва помощ да се потопят в света на създателя, да влязат в неговото схващане, в мисловния му развой, в разбиранията му за света.
Галерията е основна за основаването на бъдещи колекционери, тъй като има такова нещо като вярна покупка в изкуството. Това, което я прави вярна обаче, не е дали цената ѝ ще нарасне с времето, а дали в нея има задоволително роман, който купувачът да желае да разплете до дъно.
Художниците, които основават колекционери
Не всички огромни художници основават колекционери, само че има такива, които го вършат съвсем естествено.
Един от най-впечатляващите образци идва от България. Стоян Зиков споделя за колекционер на Жорж Папазов, който години наред пътува до Швейцария, работи в архиви и търси всяка диря, обвързвана с художника.
Постепенно познанията му надвишават елементарното колекционерство и се трансформират в съвсем научно проучване. Така една персонална пристрастеност се трансформира в принос към опазването на културната памет.
Стоян Зиков приказва и за пловдивски колекционер, който години наред е бил непосредствен другар на Кольо Карамфилов. Познавали са се, гостували са си, преживявали са дружно всекидневието, а с времето домът му последователно се изпълва с творби на художника.
Почти всяко помещение пази най-малко една негова творба. Така сбирката се трансформира не просто в цялост от творби, а в биография на едно другарство.
Същото се случва и с огромни имена като Дечко Узунов. Понякога творбата е единствено началото, а след него идва срещата с индивида, която остава вечно.
Къде е България?
В България живее огромен международен колекционер - Гауденц Б. Руф, швейцарец по генезис. Той основава една от най-сериозните сбирки на модерно българско изкуство, а по-късно основава фондация и Центъра за модерно изкуство в София. Той е прелестен образец за това по какъв начин един колекционер стартира да построява екосистема.
Портрет на Гауденц Б. Руф, 2002 - Урош Джурич
Може би това е най-важната смяна през последните години в актуалното българско изкуство е, че България последователно стартира да построява лична общественост от хора, които не просто купуват изкуство, а живеят с него.
Това е и една от огромните задания на Sofia Art Fair - не просто да събере в София галерии и художници от цяла Европа, а да даде късмет на някого, който в никакъв случай до момента не е влизал в арт пространство, да преживее точно онази инцидентна среща, след която към този момент ще гледа на света по друг метод.
Всяка година Sofia Art Fair е посещаван от интернационалните колекционери, които виждат капацитета на България като част от новата арт сцена от една страна като част от Източна Европа, а от друга поради централното ѝ място на кръстопътя сред Европа и Азия.
Стоян Зиков дава образец с Кристофър Спрингам, интернационален колекционер и вложител, който съпоставя Sofia Art Fair с огромните международни изложби и споделя, че по-малкият формат разрешава да се обърне внимание на всеки актьор и всяка изложба.
Икономическият отпечатък на миналогодишното издание на ревюто е директни продажби към галерии и колекционери на стойност над 150 000 евро в границите на 4 дни. 90% от изложителите реализираха директни покупко-продажби, а ревюто бе посетено от над 4000 посетители, в това число задгранични колекционери, вложители и бизнес делегации.
Sofia Art Fair ще се организира от 8 до 11 октомври 2026 година в София Тех Парк и ще събере на едно място повече от 80 актьори и 27 галерии от 14 страни.
Early bird билети за Sofia Art Fair могат да се закупят от на събитието.
Онзи момент, в който заставаме пред произведение и по някаква необяснима причина то отхвърля да ни пусне да си тръгнем.
Едва по-късно идват познанието, инвестицията и цената. Но първо е моментът.
За това по какъв начин се става колекционер беседваме със Стоян Зиков-Стъки, съосновател на годишния Sofia Art Fair, който през 2026 година ще се състои за трети път, от 8 до 11 октомври в София Тех Парк.
Изкуството ни избира първо
Според един от основателите на най-голямото ревю за изкуство в България първата среща с изкуството рядко стартира с разумен избор.
Ако някой ви изяснява какво наложително би трябвало да харесате, кой художник е популярен и какво е значимо да разберете, резултатът може да бъде тъкмо противоположният, споделя Стоян Зиков-Стъки.
Първо идва страстта. Попадаме в изложба съвсем инцидентно. Не можем да разбираем за какво тъкмо тази картина. Защо тъкмо тази статуя. Но усещаме срещата с нещо, което стартира да работи вътре в нас.
И тогава потеглят въпросите. Кой е този художник? Защо работи по този начин? Какво още е основал?
Така любознанието последователно се трансформира в познание, а знанието — в колекционерство.
Големите колекционери не стартират като огромни колекционери
Зад началото на някои от най-впечатляващите истории в света на изкуството стоят не милиони, а любознание, дисциплинираност и съвсем завладяваща честност към персоналния усет.
Хърбърт и Дороти Вогъл са измежду най-известните образци.
Той работи като чиновник в пощенската работа в Ню Йорк, а тя е библиотекарка. Двамата живеят непретенциозно, само че в продължение на десетилетия купуват творби на млади американски художници, постоянно преди имената им да станат известни.
Така основават една от най-значимите сбирки на минималистично и концептуално изкуство в Съединени американски щати - над 4000 творби, събрани в дребен апартамент, с приходите на куриер и библиотекар.
Grocery-wrapped Pears, 1971 - Джанет Фиш
По-късно сбирката им е дарена на Националната изложба на Съединени американски щати и на музеи в цялата страна.
Дон и Мера Рубел също стартират не като институция, а като семейство, което посещава ателиета, беседва с художници и купува творби на погашение.
Според историята на Rubell Museum първата им покупка е направена след посещаване в ателие и е изплатена на скромни седмични вноски. Десетилетия по-късно тяхната сбирка се трансформира в един от най-влиятелните частни музеи за модерно изкуство в Съединени американски щати.
Чарлз Саачи идва от рекламата, а не от музейния свят.
Именно усетът му към нови хрумвания и облици го трансформира в един от най-влиятелните колекционери на модерно изкуство.
Mao, 1973 - Анди Уорхол в Saatchi Gallery
Той поддържа и разпространява поколението на Young British Artists, измежду които са имена като Деймиън Хърст и Трейси Емин, години преди те да станат част от световния канон.
" Големият колекционер не е просто човек с пари, а човек, който развива взор, " споделя Стоян Зиков.
Кога човек става колекционер?
Кое е значимо - броя, цената или нещо друго?
Човек не се трансформира в колекционер след десетата картина, нито след петдесетата, нито когато творбите стартират да костват повече. Истинският преход настава, когато ползата стане по-голям от притежанието. Когато стартира да търси архиви, да посещава музеи, да съпоставя интервали, да следи развиването на един създател с години, изяснява Стоян Зиков.
" Това е моментът, в който колекционирането престава да бъде занимание и се трансформира в културно проучване. "
Големите изложби на модерно изкуство демонстрират на аудиторията каква тъкмо е ролята на галериите в построяването на среда за влюбване в изкуството.
Целта на положителния галерист не е просто да продава картини, а да построява аудитория, да споделя истории и да свързва хората с художници. Да им оказва помощ да се потопят в света на създателя, да влязат в неговото схващане, в мисловния му развой, в разбиранията му за света.
Галерията е основна за основаването на бъдещи колекционери, тъй като има такова нещо като вярна покупка в изкуството. Това, което я прави вярна обаче, не е дали цената ѝ ще нарасне с времето, а дали в нея има задоволително роман, който купувачът да желае да разплете до дъно.
Художниците, които основават колекционери
Не всички огромни художници основават колекционери, само че има такива, които го вършат съвсем естествено.
Един от най-впечатляващите образци идва от България. Стоян Зиков споделя за колекционер на Жорж Папазов, който години наред пътува до Швейцария, работи в архиви и търси всяка диря, обвързвана с художника.
Постепенно познанията му надвишават елементарното колекционерство и се трансформират в съвсем научно проучване. Така една персонална пристрастеност се трансформира в принос към опазването на културната памет.
Стоян Зиков приказва и за пловдивски колекционер, който години наред е бил непосредствен другар на Кольо Карамфилов. Познавали са се, гостували са си, преживявали са дружно всекидневието, а с времето домът му последователно се изпълва с творби на художника.
Почти всяко помещение пази най-малко една негова творба. Така сбирката се трансформира не просто в цялост от творби, а в биография на едно другарство.
Същото се случва и с огромни имена като Дечко Узунов. Понякога творбата е единствено началото, а след него идва срещата с индивида, която остава вечно.
Къде е България?
В България живее огромен международен колекционер - Гауденц Б. Руф, швейцарец по генезис. Той основава една от най-сериозните сбирки на модерно българско изкуство, а по-късно основава фондация и Центъра за модерно изкуство в София. Той е прелестен образец за това по какъв начин един колекционер стартира да построява екосистема.
Портрет на Гауденц Б. Руф, 2002 - Урош Джурич
Може би това е най-важната смяна през последните години в актуалното българско изкуство е, че България последователно стартира да построява лична общественост от хора, които не просто купуват изкуство, а живеят с него.
Това е и една от огромните задания на Sofia Art Fair - не просто да събере в София галерии и художници от цяла Европа, а да даде късмет на някого, който в никакъв случай до момента не е влизал в арт пространство, да преживее точно онази инцидентна среща, след която към този момент ще гледа на света по друг метод.
Всяка година Sofia Art Fair е посещаван от интернационалните колекционери, които виждат капацитета на България като част от новата арт сцена от една страна като част от Източна Европа, а от друга поради централното ѝ място на кръстопътя сред Европа и Азия.
Стоян Зиков дава образец с Кристофър Спрингам, интернационален колекционер и вложител, който съпоставя Sofia Art Fair с огромните международни изложби и споделя, че по-малкият формат разрешава да се обърне внимание на всеки актьор и всяка изложба.
Икономическият отпечатък на миналогодишното издание на ревюто е директни продажби към галерии и колекционери на стойност над 150 000 евро в границите на 4 дни. 90% от изложителите реализираха директни покупко-продажби, а ревюто бе посетено от над 4000 посетители, в това число задгранични колекционери, вложители и бизнес делегации.
Sofia Art Fair ще се организира от 8 до 11 октомври 2026 година в София Тех Парк и ще събере на едно място повече от 80 актьори и 27 галерии от 14 страни.
Early bird билети за Sofia Art Fair могат да се закупят от на събитието.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ