От Божията ръка до войната - хронология на омразата между Англия и Аржентина
Англия против Аржентина е единият от полуфиналите на Мондиал 2026, а това е футболна класика, която не е за изпускане.
Срещата е на 15 юли в Атланта от 22:00 часа българско време. Ще се излъчва онлайн по Българска национална телевизия 1.
Съперничеството сред тези два тима най-точно може да бъде несъмнено с думата “омраза ”.
Истинска, неподправена, историческа омраза… освен на футболния терен.
Скандали, непредвидени герои, моменти на талантливост и страст, която единствено футболът може да донесе.
Едва ли е изненада, че в навечерието на този мач още веднъж има скандал. Той е обвързван с подписката “Argentina Out ”, която събра близо 4 милиона души. Те желаят Аржентина да бъде дисквалифицирана от Мондиал 2026.
Инициаторите показват, че някои от срещите на аржентинците са “очевидно манипулирани ”.
Под подозрение се слага и жребият, и това, че няма по какъв начин да е съвпадане фактът, че Аржентина е първият тим в историята на шампионата, който доближава до полуфиналите, без да се е срещнал с никой от отборите в топ 10.
Но в същото време е получил рекорден брой дузпи (4).
Аргументацията включва още тезата, че нарушаванията на аржентинците са " прекомерно доста " спрямо тези на останалите футболисти и част от тях остават изцяло невидими за реферите.
Както и това, че Aржентинската футболна асоциация е разследвана от ФБР за хипотетично пране на пари и машинация.
При всички положения, напрежението преди мача на Аржентина с Англия е голямо, а ние се връщаме към събитията, които са оформили този конфликт като един от най-значимите във футбола.
Началото - Англия против Аржентина през 1962 година
Този мач не остава с ослепителен отпечатък в историята, само че слага началото.
Голове на Рон Флауърс, Боби Чарлтъn и Джими Грийвс обезпечават безапелационна преднина от 3:0 за Англия, преди Аржентина да върне едно попадение в самия край за 3:1.
И двата тима приключват груповата фаза с по една победа, едно тъждество и една загуба, само че англичаните не престават напред с помощта на по-добрата си голова разлика.
Пътят на „ трите лъва “ обаче завършва още на четвъртфиналите, където отстъпват пред бъдещия международен първенец Бразилия.
А аржентинците упрекват противника си, че е продължи напред единствено и само поради шанс.
Голямата ненавист
Истинската омраза идва четири години след първия мач сред Англия и Аржентина на Мондиал.
На четвъртфинал през 1966 година англичаните се постановат с 1:0, само че аржентинците оспорват победния гол на Джеф Хърст.
Капитанът на Аржентина Антонио Ратин е отхвърлен още през първото полувреме и отхвърля да напусне терена в продължение на близо осем минути.
Той даже почиства футболните си обувки в аления килим на терена, по който минава кралицата. Чупи и байрак с британското знаме.
След срещата селекционерът на Англия Алф Рамзи назовава противниците „ животни “ и не разрешава на своите футболисти да разменят фланелки.
Именно хаосът към този мач се свързва и с концепцията за въвеждането на жълтите и алените картони - нещо, което става факт на Световното през 1970 година.
За оня абсурден четвъртфинал именитият британски бранител Джордж Коен споделя, че напрежението надалеч не се е изчерпвало единствено с твърдите единоборства.
„ Нямам нищо срещу хубавичко игра. Проблемът бяха подлите номера – храчене, дърпане на ушите… Опитваха се да ни сплашат. А когато схванаха, че няма да стане, мачът излезе отвън всевъзможни граници ”.
„ Най-жалкото е, че не играха футбола, на който бяха способни. Може би даже щяха да ни победят, само че трябваше просто да излязат и да покажат какво могат ”.
След последния съдийски сигнал напрежението се придвижва и в тунела.
Битката за Фолклендските острови
Най-вероятно и сами се досещате, че мачът с Божията ръка е най-големият скандал в съперничеството сред Англия и Аржентина. Неговият мащаб обаче е още по-голям в подтекста на историческите събития няколко години по-рано.
Фолклендските острови са под английски байрак от 1833 година, като се изключи тримесечната окупация от Аржентина през 1982 година, която води до Фолклендската война, лишила живота на 255 английски военнослужещи, трима островитяни и 649 аржентински бойци.
Предисторията е, че в навечерието на Фолкландската война Аржентина е в тежка икономическа рецесия - инфлацията доближава рекордните 140% на месец, 28 милиона аржентинци живеят в цялостно обезсърчение, като обстановката се утежнява най-вече от септември 1981 година до март 1982 година
Засилват се и всеобщите цивилен митинги против ръководещата военна хунта. Правителството, отпред с лидера на новата хунта военачалник Леополдо Фортунато Галтиери, взема решение да увеличи известността си. Залага на национализма и желае да завземе Фолклeндските острови.
„ Ние, аржентинците, не знаехме какво в действителност се случва. Казваха ни, че печелим войната, а в реалност Англия ни разгромяваше. Около този мач се подвигна такава нервност, че като че ли предстоеше да изиграем нова война, този път на футболния терен “, спомня си години по-късно Марадона.
След войната към този момент е немислимо островите да се дадат назад на Аржентина, а любопитният исторически napagokc e в това, че островитяните сменят една окупационна войска с друга: през идващите четири години там е издигната новата военновьздушна база Маунт Плезьнт, която ga пази Фолкландските острови, а кралският флот постоянно патрулира вов водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър покрай Маунт Плезьнт.
Те служат за подкрепление на новопристигналия английски гарнизон на брега, оборудван с комуникационно-отбранителна техника.
Войната има мощен вытрешнополитически ефет и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда go още no-сериозни митинги против военното държавно управление, които форсират рухването му. В същото време патриотичната вълна във Англия оказва помощ на Маргарет Тачър да завоюва изборите през 1983 година
Божията ръка
През 1986 година на 1/4-финал на Световното пред 115 000 души на стадион “Ацтека ” Англия се изправя против Аржентина.
Там Диего Марадона демонстрира двете си лица - на талант и на гамен.
В 51 мин. именитият №10 отбелязва с ръка, изпреварвайки за частици от секундата вратаря Питър Шилтън.
Ражда се митът за Божията ръка, който за англичаните обаче е “кражбата на века ”.
Любопитно е, че един от двамата асистенти на рефера Али Бин Насер е българин - Богдан Дочев, който е смятанн за най-хубавият ни арбитър през 70-те и 80-те години. Пред неговия взор Марадона открива резултата.
Четири минути по-късно Дон Диего демонстрира, че може да направи англичаните за смях освен с машинация. Следва фантастична самостоятелна акция, която стартира от центъра и завръшва с гол във вратата на “трите лъва ”, които съумяват да стигнат единствено до попадение на утехата посредством Гари Линекер 9 минути преди края.
Няколко дни по-късно Аржентина е международен първенец.
На мача от полуфиналите в този момент има забавен миг - Аржентина получи позволение да играе със наследник екип против Англия.
От федерацията на международните първенци се обърнаха към ФИФА с молба да бъдат употребявани аварийните фланелки и тя бе почетена. Идеята на южноамериканците е да играят в същия цвят, с който побеждават Англия с 2:1 във въпросния мач от 1986 година.
Англия против Аржентина през 1988 година. Дейвид Бекъм е изпъден, а след 2:2 и дузпи (4:3) “гаучосите ” печелят
В същото синьо, " гаучосите " побеждават Англия и на осминафиналите на Световното състезание през 1998 година във Франция след осъществяване на дузпи.
Това е среща, която вечно ще остане в кариерата на Дейвид Бекъм.
Двубоят се помни най-много с изгонването на британската звезда, откакто той рита Диего Симеоне и получава пряк червен картон.
Години по-късно Симеоне признава, че е изиграл основна роля за изгонването на Бекъм.
„ Да кажем, че съдията се хвана на уловката. Честно казано, беше мъчно да не реагира по този начин. Паднах безапелационно, а в сходни моменти напрежението е голямо ”.
“Точно моето рухване трансформира един жълт картон в червен. Истината обаче е, че най-справедливото наказване щеше да бъде жълт картон ”.
Още преди този миг феновете стават очевидци на същинско футболно представление.
Габриел Батистута и Алън Шиърър се разписват от дузпи, а по-късно Майкъл Оуен бележи един от най-красивите голове в историята на Световните шампионати. Той минава през цялата аржентинска отбрана и извежда Англия напред с 2:1.
Малко преди почивката обаче Аржентина изравнява след брилянтно разигран директен свободен удар, приключен от Хавиер Санети.
Въпреки че остават с човек по-малко след аления картон на Бекъм, англичаните устояват героично. Дори в 81 мин. си мислят, че са стигнали до победния гол, когато Сол Кембъл праща топката в мрежата с глава.
Попадението обаче е анулирано за нарушаване в офанзива.
Победителят е избран след осъществяване на дузпи. Пропуски на Дейвид Бати и Пол Инс се оказват решаващи и Аржентина продължава напред, въпреки че още в идващия кръг отпада от Нидерландия.
Срещата е на 15 юли в Атланта от 22:00 часа българско време. Ще се излъчва онлайн по Българска национална телевизия 1.
Съперничеството сред тези два тима най-точно може да бъде несъмнено с думата “омраза ”.
Истинска, неподправена, историческа омраза… освен на футболния терен.
Скандали, непредвидени герои, моменти на талантливост и страст, която единствено футболът може да донесе.
Едва ли е изненада, че в навечерието на този мач още веднъж има скандал. Той е обвързван с подписката “Argentina Out ”, която събра близо 4 милиона души. Те желаят Аржентина да бъде дисквалифицирана от Мондиал 2026.
Инициаторите показват, че някои от срещите на аржентинците са “очевидно манипулирани ”.
Под подозрение се слага и жребият, и това, че няма по какъв начин да е съвпадане фактът, че Аржентина е първият тим в историята на шампионата, който доближава до полуфиналите, без да се е срещнал с никой от отборите в топ 10.
Но в същото време е получил рекорден брой дузпи (4).
Аргументацията включва още тезата, че нарушаванията на аржентинците са " прекомерно доста " спрямо тези на останалите футболисти и част от тях остават изцяло невидими за реферите.
Както и това, че Aржентинската футболна асоциация е разследвана от ФБР за хипотетично пране на пари и машинация.
При всички положения, напрежението преди мача на Аржентина с Англия е голямо, а ние се връщаме към събитията, които са оформили този конфликт като един от най-значимите във футбола.
Началото - Англия против Аржентина през 1962 година
Този мач не остава с ослепителен отпечатък в историята, само че слага началото.
Голове на Рон Флауърс, Боби Чарлтъn и Джими Грийвс обезпечават безапелационна преднина от 3:0 за Англия, преди Аржентина да върне едно попадение в самия край за 3:1.
И двата тима приключват груповата фаза с по една победа, едно тъждество и една загуба, само че англичаните не престават напред с помощта на по-добрата си голова разлика.
Пътят на „ трите лъва “ обаче завършва още на четвъртфиналите, където отстъпват пред бъдещия международен първенец Бразилия.
А аржентинците упрекват противника си, че е продължи напред единствено и само поради шанс.
Голямата ненавист
Истинската омраза идва четири години след първия мач сред Англия и Аржентина на Мондиал.
На четвъртфинал през 1966 година англичаните се постановат с 1:0, само че аржентинците оспорват победния гол на Джеф Хърст.
Капитанът на Аржентина Антонио Ратин е отхвърлен още през първото полувреме и отхвърля да напусне терена в продължение на близо осем минути.
Той даже почиства футболните си обувки в аления килим на терена, по който минава кралицата. Чупи и байрак с британското знаме.
След срещата селекционерът на Англия Алф Рамзи назовава противниците „ животни “ и не разрешава на своите футболисти да разменят фланелки.
Именно хаосът към този мач се свързва и с концепцията за въвеждането на жълтите и алените картони - нещо, което става факт на Световното през 1970 година.
За оня абсурден четвъртфинал именитият британски бранител Джордж Коен споделя, че напрежението надалеч не се е изчерпвало единствено с твърдите единоборства.
„ Нямам нищо срещу хубавичко игра. Проблемът бяха подлите номера – храчене, дърпане на ушите… Опитваха се да ни сплашат. А когато схванаха, че няма да стане, мачът излезе отвън всевъзможни граници ”.
„ Най-жалкото е, че не играха футбола, на който бяха способни. Може би даже щяха да ни победят, само че трябваше просто да излязат и да покажат какво могат ”.
След последния съдийски сигнал напрежението се придвижва и в тунела.
Битката за Фолклендските острови
Най-вероятно и сами се досещате, че мачът с Божията ръка е най-големият скандал в съперничеството сред Англия и Аржентина. Неговият мащаб обаче е още по-голям в подтекста на историческите събития няколко години по-рано.
Фолклендските острови са под английски байрак от 1833 година, като се изключи тримесечната окупация от Аржентина през 1982 година, която води до Фолклендската война, лишила живота на 255 английски военнослужещи, трима островитяни и 649 аржентински бойци.
Предисторията е, че в навечерието на Фолкландската война Аржентина е в тежка икономическа рецесия - инфлацията доближава рекордните 140% на месец, 28 милиона аржентинци живеят в цялостно обезсърчение, като обстановката се утежнява най-вече от септември 1981 година до март 1982 година
Засилват се и всеобщите цивилен митинги против ръководещата военна хунта. Правителството, отпред с лидера на новата хунта военачалник Леополдо Фортунато Галтиери, взема решение да увеличи известността си. Залага на национализма и желае да завземе Фолклeндските острови.
„ Ние, аржентинците, не знаехме какво в действителност се случва. Казваха ни, че печелим войната, а в реалност Англия ни разгромяваше. Около този мач се подвигна такава нервност, че като че ли предстоеше да изиграем нова война, този път на футболния терен “, спомня си години по-късно Марадона.
След войната към този момент е немислимо островите да се дадат назад на Аржентина, а любопитният исторически napagokc e в това, че островитяните сменят една окупационна войска с друга: през идващите четири години там е издигната новата военновьздушна база Маунт Плезьнт, която ga пази Фолкландските острови, а кралският флот постоянно патрулира вов водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър покрай Маунт Плезьнт.
Те служат за подкрепление на новопристигналия английски гарнизон на брега, оборудван с комуникационно-отбранителна техника.
Войната има мощен вытрешнополитически ефет и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда go още no-сериозни митинги против военното държавно управление, които форсират рухването му. В същото време патриотичната вълна във Англия оказва помощ на Маргарет Тачър да завоюва изборите през 1983 година
Божията ръка
През 1986 година на 1/4-финал на Световното пред 115 000 души на стадион “Ацтека ” Англия се изправя против Аржентина.
Там Диего Марадона демонстрира двете си лица - на талант и на гамен.
В 51 мин. именитият №10 отбелязва с ръка, изпреварвайки за частици от секундата вратаря Питър Шилтън.
Ражда се митът за Божията ръка, който за англичаните обаче е “кражбата на века ”.
Любопитно е, че един от двамата асистенти на рефера Али Бин Насер е българин - Богдан Дочев, който е смятанн за най-хубавият ни арбитър през 70-те и 80-те години. Пред неговия взор Марадона открива резултата.
Четири минути по-късно Дон Диего демонстрира, че може да направи англичаните за смях освен с машинация. Следва фантастична самостоятелна акция, която стартира от центъра и завръшва с гол във вратата на “трите лъва ”, които съумяват да стигнат единствено до попадение на утехата посредством Гари Линекер 9 минути преди края.
Няколко дни по-късно Аржентина е международен първенец.
На мача от полуфиналите в този момент има забавен миг - Аржентина получи позволение да играе със наследник екип против Англия.
От федерацията на международните първенци се обърнаха към ФИФА с молба да бъдат употребявани аварийните фланелки и тя бе почетена. Идеята на южноамериканците е да играят в същия цвят, с който побеждават Англия с 2:1 във въпросния мач от 1986 година.
Англия против Аржентина през 1988 година. Дейвид Бекъм е изпъден, а след 2:2 и дузпи (4:3) “гаучосите ” печелят
В същото синьо, " гаучосите " побеждават Англия и на осминафиналите на Световното състезание през 1998 година във Франция след осъществяване на дузпи.
Това е среща, която вечно ще остане в кариерата на Дейвид Бекъм.
Двубоят се помни най-много с изгонването на британската звезда, откакто той рита Диего Симеоне и получава пряк червен картон.
Години по-късно Симеоне признава, че е изиграл основна роля за изгонването на Бекъм.
„ Да кажем, че съдията се хвана на уловката. Честно казано, беше мъчно да не реагира по този начин. Паднах безапелационно, а в сходни моменти напрежението е голямо ”.
“Точно моето рухване трансформира един жълт картон в червен. Истината обаче е, че най-справедливото наказване щеше да бъде жълт картон ”.
Още преди този миг феновете стават очевидци на същинско футболно представление.
Габриел Батистута и Алън Шиърър се разписват от дузпи, а по-късно Майкъл Оуен бележи един от най-красивите голове в историята на Световните шампионати. Той минава през цялата аржентинска отбрана и извежда Англия напред с 2:1.
Малко преди почивката обаче Аржентина изравнява след брилянтно разигран директен свободен удар, приключен от Хавиер Санети.
Въпреки че остават с човек по-малко след аления картон на Бекъм, англичаните устояват героично. Дори в 81 мин. си мислят, че са стигнали до победния гол, когато Сол Кембъл праща топката в мрежата с глава.
Попадението обаче е анулирано за нарушаване в офанзива.
Победителят е избран след осъществяване на дузпи. Пропуски на Дейвид Бати и Пол Инс се оказват решаващи и Аржентина продължава напред, въпреки че още в идващия кръг отпада от Нидерландия.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ