Волфия една “нова храна”, но и възможност за борба с климатичните промени
За да спрем измененията в климата, следва да променим и питателните си привички и да създадем екологично виновен избор
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът главно е ориентиран върху решенията за чиста сила. Но световната верига, обвързвана с производството и разпределението на храни е също по този начин забележителен източник на въглеродни излъчвания, за който към момента няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, в това число и посредством развъждане и изразходване на “нови храни ” е част от вероятното решение на казуса. Пример за една такава “нова храна ” е волфията, която бе утвърдената на 10 декември 2021 година с Регламент за осъществяване за територията на Европейски Съюз.
При справяне с изменението на климата, фокусът постоянно е върху решенията за чиста сила – внедряването на възобновими източници, възстановяване на енергийната успеваемост, или прекосяване към нисковъглероден превоз. Всъщност силата, било то електричество, топлота, превоз или промишлени процеси, съставлява по-голямата част – 74% от излъчванията на парникови газове. Но световната хранителна система, която включва произвеждане, преправка и разпространяване на храни, също е основен източник на излъчвания. В световен мащаб производството на храни е източник на към 26% от тях. И това е проблем, за който към момента няма ефикасни софтуерни решения в света.
Храната, силата и водата, това са ресурсите, които Организация на обединените нации назовава „ свързващо звено във връзката “ за стабилно развиване. Тъй като международното население нараства и става по-богато, търсенето и на трите типа също нараства бързо. Освен, че търсенето им се усилва, те са и мощно преплетени: храната изисква вода и сила, обичайното произвеждане на сила изисква водни запаси, селското стопанство е евентуален източник на сила.
Какви въздействия оказват производството на храни и селското стопанство върху околната среда?
Някои от главните световни въздействия са следните:
Производството на храна е източник на повече от 1/4 (26%) от световните излъчвания на парникови газове;50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се употребява за селско стопанство;70% от сладката вода в света се употребява за селското стопанство;78% от световното замърсяване на океаните с органични субстанции се предизвиква от селското стопанство;94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това значи, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени скотски типа в Червения лист на Международен съюз за запазване на природата и естествените запаси (IUCN), 24 000 са изброени като опасност за селското стопанство и аквакултурата.
По този метод храната се оказва в центъра на напъните за битка с изменението на климата, понижаване на дефицита на вода, понижаване на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасища и запазване на дивата природа в света. За да можем да изчислим по какъв начин производството на разнообразни типове храни се отразяват на климата се употребява индикатора за техния екологичен отпечатък. Екологичният отпечатък на храните се мери в квадратни метри земя, нужни за производството на 1 кг храна. Ето какъв е той при някои от най-консумираните храни:
№Производство на 1 кг продукткв. м. земя1Овнешко месо370 кв.м.2Говеждото месо326 кв.м.3Сирене88 кв.м.4Отглеждането на млечни крави43 кв.м.5Свинско месо17 кв.м.6Птиче месо12 кв.м.7Мляко9 кв.м.8Риба9 кв.м.9Яйца6 кв.м.10Пшеница и ръжпод 4 кв.м.
Фигура 1: Екологичен отпечатък на храните. Източник на данни: Global Footprint Network
“Новата храна ” е едно допустимо решение на казуса
Какви са вероятните за решение на този проблем? Нуждаем се от набор от решения: смяна на диетата, понижаване на питателните боклуци, повишение на успеваемостта на селското стопанство и технологии, които вършат нисковъглеродните хранителни други възможности мащабируеми и налични. Част от решението са и по този начин наречените “нови храни ”. От 1 януари 2018 година на територията на Европейски Съюз е използван новият Регламент (ЕС) 2015/2283 по отношение на “новите храни ”.
“Нова храна ” се дефинира като храна, която не е била употребявана в забележителна степен от хората в Европейски Съюз преди 15 май 1997 година, когато влезе в действие първият правилник за новите храни.
„ Новата храна “ може да бъде новоразработена, новаторска храна, храна, създадена благодарение на нови технологии и индустриални процеси, както и такива, които (традиционно) се употребяват отвън Европейски Съюз.
Пример за такива са утвърдените за човешка консумация от Европейската организация по сигурност на храните ларви на брашнен червей (Tenebrio molitor) и домакински щурец (Acheta domesticus). С новия правилник от декември публично се позволи стартирането на пазара и на свежи растения от Волфия. В съпоставяне с изброените нагоре волфията е храна, чието произвеждане е с най-малък екологичен отпечатък и минимални излъчвания на парникови газове.
Волфия е утвърдена като “нова храна ” на територията на Европейски Съюз
Волфия, още позната като Wolffia arrhiza, Wolffia globosa и водно брашно, е малко плаващо водно растение. Това е тип едносемеделно от ботаническото подсемейство Lemnaceae – водни лещи, и спада към по този начин наречените макрофити. Волфиите се срещат в Европа, Азия, Америка и други елементи на света, те са приспособени към вариациите в географските и климатичните зони. Тя е бързо растящо покритосеменно растение и може да покрие езеро или различен водоем за няколко дни при удобни условия на средата. Оптималната температура за нейния напредък и развиване е 15 – 22 °C, като се развива по повърхността на водата на естествени или изкуствени водни басейни. Волфията се нуждае от задоволително и блестящо естествено или изкуствено осветяване, без да е изложена на директна слънчева светлина. В природата волфията избира застояла вода, да вземем за пример дребни езера или остарели речни корита (корекции), в несъответствуващи за нея условия не се развъжда. Течащата вода е разрушителна за нея и там тя не оцелява. При удобни условия растението нараства доста бързо и се развъжда посредством просто делене. Важно е да се управлява самият развой на размножаване, тъй че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не би трябвало да се отглежда в басейни с растителноядни типове риба, тъй като в противоположен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението.
Описание
Фигура 2. Волфия от близко. Източник фотография: Личен списък
Смята се, че волфията е най-малкото цъфтящо растение на планетата, което живее в разнообразни водни басейни на Земята, класифицирано е и като тип водна леща. Размерът му не надвишава 1 мм. Както бе упоменато нагоре, това милиметрово растение живее на повърхността на водните басейни, като при него липсва кореновата система, няма и листа. Листообразно тяло се назовава скутелум или плоча. Тази плоча е кръгла, с диаметър до 1,3 мм. Стъбло: фино, до 9 мм дълго и 1,5 мм необятно. Благодарение на дръжката си те образуват звездовидни гроздове. Докато другите растения имат цветове и цъфтят 1 – 2 пъти на сезон, то волфията съвсем в никакъв случай не цъфти. Ботанически видяно, плодът на волфията е едносеменен и прилича пикочен мехур. Сферичният плод съдържа малко, безпрепятствено семе с размер 0,5 мм.
Отглеждане
Растението се развива през цялата година и е скромно към изискванията на средата. Не се нуждае от специфичен температурен режим – задоволителни са 14 — 16 °C топлота на водата, а равнището на pH не е от голяма важност. Оптимално е, в случай че растението пораства в мека, леко кисела вода, като постоянно би трябвало да се прави промяна на водата. Добре е водата да се аерира благодарение на аквариумна помпа с цел да не се получи бактериален филм, който би бил съдбовен за самото растение. При изкуствено осветяване е добре да е засенчено, тъй като не понася директната ултравиолетова светлина. При положителни условия волфията се развъжда доста бързо и покрива целия съд, в който се отлежда. За развъждането ѝ е задоволителен резервоар или аквариум с размер от 30 л. вода. На дъното на контейнера се прикрепя водна помпа, която ще сътвори воден поток. Контейнерът не би трябвало да е изложен на директна слънчева светлина, защото тя може да изгори растението. Температура би трябвало да бъде стайна. Видовете порастват във вода с всякаква дълбочина, само че те не оцеляват във вода, която се движи със скорост над 0,3 м. / сек. или вода, която е изложена и на вятър.
Употреба
Wolffia arrhiza е извънредно потребно водно растение. То е богат източник на растителни протеини (20% от сухата маса) до 44% са въглехидратите и по тази причина е прелестна свежа храна за индивида или фураж при развъждане на селскостопанските животни и в аквакултурите. Интересното е, че волфията съдържа толкоз растителен протеин, колкото и соята. Растението е богато на витамини А, В2, РР и В6. Лесното ѝ в покривни или отвесни ферми и ниският ѝ въглероден и екологичен отпечатък я вършат чудесна опция за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничение негативното влияние на производството на храни върху климатичните промени.
Полза за околната среда
Фигура 3. Волфията може да бъде употребена за филтриране на отпадни води. Източник фотография: Личен списък.
Волфията работи като биоремедиатор по отношение на остатъка от фосфор и азот заради бързия напредък и асимилиране на тези детайли. Тя може да натрупва токсични тежки метали като олово, кадмий, хром и арсен, както и цианотоксини като микроцистин. Волфията натрупва полови стероиди и кортикостероиди, които се намират в отпадъчните води. Благодарение на бързия ритъм на напредък, волфията е способна да всмуква огромно количество замърсители, като по този метод пречиства водата от тях. Поради бързия си напредък и дарба да всмуква доста количество хранителни субстанции, тя сполучливо може да бъде употребена за биоремедиация на отпадни води от птице и свинеферми. Растението е и доста добър уловител на CO2 от атмосферата. Установено е, че един хектар водна повърхност ангажиран с волфия е кадърен да улови 21 266 кг CO2 (C) годишно. Като основен фактор за измененията в климата, човечеството през днешния ден би трябвало да промени навиците си, в това число питателните си привички и да направи своя екологично виновен избор за бъдещето на планетата ни.
Болести и неприятели
Волфията се възпроизвежда с доста бързи темпове и стартира да господства водното тяло, тъй че няма информация за вредители и заболявания по нея. Дори и част от нея да е развалена, тя умира, което не се отразява на общото количество растителна маса.
Размножаване
При основани оптимални условия волфията нараства бързо и се развъжда посредством разделяне на маточната просвета, запълвайки повърхността на водата. Как протича процесът на делене и размножаване? Дъщерното растение ще се отдели от родителското, а по-късно ще пораства и се развива независимо, отделяйки се от него. След разделянето, майчиното растение умира.
Днес човечеството, към момента няма елементарно решение, което да направи селското стопанство по-устойчиво и щадящо климата, само че тези, които са в авангарда на смяната, потвърждават, че има решения. Комбинацията от софтуерни нововъведения, нови способи на земеделие и изменящо се потребителско търсене ще сътвори значима смяна в международния хранителен отпечатък. Това са инструментите, технологиите и практиките, които биха могли изцяло да трансфорат производството на храни от екологично задължение в екологично решение. Дали ще ги използваме дейно зависи от самите нас.
В обявата са употребявани материали от:
Regulation (EU) 2015/2283 of the European Parliament and of the Council of 25 November 2015 on novel foods, amending Regulation (EU) No 1169/2011 of the European Parliament and of the Council and repealing Regulation (EC) No 258/97 of the European Parliament and of the Council and Commission Regulation (EC) No 1852/2001Commission Implementing Regulation (EU) 2021/2191 of 10 December 2021 authorising the placing on the market of fresh plants of Wolffia arrhiza and/or Wolffia globosa as a traditional food from a third country under Regulation (EU) 2015/2283 of the European Parliament and of the Council and amending Commission Implementing Regulation (EU) 2017/2470Water lentils Delicious and healthy, Cees Gauw & Yvonne Derksen, A publication of ABC Kroos BV and Hogeschool VHL; may 2015Duckweed as human food. The influence of meal context and information on duckweed acceptability of Dutch consumers. de Beukelaar, M. F. A., Zeinstra, G. G., Mes, J. J., & Fischer, A. R. H. (2018). Duckweed as human food. The influence of meal context and information on duckweed acceptability of Dutch consumers. Food Quality and Preference, 71, 76–86. Hamdan, H.Z., Houri, A.F. CO2 sequestration by propagation of the fast-growing Azolla spp.. Environ Sci Pollut Res (2021). https://doi.org/10.1007/s11356-021-16986-6
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът главно е ориентиран върху решенията за чиста сила. Но световната верига, обвързвана с производството и разпределението на храни е също по този начин забележителен източник на въглеродни излъчвания, за който към момента няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, в това число и посредством развъждане и изразходване на “нови храни ” е част от вероятното решение на казуса. Пример за една такава “нова храна ” е волфията, която бе утвърдената на 10 декември 2021 година с Регламент за осъществяване за територията на Европейски Съюз.
При справяне с изменението на климата, фокусът постоянно е върху решенията за чиста сила – внедряването на възобновими източници, възстановяване на енергийната успеваемост, или прекосяване към нисковъглероден превоз. Всъщност силата, било то електричество, топлота, превоз или промишлени процеси, съставлява по-голямата част – 74% от излъчванията на парникови газове. Но световната хранителна система, която включва произвеждане, преправка и разпространяване на храни, също е основен източник на излъчвания. В световен мащаб производството на храни е източник на към 26% от тях. И това е проблем, за който към момента няма ефикасни софтуерни решения в света.
Храната, силата и водата, това са ресурсите, които Организация на обединените нации назовава „ свързващо звено във връзката “ за стабилно развиване. Тъй като международното население нараства и става по-богато, търсенето и на трите типа също нараства бързо. Освен, че търсенето им се усилва, те са и мощно преплетени: храната изисква вода и сила, обичайното произвеждане на сила изисква водни запаси, селското стопанство е евентуален източник на сила.
Какви въздействия оказват производството на храни и селското стопанство върху околната среда?
Някои от главните световни въздействия са следните:
Производството на храна е източник на повече от 1/4 (26%) от световните излъчвания на парникови газове;50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се употребява за селско стопанство;70% от сладката вода в света се употребява за селското стопанство;78% от световното замърсяване на океаните с органични субстанции се предизвиква от селското стопанство;94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това значи, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени скотски типа в Червения лист на Международен съюз за запазване на природата и естествените запаси (IUCN), 24 000 са изброени като опасност за селското стопанство и аквакултурата.
По този метод храната се оказва в центъра на напъните за битка с изменението на климата, понижаване на дефицита на вода, понижаване на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасища и запазване на дивата природа в света. За да можем да изчислим по какъв начин производството на разнообразни типове храни се отразяват на климата се употребява индикатора за техния екологичен отпечатък. Екологичният отпечатък на храните се мери в квадратни метри земя, нужни за производството на 1 кг храна. Ето какъв е той при някои от най-консумираните храни:
№Производство на 1 кг продукткв. м. земя1Овнешко месо370 кв.м.2Говеждото месо326 кв.м.3Сирене88 кв.м.4Отглеждането на млечни крави43 кв.м.5Свинско месо17 кв.м.6Птиче месо12 кв.м.7Мляко9 кв.м.8Риба9 кв.м.9Яйца6 кв.м.10Пшеница и ръжпод 4 кв.м.
Фигура 1: Екологичен отпечатък на храните. Източник на данни: Global Footprint Network
“Новата храна ” е едно допустимо решение на казуса
Какви са вероятните за решение на този проблем? Нуждаем се от набор от решения: смяна на диетата, понижаване на питателните боклуци, повишение на успеваемостта на селското стопанство и технологии, които вършат нисковъглеродните хранителни други възможности мащабируеми и налични. Част от решението са и по този начин наречените “нови храни ”. От 1 януари 2018 година на територията на Европейски Съюз е използван новият Регламент (ЕС) 2015/2283 по отношение на “новите храни ”.
“Нова храна ” се дефинира като храна, която не е била употребявана в забележителна степен от хората в Европейски Съюз преди 15 май 1997 година, когато влезе в действие първият правилник за новите храни.
„ Новата храна “ може да бъде новоразработена, новаторска храна, храна, създадена благодарение на нови технологии и индустриални процеси, както и такива, които (традиционно) се употребяват отвън Европейски Съюз.
Пример за такива са утвърдените за човешка консумация от Европейската организация по сигурност на храните ларви на брашнен червей (Tenebrio molitor) и домакински щурец (Acheta domesticus). С новия правилник от декември публично се позволи стартирането на пазара и на свежи растения от Волфия. В съпоставяне с изброените нагоре волфията е храна, чието произвеждане е с най-малък екологичен отпечатък и минимални излъчвания на парникови газове.
Волфия е утвърдена като “нова храна ” на територията на Европейски Съюз
Волфия, още позната като Wolffia arrhiza, Wolffia globosa и водно брашно, е малко плаващо водно растение. Това е тип едносемеделно от ботаническото подсемейство Lemnaceae – водни лещи, и спада към по този начин наречените макрофити. Волфиите се срещат в Европа, Азия, Америка и други елементи на света, те са приспособени към вариациите в географските и климатичните зони. Тя е бързо растящо покритосеменно растение и може да покрие езеро или различен водоем за няколко дни при удобни условия на средата. Оптималната температура за нейния напредък и развиване е 15 – 22 °C, като се развива по повърхността на водата на естествени или изкуствени водни басейни. Волфията се нуждае от задоволително и блестящо естествено или изкуствено осветяване, без да е изложена на директна слънчева светлина. В природата волфията избира застояла вода, да вземем за пример дребни езера или остарели речни корита (корекции), в несъответствуващи за нея условия не се развъжда. Течащата вода е разрушителна за нея и там тя не оцелява. При удобни условия растението нараства доста бързо и се развъжда посредством просто делене. Важно е да се управлява самият развой на размножаване, тъй че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не би трябвало да се отглежда в басейни с растителноядни типове риба, тъй като в противоположен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението.
Описание
Фигура 2. Волфия от близко. Източник фотография: Личен списък Смята се, че волфията е най-малкото цъфтящо растение на планетата, което живее в разнообразни водни басейни на Земята, класифицирано е и като тип водна леща. Размерът му не надвишава 1 мм. Както бе упоменато нагоре, това милиметрово растение живее на повърхността на водните басейни, като при него липсва кореновата система, няма и листа. Листообразно тяло се назовава скутелум или плоча. Тази плоча е кръгла, с диаметър до 1,3 мм. Стъбло: фино, до 9 мм дълго и 1,5 мм необятно. Благодарение на дръжката си те образуват звездовидни гроздове. Докато другите растения имат цветове и цъфтят 1 – 2 пъти на сезон, то волфията съвсем в никакъв случай не цъфти. Ботанически видяно, плодът на волфията е едносеменен и прилича пикочен мехур. Сферичният плод съдържа малко, безпрепятствено семе с размер 0,5 мм.
Отглеждане
Растението се развива през цялата година и е скромно към изискванията на средата. Не се нуждае от специфичен температурен режим – задоволителни са 14 — 16 °C топлота на водата, а равнището на pH не е от голяма важност. Оптимално е, в случай че растението пораства в мека, леко кисела вода, като постоянно би трябвало да се прави промяна на водата. Добре е водата да се аерира благодарение на аквариумна помпа с цел да не се получи бактериален филм, който би бил съдбовен за самото растение. При изкуствено осветяване е добре да е засенчено, тъй като не понася директната ултравиолетова светлина. При положителни условия волфията се развъжда доста бързо и покрива целия съд, в който се отлежда. За развъждането ѝ е задоволителен резервоар или аквариум с размер от 30 л. вода. На дъното на контейнера се прикрепя водна помпа, която ще сътвори воден поток. Контейнерът не би трябвало да е изложен на директна слънчева светлина, защото тя може да изгори растението. Температура би трябвало да бъде стайна. Видовете порастват във вода с всякаква дълбочина, само че те не оцеляват във вода, която се движи със скорост над 0,3 м. / сек. или вода, която е изложена и на вятър.
Употреба
Wolffia arrhiza е извънредно потребно водно растение. То е богат източник на растителни протеини (20% от сухата маса) до 44% са въглехидратите и по тази причина е прелестна свежа храна за индивида или фураж при развъждане на селскостопанските животни и в аквакултурите. Интересното е, че волфията съдържа толкоз растителен протеин, колкото и соята. Растението е богато на витамини А, В2, РР и В6. Лесното ѝ в покривни или отвесни ферми и ниският ѝ въглероден и екологичен отпечатък я вършат чудесна опция за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничение негативното влияние на производството на храни върху климатичните промени.
Полза за околната среда
Фигура 3. Волфията може да бъде употребена за филтриране на отпадни води. Източник фотография: Личен списък. Волфията работи като биоремедиатор по отношение на остатъка от фосфор и азот заради бързия напредък и асимилиране на тези детайли. Тя може да натрупва токсични тежки метали като олово, кадмий, хром и арсен, както и цианотоксини като микроцистин. Волфията натрупва полови стероиди и кортикостероиди, които се намират в отпадъчните води. Благодарение на бързия ритъм на напредък, волфията е способна да всмуква огромно количество замърсители, като по този метод пречиства водата от тях. Поради бързия си напредък и дарба да всмуква доста количество хранителни субстанции, тя сполучливо може да бъде употребена за биоремедиация на отпадни води от птице и свинеферми. Растението е и доста добър уловител на CO2 от атмосферата. Установено е, че един хектар водна повърхност ангажиран с волфия е кадърен да улови 21 266 кг CO2 (C) годишно. Като основен фактор за измененията в климата, човечеството през днешния ден би трябвало да промени навиците си, в това число питателните си привички и да направи своя екологично виновен избор за бъдещето на планетата ни.
Болести и неприятели
Волфията се възпроизвежда с доста бързи темпове и стартира да господства водното тяло, тъй че няма информация за вредители и заболявания по нея. Дори и част от нея да е развалена, тя умира, което не се отразява на общото количество растителна маса.
Размножаване
При основани оптимални условия волфията нараства бързо и се развъжда посредством разделяне на маточната просвета, запълвайки повърхността на водата. Как протича процесът на делене и размножаване? Дъщерното растение ще се отдели от родителското, а по-късно ще пораства и се развива независимо, отделяйки се от него. След разделянето, майчиното растение умира.
Днес човечеството, към момента няма елементарно решение, което да направи селското стопанство по-устойчиво и щадящо климата, само че тези, които са в авангарда на смяната, потвърждават, че има решения. Комбинацията от софтуерни нововъведения, нови способи на земеделие и изменящо се потребителско търсене ще сътвори значима смяна в международния хранителен отпечатък. Това са инструментите, технологиите и практиките, които биха могли изцяло да трансфорат производството на храни от екологично задължение в екологично решение. Дали ще ги използваме дейно зависи от самите нас.
В обявата са употребявани материали от:
Regulation (EU) 2015/2283 of the European Parliament and of the Council of 25 November 2015 on novel foods, amending Regulation (EU) No 1169/2011 of the European Parliament and of the Council and repealing Regulation (EC) No 258/97 of the European Parliament and of the Council and Commission Regulation (EC) No 1852/2001Commission Implementing Regulation (EU) 2021/2191 of 10 December 2021 authorising the placing on the market of fresh plants of Wolffia arrhiza and/or Wolffia globosa as a traditional food from a third country under Regulation (EU) 2015/2283 of the European Parliament and of the Council and amending Commission Implementing Regulation (EU) 2017/2470Water lentils Delicious and healthy, Cees Gauw & Yvonne Derksen, A publication of ABC Kroos BV and Hogeschool VHL; may 2015Duckweed as human food. The influence of meal context and information on duckweed acceptability of Dutch consumers. de Beukelaar, M. F. A., Zeinstra, G. G., Mes, J. J., & Fischer, A. R. H. (2018). Duckweed as human food. The influence of meal context and information on duckweed acceptability of Dutch consumers. Food Quality and Preference, 71, 76–86. Hamdan, H.Z., Houri, A.F. CO2 sequestration by propagation of the fast-growing Azolla spp.. Environ Sci Pollut Res (2021). https://doi.org/10.1007/s11356-021-16986-6
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ