Изненада или проверено статукво?
За да сме уверени, че съдиите, прокурорите и следователите са безпристрастни и способни, има значение кой и по какви критерии прави назначението, периодическата инспекция, повишението и наказването в правосъдната власт. Отговорността за тези четири дейности лежи на плещите на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на неговите колегии. Това е органът, от който зависи какви лица ще подсигуряват справедливостта в страната.
В България съставът на Висш съдебен съвет се състои от 25 лица, в това число 11 души, избирани директно от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, т.е. от политиците (политическа квота). Трима от членовете на Висш съдебен съвет вземат участие в работата на Съвета по право – ръководителите на висшите съдилища (ВКС и ВАС) и основният прокурор. Освен да дават отговор за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на Висш съдебен съвет имат още една извънредно значима отговорност – избират ръководителите на съдилищата, включително висшите, и ръководителите в прокуратурата, включително основния прокурор. А това какви лица застават отпред в системата демонстрира какви полезности и качества системата възпитава. За да се сътвори убеденост в съответен съд или прокуратура, би трябвало да се сортират самостоятелни експерти, подготвени да удържат натиска на стопански мощни и политически авторитетни фигури. През юни и юли следва изборът от страна на професионалната квота като на 11 юни 2022 година следователите ще проведат избор на един собствен представител измежду 3 претенденти. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в Семеен кодекс на Висш съдебен съвет измежду 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в ПК на съвета.
В идващите седмици ще проследим главните акценти от концепциите на претендентите за членове на Висш съдебен съвет от всяка една от професионалните квоти.
Какво следва да направи бъдещият девети състав на Висш съдебен съвет?
Той следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 година В края на 2027 година би следвало да завърши мандата си Иван Гешев, в случай че срещне все по този начин доброжелателен Висш съдебен съвет като в този момент настоящия, който да бди за отвъддържавната вселенска самостоятелност на Прокуратурата на Република България. Но остава противоречиво дали при тези условия деветият или идващ десети състав следва да избира нов основен прокурор. Едно е несъмнено - през 2024 година изтича мандатът на ръководителя на Върховния административен съд и това е процедурата, която следва да упражнят членовете на Висш съдебен съвет. Отвъд обществения интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко завещание – несъответстващо изпълнени скъпи европроекти в региона на промяната на правосъдната карта, зле проведени процедури по атестиране и осъществяване на състезанията, неактуализирана система за премерване на натовареността – все въпроси, без чието решение правосъдната система не може да работи обикновено.
Какви са възгледите на тримата претенденти за следователското място
За единственото място от квотата на следователите са налични три номинации. Това са известният с непримиримостта си към статуквото в прокуратурата Бойко Атанасов, Петко Петков, ръководител на Камарата на следователите и Наталия Стаменова, следовател в Националната следствена работа.
Бойко Атанасов
Сам е определил концепцията си като " опция за развиване на работата на прокурорската гилдия ". В какво се показва това? Атанасов единствен признава съществуването на партийни и стопански зависимости в работата на правосъдния съвет, в това число и такива от „ партийни водачи и свързани с тях олигарси, които са глобени от непознати демократични страни “. А формулата за секване на тези дългогодишни дефицити той вижда посредством проверка на предходните два мандата на седмия и осмия състав на Висш съдебен съвет. Верен е и изводът му, че това е един от дребното органи в страната, който не е бил проверяван и на процедура е безотчетен пред българското общество, а механизъм за практикуване на дисциплинарна отговорност на членовете му не сработва. Ревизията следва да се разпростре върху конкурсната активност на съвета и да направи извод каква е действителната нужда от щата на прокуратурата. Смело искане поради абсолютния отвод да се приказва за тези проблеми. Атанасов възприема организацията на ПК на Висш съдебен съвет като отнасяща се сериозно към основния прокурор и управителните фрагменти в прокуратурата. Към сегашния миг ПК на Висш съдебен съвет е по-скоро придатък и продължение на волята на основния прокурор, в тази среда в симбиоза работят партийните ползи на избрани партии и ползите на основния, които постоянно и съответстват. Бойко Атанасов просторно се е спрял на минусите на конкурсните процедури за прокурори и следователи като съгласно него следва да се върне опцията колегията, след приемане на резултатите от класирането, да добива персонално усещания от претендентите, с което да си сформира отзиви за интегритета им. Практиката демонстрира, че Висш съдебен съвет не е привързан от класирането и е негова пълномощие да го пренареди, само че това не обезсмисля ли пък работата на конкурсните комисии? Отделено е място и на другия главен проблем – командировките като препятстващи закономерното развиване посредством конкурс. Третият значим проблем, на който Атанасов се стопира и който е съществено премълчаван е образуването на отделите в прокуратурата по метод, по който да се попречва инцидентното систематизиране. Концепцията му е къса, някак разхвърляна, само че по съществото на проблемите, надълбоко прикривани в прокурорското и следователското съсловие.
Петко Петков
Основна цел на Петков е " да бъдат предпазени ползите на следователите " и " одобряването им " като " равнопоставени магистрати ". Петков акцентира, че не би скъсал връзката с сътрудниците си, постъпвайки в правосъдния съвет, нещо, което е особено за множеството му членове. Освен под зависимости те изпадат и в положение на добра финансова обезпеченост и тотална индиферентност към каквито и да било пълномощия за решение на настоящи проблеми. Няма по какъв начин обаче да се съгласим с Петков, че " Висш съдебен съвет ръководи правосъдната власт в страната " - евентуално Висш съдебен съвет или обособени негови членове ръководят вътрешното разбиране на някои съдии, прокурори и следователи, само че това напълно не е законосъобразно. Висш съдебен съвет управлява въпросите на правосъдната власт, за зла неволя недобре. Нататък концепцията му е изпълнена с добре подредени клишета за ролята и мястото на прокуратурата в правосъдната власт, за ролята на правосъдната власт в международния мир и така нататък Все отново е отделено място на проблемите с множеството командировани магистрати, предлага се решаваща роля на общите събрания за повишение и атестиране. Като решение на казуса с неналичието на претенденти за ръководители в прокуратурата Петков вижда усилване ролята на административните ръководители при номиниране на други административни ръководители (стр. 6). Длъжни сме да отбележим, че според член 169, алинея 4 от Закон за съдебната власт административните ръководители в прокуратурата имат и в този момент това пълномощие и явно то не води до позволение. Но концепциите на претендентите за Висш съдебен съвет са изискване да ги създадат претенденти и нищо повече, тъй че човек може да напише каквото му е по сърце.
Петков е помислил и по тази причина по какъв начин да бъде нараснала натовареността на военните структури на прокуратурата и трите военни съдилища, с което възприема изразеното от работещите в тях мнение. Няма обаче по какъв начин да подминем с лека ръка изказванието „ проблематичен остава въпроса с ведомствените жилища, което лимитира шанса на доста от сътрудниците... “. Заплатите в българската правосъдна система биват годишно индексирани, са относително доста високи на фона на другите обществени служби в обществото и е демонстрация на безпардонна безочливост да се търси и жилищно застраховане. Това е подплатено и с обещания за още спомагателни трудови хонорари. Въпрос на познаване на действителността е човек да има възприятие за мяра, изключително когато е на обществена работа и кандидатства за поредна такава с дълъг мандат и още по-високо персонално заплащане. Избегнати са основни за правосъдната власт проблеми и търсенето на позволения.
Наталия Стаменова
В концепцията си Стаменова също дава обещание да резервира връзката с редовите следователи, изяснила е ролята на Висш съдебен съвет, в това число и базирайки се на решения на Конституционния съд. И тук участват одобрените към този момент сламки през годините за писане на идея от претендент на Висш съдебен съвет – положително взаимоотношение с институциите, самостоятелност и бистрота и така нататък И тук обаче се натъкваме на проблеми на първо място с дължимото социално-битовото и културно обслужване от българското общество към следователите – „ реализиране на ведомствено жилищно строителство... “. През този мандат на Висш съдебен съвет жилище за всеки следовател, а през идващия мандат за децата и внуците! Скандално безсрамие е сходно условие от ползващото се с голямо публично съмнение активност на прокуратурата и следствието. Иначе следовател Стаменова е развила ролята на Висш съдебен съвет като деен участник по даването на мнение в законодателния развой – значима роля на съвета, от която е абдикирал в този и предходни сформира. Застъпена е нуждата и от по-задълбочено образование. И нито дума по структурните проблеми с устройството на прокуратурата, в чиито редици е и следствието.
В умозаключение
Повече от ясно е, че следователят Бойко Атанасов е уединен остров на сериозна мисъл измежду следователите. В концепциите на другите двама претенденти липсват сериозните проблеми на прокуратурата и следствието. Да забележим това професионално съсловие какъв избор ще направи - неочакван или избор на тестваното статукво.
В България съставът на Висш съдебен съвет се състои от 25 лица, в това число 11 души, избирани директно от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, т.е. от политиците (политическа квота). Трима от членовете на Висш съдебен съвет вземат участие в работата на Съвета по право – ръководителите на висшите съдилища (ВКС и ВАС) и основният прокурор. Освен да дават отговор за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на Висш съдебен съвет имат още една извънредно значима отговорност – избират ръководителите на съдилищата, включително висшите, и ръководителите в прокуратурата, включително основния прокурор. А това какви лица застават отпред в системата демонстрира какви полезности и качества системата възпитава. За да се сътвори убеденост в съответен съд или прокуратура, би трябвало да се сортират самостоятелни експерти, подготвени да удържат натиска на стопански мощни и политически авторитетни фигури. През юни и юли следва изборът от страна на професионалната квота като на 11 юни 2022 година следователите ще проведат избор на един собствен представител измежду 3 претенденти. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в Семеен кодекс на Висш съдебен съвет измежду 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в ПК на съвета.
В идващите седмици ще проследим главните акценти от концепциите на претендентите за членове на Висш съдебен съвет от всяка една от професионалните квоти.
Какво следва да направи бъдещият девети състав на Висш съдебен съвет?
Той следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 година В края на 2027 година би следвало да завърши мандата си Иван Гешев, в случай че срещне все по този начин доброжелателен Висш съдебен съвет като в този момент настоящия, който да бди за отвъддържавната вселенска самостоятелност на Прокуратурата на Република България. Но остава противоречиво дали при тези условия деветият или идващ десети състав следва да избира нов основен прокурор. Едно е несъмнено - през 2024 година изтича мандатът на ръководителя на Върховния административен съд и това е процедурата, която следва да упражнят членовете на Висш съдебен съвет. Отвъд обществения интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко завещание – несъответстващо изпълнени скъпи европроекти в региона на промяната на правосъдната карта, зле проведени процедури по атестиране и осъществяване на състезанията, неактуализирана система за премерване на натовареността – все въпроси, без чието решение правосъдната система не може да работи обикновено.
Какви са възгледите на тримата претенденти за следователското място
За единственото място от квотата на следователите са налични три номинации. Това са известният с непримиримостта си към статуквото в прокуратурата Бойко Атанасов, Петко Петков, ръководител на Камарата на следователите и Наталия Стаменова, следовател в Националната следствена работа.
Бойко Атанасов
Сам е определил концепцията си като " опция за развиване на работата на прокурорската гилдия ". В какво се показва това? Атанасов единствен признава съществуването на партийни и стопански зависимости в работата на правосъдния съвет, в това число и такива от „ партийни водачи и свързани с тях олигарси, които са глобени от непознати демократични страни “. А формулата за секване на тези дългогодишни дефицити той вижда посредством проверка на предходните два мандата на седмия и осмия състав на Висш съдебен съвет. Верен е и изводът му, че това е един от дребното органи в страната, който не е бил проверяван и на процедура е безотчетен пред българското общество, а механизъм за практикуване на дисциплинарна отговорност на членовете му не сработва. Ревизията следва да се разпростре върху конкурсната активност на съвета и да направи извод каква е действителната нужда от щата на прокуратурата. Смело искане поради абсолютния отвод да се приказва за тези проблеми. Атанасов възприема организацията на ПК на Висш съдебен съвет като отнасяща се сериозно към основния прокурор и управителните фрагменти в прокуратурата. Към сегашния миг ПК на Висш съдебен съвет е по-скоро придатък и продължение на волята на основния прокурор, в тази среда в симбиоза работят партийните ползи на избрани партии и ползите на основния, които постоянно и съответстват. Бойко Атанасов просторно се е спрял на минусите на конкурсните процедури за прокурори и следователи като съгласно него следва да се върне опцията колегията, след приемане на резултатите от класирането, да добива персонално усещания от претендентите, с което да си сформира отзиви за интегритета им. Практиката демонстрира, че Висш съдебен съвет не е привързан от класирането и е негова пълномощие да го пренареди, само че това не обезсмисля ли пък работата на конкурсните комисии? Отделено е място и на другия главен проблем – командировките като препятстващи закономерното развиване посредством конкурс. Третият значим проблем, на който Атанасов се стопира и който е съществено премълчаван е образуването на отделите в прокуратурата по метод, по който да се попречва инцидентното систематизиране. Концепцията му е къса, някак разхвърляна, само че по съществото на проблемите, надълбоко прикривани в прокурорското и следователското съсловие.
Петко Петков
Основна цел на Петков е " да бъдат предпазени ползите на следователите " и " одобряването им " като " равнопоставени магистрати ". Петков акцентира, че не би скъсал връзката с сътрудниците си, постъпвайки в правосъдния съвет, нещо, което е особено за множеството му членове. Освен под зависимости те изпадат и в положение на добра финансова обезпеченост и тотална индиферентност към каквито и да било пълномощия за решение на настоящи проблеми. Няма по какъв начин обаче да се съгласим с Петков, че " Висш съдебен съвет ръководи правосъдната власт в страната " - евентуално Висш съдебен съвет или обособени негови членове ръководят вътрешното разбиране на някои съдии, прокурори и следователи, само че това напълно не е законосъобразно. Висш съдебен съвет управлява въпросите на правосъдната власт, за зла неволя недобре. Нататък концепцията му е изпълнена с добре подредени клишета за ролята и мястото на прокуратурата в правосъдната власт, за ролята на правосъдната власт в международния мир и така нататък Все отново е отделено място на проблемите с множеството командировани магистрати, предлага се решаваща роля на общите събрания за повишение и атестиране. Като решение на казуса с неналичието на претенденти за ръководители в прокуратурата Петков вижда усилване ролята на административните ръководители при номиниране на други административни ръководители (стр. 6). Длъжни сме да отбележим, че според член 169, алинея 4 от Закон за съдебната власт административните ръководители в прокуратурата имат и в този момент това пълномощие и явно то не води до позволение. Но концепциите на претендентите за Висш съдебен съвет са изискване да ги създадат претенденти и нищо повече, тъй че човек може да напише каквото му е по сърце.
Петков е помислил и по тази причина по какъв начин да бъде нараснала натовареността на военните структури на прокуратурата и трите военни съдилища, с което възприема изразеното от работещите в тях мнение. Няма обаче по какъв начин да подминем с лека ръка изказванието „ проблематичен остава въпроса с ведомствените жилища, което лимитира шанса на доста от сътрудниците... “. Заплатите в българската правосъдна система биват годишно индексирани, са относително доста високи на фона на другите обществени служби в обществото и е демонстрация на безпардонна безочливост да се търси и жилищно застраховане. Това е подплатено и с обещания за още спомагателни трудови хонорари. Въпрос на познаване на действителността е човек да има възприятие за мяра, изключително когато е на обществена работа и кандидатства за поредна такава с дълъг мандат и още по-високо персонално заплащане. Избегнати са основни за правосъдната власт проблеми и търсенето на позволения.
Наталия Стаменова
В концепцията си Стаменова също дава обещание да резервира връзката с редовите следователи, изяснила е ролята на Висш съдебен съвет, в това число и базирайки се на решения на Конституционния съд. И тук участват одобрените към този момент сламки през годините за писане на идея от претендент на Висш съдебен съвет – положително взаимоотношение с институциите, самостоятелност и бистрота и така нататък И тук обаче се натъкваме на проблеми на първо място с дължимото социално-битовото и културно обслужване от българското общество към следователите – „ реализиране на ведомствено жилищно строителство... “. През този мандат на Висш съдебен съвет жилище за всеки следовател, а през идващия мандат за децата и внуците! Скандално безсрамие е сходно условие от ползващото се с голямо публично съмнение активност на прокуратурата и следствието. Иначе следовател Стаменова е развила ролята на Висш съдебен съвет като деен участник по даването на мнение в законодателния развой – значима роля на съвета, от която е абдикирал в този и предходни сформира. Застъпена е нуждата и от по-задълбочено образование. И нито дума по структурните проблеми с устройството на прокуратурата, в чиито редици е и следствието.
В умозаключение
Повече от ясно е, че следователят Бойко Атанасов е уединен остров на сериозна мисъл измежду следователите. В концепциите на другите двама претенденти липсват сериозните проблеми на прокуратурата и следствието. Да забележим това професионално съсловие какъв избор ще направи - неочакван или избор на тестваното статукво.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ