Юлиан Костов: В Англия се пробива с кураж и хъс
За да си сполучлив, би трябвало да поемаш провокации, споделя „ младият Робърт де Ниро “
Той е млад, харизматичен, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно наличие. Определят го като най-успешния ни артист в Англия. Наричат го „ младия Робърт де Ниро “ освен поради физическата аналогия, само че и поради впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го прави оценка рецензията в известната онлайн кино платформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предсказват блестящо бъдеще. 28-годишният артист има поредност от мощни функции в ленти като „ Син от друга майка “, екшъна „ Код: Лондон “, хоръра „ Ледърфейс “. Снима се и в сериали като американския „ 24 “ с Кийфър Съдърланд, във фентъзито „ Аз, вещицата “ и в поредицата на History Channel – Barbarians Rising. Филмът „ Син от друга майка “, в който е с основна роля, се завъртя по кината в Кралството и на определени места по света. Той е преди всичко по продажби на самостоятелни филми на DVD в Англия за 2017-а с над 70 000 копия, а към този момент може да се гледа и по Нетфликс.
Юлиан Костов придвижва на Острова шампионския си нрав от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, само че избира актьорството. Сред 5300 претенденти от цяла Англия попада в 160-те признати в Националния кралски спектакъл. Днес „ българската диря в Лондон “ продължава да работи настойчиво по разнообразни планове с желанието да нападна и Холивуд.
– Юлиане, ти победи с основната си роля във кино лентата „ Син от друга майка “. Не е елементарно българин да пробие измежду британската актьорска школа…
– Да, мъчно беше, само че когато човек си работи и върви поредно по пътя, който е избрал, като се развива, тренира и се учи с хъс; като прави неща отвън зоната си на комфорт и непрекъснато се впуска в провокации, нещата лека-полека идват от самосебе си. Чудото се случва и не наподобява изтормозено и мъчно. Не одобрявам обаче ролята си като кой знае какъв пробив, а като част от работата ми. Естествено, гордея се с триумфите и функциите, които съм имал до момента, само че просто виждам да се модернизирам и да върша нещата, които ми харесват. И по този начин, живот и здраве, да мога да стана образец за подражателство на нашите млади актьори; да потвърдя, че има по какъв начин и на нас да ни извърнат внимание в Европа и в Щатите. Ние сме доста надарена нация, само че защото нямаме доста поддръжка извън, е хубаво да се поддържаме между тях.
– За ролята си измършавял с 10 кг. Рене Зелуегър пък изпълня поради „ Дневниците на Бриджит Джоунс “… Това не е ли огромно тестване за един артист?
– Казаха ми, че съм публично определен за ролята 2 седмици преди началото на фотосите и непосредствено минах на диета, основно с недояждане. Първо няколко дни бях на чипс и всевъзможни други нездравословни храни, с цел да се наситя и да стартира същинската диета. После 30 дни снимах съвсем всеки ден и бях на ябълка заран, сьомга на обяд с някаква дребна салата и вечер чорба с чаша вино.
– Как го преодоля?
– Беше огромен проблем, изключително душевен, тъй като гладът внезапно ти изкарва всичките дяволи и нерви, което основава доста напрегната вътрешна битка. Това беше доста потребно за самата ми роля, тъй като там обстановката беше безусловно идентична – на хора, гладували дълго, които са почнали да се трансформират поради глада и да доносничат пред нацистите, с цел да получат минимални привилегии.
– Партньорът ти във кино лентата – звездата Ронан Кийтинг, се изрича доста ласкаво за теб.
– Ронан е супер готин пич, аз го одобрявам доста от дълго време и като реализатор и една от песните му ми е доста обичана. Във кино лентата имахме да научим една руска ария – „ Партизанскaта ария “. Ронан е доста самоотвержен човек, занимава се интензивно с щедрост. Сега се виждаме понякога за обяд, чуваме се. Останахме си другари с него и още няколко души от екипа.
– Заради този филм си отказал и 15-дневни фотоси за филм с Антонио Бандерас и Бен Кингсли?
– Да, за жал, програмата на продукциите съвпадаше и нямаше по какъв начин да поема и двете функции.
– Определят те като най-успешния български артист в Англия, знаеш ли това?
– Със сигурност съм горделив с триумфите си дотук. Има от ден на ден български артисти в Лондон. Няколко момчета и девойки са ми казвали: „ Ти не ме познаваш, само че ти благодаря доста за това, което правиш, тъй като ми даде убеденост да дойда и аз в Лондон и да опитвам “. Много се веселя, че реализирам най-голямата си цел – да въодушевявам други млади българи да се развиват и да следват фантазиите си.
– Как се реши да заминеш за Лондон на 21?
– Преди това 2 години бях в Холандия, в Тилбург, там учих бизнес мениджмънт, само че не бях благополучен с това, нито с живота си в този град. Осъзнах, че ми се занимава с изкуство и с кино и взех решение да е в Лондон. Още с първия ми кастинг бях признат в Националния юношески спектакъл, без да знам какво върша въобще. Това ми даде самочувствието, че мога да се занимавам с актьорство. Междувременно си приключих бизнес мениджмънта в Англия, само че взех решение да продължа като артист.
Антонина Желязкова:
Морално дефектирало е цялото ни общество
Децата се усещат късметлии, в случай че са попаднали в класове, където отсъстват душевен и физически тормоз, признава антропологът
Антонина Желязкова е български културен антрополог, шеф на Международния център за малцинствата и културните взаимоотношения. Родена е на 28 ноември 1952 година в София в фамилията на акад. Любомир Желязков и преводачката германистка Марта Желязкова. Завършва източни езици в Софийския университет, като специализира и история на балканските страни. Защитава докторска дисертация на тематика: „ Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XV-XVIII век “. Специализира в Москва и Ленинград. През 1987 година обществено се опълчва на така наречен „ възродителен развой “. До 1991 година работи в Института по балканистика към Българска академия на науките. Има голям брой изявления и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от познавачите на Турция, исляма на Балканите и албанския шовинизъм. Преподавател по културология в СУ „ Св. Климент Охридски ” и Нов български университет.
– Г-жо Желязкова, неотдавна две ромски деца пребиха до гибел скитник във Варна. Само безпаричието ли е причина за тази настъпателност?
– Видимото усилване на експанзията в българското общество е обезпокоително всеобщо събитие. Напоследък много беседвам с възпитаници, с цел да опозная обстановката в българското учебно заведение. Резултатите са обезсърчаващи. В доста от учебните заведения децата се усещат късметлии, в случай че са попаднали в класове, където са необичайност или отсъстват душевен и физически тормоз. Това не се среща постоянно. В този смисъл е ясно, че измежду децата и младежите липсват нужните морални императиви, които би трябвало да се залагат още в предучилищната възраст в фамилиите. И да, бедността е недостатък. За доста от фамилиите нещата са въпрос на оцеляване, родителите работят и се борят, с цел да обезпечат нужното за обикновеното битие и напълно не им остава време, нито пък сила, с цел да образоват децата в наложителни правила, етични правила и обич към близък. Морално дефектирало е цялото общество, а ромите са част от цялото.
– Драматичните произшествия обаче отшумяват, остават „чудо за три дни“. Прекалено толерантни ли са българите към тази настъпателност?
– Живеем в световен мащаб измежду експанзия, неустановеност, жестокости, битка за превъзходство, нарушение на права, загуба на съществени полезности. В този смисъл не е точно да се задава въпросът дали българите са толерантни към експанзията, тъй като те са участници в нея. Дори децата, които са възпитани в полезности, хуманизъм, хармония, рано или късно попадат в обществената среда на детската градина, на учебното заведение, на околните улици или дворове и би трябвало да оцеляват. Оцеляват тези, които могат да се защитят от насилието, а са късметлии младежите, които съумяват да запазят своя морал и полезности, получени в фамилията, макар нападателната среда. Един англикански свещеник твърди, че сме обградени със закани и това, което ни липсва най-вече, е добрина. Като значителен детайл на добротата показва умеенето да си представиш, че си на мястото на другия. И би трябвало да го познаваш не подобен, какъвто искаш да е, а подобен, какъвто си е.
– Вие сте обществен антрополог, който постоянно организира теренна работа. Разполагате ли с пресни усещания или данни, които са ви изненадали измежду ромската общественост?
– Повече от двайсет години това, което ме тревожи е, че към този момент 3- 4 генерации измежду ромите остават необразовани или най-малко функционално необразовани. Това ги обрича да са маргинали на пазара на труда. Част от тези хора са достигнали до зрелост без нито един работен ден и живеят с убеждението, че е допустимо да се оцелява и без труд посредством запълване на разнообразни престъпни ниши. Обществото, насочвано от политици популисти, се взира от време на време истерично в религиозната преработка на ромите. А това е част от тяхната традиция от епохи и не крие особени закани. Обратното, ромите прозелити, които одобряват десетките евангелски църкви или консервативни учения на исляма, в действителност съумяват да трансформират към по-добро живота си и надлежно стават по-полезни на обществото.
– Според вас Косово има ли европейско бъдеще?
– Въпреки че Косово се употребява със специфичните подкрепи на Съединени американски щати, не мисля, че е допустимо скорошно приобщаване на новата република към Европейски Съюз. Преди всичко там имаше война, а след нея не се организираха никакви опити за съд над военнопрестъпниците. Голяма част от политиците в Косово от албанска страна, а и някои сръбски косовски деятели са играли доста нечисто в тази война, а там обществото не е непознато на отмъщението.
Ако без значение Косово беше направило старания да раздаде правораздаване посредством прокуратурата и съда, може би това напрежение би спаднало. Не им оказа помощ изключително и Хагският арбитражен съд, тъй като е съвсем невероятно да се намерят измежду албанците очевидци. Затова там предстоят още дълги години на остро опълчване сред албанците и сръбските анклави. Безнадеждно стоят към този момент и опитите, доколкото има такива, за ограничение трафика на хора, оръжия, опиати, артикули, както и на корупцията. Според мен страната е надалеч от каквито и да било европейски критерии.
– Европейският съюз се готви да предложи ускорена процедура за присъединение на Сърбия, в случай че тя признае без значение Косово. Как очаквате да се развие обстановката?
– Моята прогноза е, че рано или късно Сърбия ще признае без значение Косово. Това е геополитическа действителност и би било държавническа слепота сърбите да не създадат тази крачка, която ще им отвори доста благоприятни условия за развиване и въздействие в района. Ще одобряват европейското предложение и ще вървят напред.
И още…
Мария приета за секссимвол на десетилетието
Кубрат подари на Андреа уикенд край Босфора
Алисия скочи против неприятните детски учителки
Стоянка Мутафова има две огромни любови
Криско не мисли за женитба
Бременната брадърка Лили яхна камила
Турски топ готвач глези Галена
Проф. Димитър РАЕВ:
Уникален способ „ предписва “ хапчета за кръвно
Зачестяват паническите разстройства заради стрес
350 хиляди българи живеят с рак
Откриха капсулата, донесла живота на Земята
Мътят водата на Гийермо дел Торо
Яна Язова предсказва: „ Хората ще се прекланят пред нас “
Той е млад, харизматичен, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно наличие. Определят го като най-успешния ни артист в Англия. Наричат го „ младия Робърт де Ниро “ освен поради физическата аналогия, само че и поради впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го прави оценка рецензията в известната онлайн кино платформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предсказват блестящо бъдеще. 28-годишният артист има поредност от мощни функции в ленти като „ Син от друга майка “, екшъна „ Код: Лондон “, хоръра „ Ледърфейс “. Снима се и в сериали като американския „ 24 “ с Кийфър Съдърланд, във фентъзито „ Аз, вещицата “ и в поредицата на History Channel – Barbarians Rising. Филмът „ Син от друга майка “, в който е с основна роля, се завъртя по кината в Кралството и на определени места по света. Той е преди всичко по продажби на самостоятелни филми на DVD в Англия за 2017-а с над 70 000 копия, а към този момент може да се гледа и по Нетфликс.
Юлиан Костов придвижва на Острова шампионския си нрав от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, само че избира актьорството. Сред 5300 претенденти от цяла Англия попада в 160-те признати в Националния кралски спектакъл. Днес „ българската диря в Лондон “ продължава да работи настойчиво по разнообразни планове с желанието да нападна и Холивуд.
– Юлиане, ти победи с основната си роля във кино лентата „ Син от друга майка “. Не е елементарно българин да пробие измежду британската актьорска школа…
– Да, мъчно беше, само че когато човек си работи и върви поредно по пътя, който е избрал, като се развива, тренира и се учи с хъс; като прави неща отвън зоната си на комфорт и непрекъснато се впуска в провокации, нещата лека-полека идват от самосебе си. Чудото се случва и не наподобява изтормозено и мъчно. Не одобрявам обаче ролята си като кой знае какъв пробив, а като част от работата ми. Естествено, гордея се с триумфите и функциите, които съм имал до момента, само че просто виждам да се модернизирам и да върша нещата, които ми харесват. И по този начин, живот и здраве, да мога да стана образец за подражателство на нашите млади актьори; да потвърдя, че има по какъв начин и на нас да ни извърнат внимание в Европа и в Щатите. Ние сме доста надарена нация, само че защото нямаме доста поддръжка извън, е хубаво да се поддържаме между тях.
– За ролята си измършавял с 10 кг. Рене Зелуегър пък изпълня поради „ Дневниците на Бриджит Джоунс “… Това не е ли огромно тестване за един артист?
– Казаха ми, че съм публично определен за ролята 2 седмици преди началото на фотосите и непосредствено минах на диета, основно с недояждане. Първо няколко дни бях на чипс и всевъзможни други нездравословни храни, с цел да се наситя и да стартира същинската диета. После 30 дни снимах съвсем всеки ден и бях на ябълка заран, сьомга на обяд с някаква дребна салата и вечер чорба с чаша вино.
– Как го преодоля?
– Беше огромен проблем, изключително душевен, тъй като гладът внезапно ти изкарва всичките дяволи и нерви, което основава доста напрегната вътрешна битка. Това беше доста потребно за самата ми роля, тъй като там обстановката беше безусловно идентична – на хора, гладували дълго, които са почнали да се трансформират поради глада и да доносничат пред нацистите, с цел да получат минимални привилегии.
– Партньорът ти във кино лентата – звездата Ронан Кийтинг, се изрича доста ласкаво за теб.
– Ронан е супер готин пич, аз го одобрявам доста от дълго време и като реализатор и една от песните му ми е доста обичана. Във кино лентата имахме да научим една руска ария – „ Партизанскaта ария “. Ронан е доста самоотвержен човек, занимава се интензивно с щедрост. Сега се виждаме понякога за обяд, чуваме се. Останахме си другари с него и още няколко души от екипа.
– Заради този филм си отказал и 15-дневни фотоси за филм с Антонио Бандерас и Бен Кингсли?
– Да, за жал, програмата на продукциите съвпадаше и нямаше по какъв начин да поема и двете функции.
– Определят те като най-успешния български артист в Англия, знаеш ли това?
– Със сигурност съм горделив с триумфите си дотук. Има от ден на ден български артисти в Лондон. Няколко момчета и девойки са ми казвали: „ Ти не ме познаваш, само че ти благодаря доста за това, което правиш, тъй като ми даде убеденост да дойда и аз в Лондон и да опитвам “. Много се веселя, че реализирам най-голямата си цел – да въодушевявам други млади българи да се развиват и да следват фантазиите си.
– Как се реши да заминеш за Лондон на 21?
– Преди това 2 години бях в Холандия, в Тилбург, там учих бизнес мениджмънт, само че не бях благополучен с това, нито с живота си в този град. Осъзнах, че ми се занимава с изкуство и с кино и взех решение да е в Лондон. Още с първия ми кастинг бях признат в Националния юношески спектакъл, без да знам какво върша въобще. Това ми даде самочувствието, че мога да се занимавам с актьорство. Междувременно си приключих бизнес мениджмънта в Англия, само че взех решение да продължа като артист.
Антонина Желязкова:
Морално дефектирало е цялото ни общество
Децата се усещат късметлии, в случай че са попаднали в класове, където отсъстват душевен и физически тормоз, признава антропологът
Антонина Желязкова е български културен антрополог, шеф на Международния център за малцинствата и културните взаимоотношения. Родена е на 28 ноември 1952 година в София в фамилията на акад. Любомир Желязков и преводачката германистка Марта Желязкова. Завършва източни езици в Софийския университет, като специализира и история на балканските страни. Защитава докторска дисертация на тематика: „ Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XV-XVIII век “. Специализира в Москва и Ленинград. През 1987 година обществено се опълчва на така наречен „ възродителен развой “. До 1991 година работи в Института по балканистика към Българска академия на науките. Има голям брой изявления и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от познавачите на Турция, исляма на Балканите и албанския шовинизъм. Преподавател по културология в СУ „ Св. Климент Охридски ” и Нов български университет.
– Г-жо Желязкова, неотдавна две ромски деца пребиха до гибел скитник във Варна. Само безпаричието ли е причина за тази настъпателност?
– Видимото усилване на експанзията в българското общество е обезпокоително всеобщо събитие. Напоследък много беседвам с възпитаници, с цел да опозная обстановката в българското учебно заведение. Резултатите са обезсърчаващи. В доста от учебните заведения децата се усещат късметлии, в случай че са попаднали в класове, където са необичайност или отсъстват душевен и физически тормоз. Това не се среща постоянно. В този смисъл е ясно, че измежду децата и младежите липсват нужните морални императиви, които би трябвало да се залагат още в предучилищната възраст в фамилиите. И да, бедността е недостатък. За доста от фамилиите нещата са въпрос на оцеляване, родителите работят и се борят, с цел да обезпечат нужното за обикновеното битие и напълно не им остава време, нито пък сила, с цел да образоват децата в наложителни правила, етични правила и обич към близък. Морално дефектирало е цялото общество, а ромите са част от цялото.
– Драматичните произшествия обаче отшумяват, остават „чудо за три дни“. Прекалено толерантни ли са българите към тази настъпателност?
– Живеем в световен мащаб измежду експанзия, неустановеност, жестокости, битка за превъзходство, нарушение на права, загуба на съществени полезности. В този смисъл не е точно да се задава въпросът дали българите са толерантни към експанзията, тъй като те са участници в нея. Дори децата, които са възпитани в полезности, хуманизъм, хармония, рано или късно попадат в обществената среда на детската градина, на учебното заведение, на околните улици или дворове и би трябвало да оцеляват. Оцеляват тези, които могат да се защитят от насилието, а са късметлии младежите, които съумяват да запазят своя морал и полезности, получени в фамилията, макар нападателната среда. Един англикански свещеник твърди, че сме обградени със закани и това, което ни липсва най-вече, е добрина. Като значителен детайл на добротата показва умеенето да си представиш, че си на мястото на другия. И би трябвало да го познаваш не подобен, какъвто искаш да е, а подобен, какъвто си е.
– Вие сте обществен антрополог, който постоянно организира теренна работа. Разполагате ли с пресни усещания или данни, които са ви изненадали измежду ромската общественост?
– Повече от двайсет години това, което ме тревожи е, че към този момент 3- 4 генерации измежду ромите остават необразовани или най-малко функционално необразовани. Това ги обрича да са маргинали на пазара на труда. Част от тези хора са достигнали до зрелост без нито един работен ден и живеят с убеждението, че е допустимо да се оцелява и без труд посредством запълване на разнообразни престъпни ниши. Обществото, насочвано от политици популисти, се взира от време на време истерично в религиозната преработка на ромите. А това е част от тяхната традиция от епохи и не крие особени закани. Обратното, ромите прозелити, които одобряват десетките евангелски църкви или консервативни учения на исляма, в действителност съумяват да трансформират към по-добро живота си и надлежно стават по-полезни на обществото.
– Според вас Косово има ли европейско бъдеще?
– Въпреки че Косово се употребява със специфичните подкрепи на Съединени американски щати, не мисля, че е допустимо скорошно приобщаване на новата република към Европейски Съюз. Преди всичко там имаше война, а след нея не се организираха никакви опити за съд над военнопрестъпниците. Голяма част от политиците в Косово от албанска страна, а и някои сръбски косовски деятели са играли доста нечисто в тази война, а там обществото не е непознато на отмъщението.
Ако без значение Косово беше направило старания да раздаде правораздаване посредством прокуратурата и съда, може би това напрежение би спаднало. Не им оказа помощ изключително и Хагският арбитражен съд, тъй като е съвсем невероятно да се намерят измежду албанците очевидци. Затова там предстоят още дълги години на остро опълчване сред албанците и сръбските анклави. Безнадеждно стоят към този момент и опитите, доколкото има такива, за ограничение трафика на хора, оръжия, опиати, артикули, както и на корупцията. Според мен страната е надалеч от каквито и да било европейски критерии.
– Европейският съюз се готви да предложи ускорена процедура за присъединение на Сърбия, в случай че тя признае без значение Косово. Как очаквате да се развие обстановката?
– Моята прогноза е, че рано или късно Сърбия ще признае без значение Косово. Това е геополитическа действителност и би било държавническа слепота сърбите да не създадат тази крачка, която ще им отвори доста благоприятни условия за развиване и въздействие в района. Ще одобряват европейското предложение и ще вървят напред.
И още…
Мария приета за секссимвол на десетилетието
Кубрат подари на Андреа уикенд край Босфора
Алисия скочи против неприятните детски учителки
Стоянка Мутафова има две огромни любови
Криско не мисли за женитба
Бременната брадърка Лили яхна камила
Турски топ готвач глези Галена
Проф. Димитър РАЕВ:
Уникален способ „ предписва “ хапчета за кръвно
Зачестяват паническите разстройства заради стрес
350 хиляди българи живеят с рак
Откриха капсулата, донесла живота на Земята
Мътят водата на Гийермо дел Торо
Яна Язова предсказва: „ Хората ще се прекланят пред нас “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ