Най-надценените битки в историята на Великобритания
За да се дефинира като надценена, една борбата би трябвало да бъде известна и нормално да се смята за решаваща или с огромно историческо значение, само че в действителност да не е. Но да кажеш, че една борба е надценена не значи безусловно, че тя е незначителна; още по-малко, че се отхвърля храбростта и жертвата на тези, които са се борили в нея. Това просто значи, че й е придадено решаващо значение, което не е наложително тя да оправдава. В този списък Шон Ланг, старши учител по история в университета Англия Ръскин, се лимитира единствено до борби от историята на Британската империя, само че счита, че и други страни могат да се похвалят с такива.
Сатиричната книга „ 1066 and All That “ представя 55 година прочие н. е. като една от двете запаметяващи се дати в британската история (другата, несъмнено, е 1066), само че това не потвърждава смисъла на борбата. Какво в действителност прави Цезар във Англия? Какво би трябвало да реализира идването му? Самият Цезар споделя, че е трябвало да накаже британците за помощта, която те изпращат на галските племена по време на борбите му в Галия през 58-50 година прочие н. е., което трансформира нападението му в нещо като наказателна експедиция, сходна на тази, която британците по-късно ще започват в личната си империя. Така или другояче, това не може да се назова завладяване или даже настъпление.
Един от проблемите с нападението на Цезар, както и с толкоз доста други елементи от античната история, е, че историците са мощно подвластни от писмените източници. Потвърждаващите археологически доказателства за мащаба на експедицията на Цезар са относително нищожни. Историците знаят, че думите на Цезар са пропагандна, за да оправдае маневрите си на острова. Така или другояче, значението на тези маневри наподобява е пресилено.
Все още се счита, че Босуърт – борбата, в която Хенри Тюдор, графът на Ричмънд, лишава трона от йоркския крал Ричард III – бележи края на Войните на розите и затова на британското средновековие. Това броене е неверно. Във военно отношение борбата зависи от решението на лорд Стенли коя страна да бъде подкрепена; той избира Хенри Тюдор, което решава състезанието, макар че същинското значение се крие във обстоятелството, че самият Ричард III е погубен. Това дава на Хенри едвам задоволително опция, с цел да се опита да направи ръководството си непрекъснато, само че никога не демонстрира, че позицията му е сигурна.
Има доста хора с по-силни искания за трона от Хенри Тюдор и той го знае. Йоркците са същинска опасност, изключително откакто имат положителни контакти в чужбина, във Франция, Бургундия, Ирландия и Шотландия. В наши дни е прекомерно елементарно да подценим смисъла на кандидатите за трона на Хенри: борбата при Стоук Фийлд през 1487 година, в която той се изправя против подкрепяните от Ирландия йоркци под управлението на кандидата Ламберт Симел, изисква от него да построи много здрава отбрана – и тази борба е по-добър претендент за последната борба от Войните на розите. Дори след успеха на Хенри, йоркците съумяват да поддържат своя боен и дипломатически напън посредством втория кандидат, Перкин Уорбек. Значението на Босуърт в националното въображение идва от смисъла, което му придава умелото потребление на пропагандата на Хенри, а не от събитията на бойното поле.
Поражението на испанската Армада е подобен емблематичен миг в британската история от толкоз дълго, че може да наподобява перверзно да го включим тук. Разбира се, британската военноморска артилерия е по-добра както в софтуерно отношение, по този начин и в тактиката си, а като британски агитационен прелом, акцията на Армада е шедьовър: разказът за дребните британски кораби, които се вмъкват и излизат сред неприятните испански галеони, за огнените дейности на Дрейк против Кале и на първо място речта на кралица Елизабет в Тилбъри, вълнува патриотичните сърца от епохи.
Реалността е напълно друга. Английските офанзиви против испанския флот вършат доста малко усещане за мощната му отбранителна мощ и се прието още по това време, че това, което в действителност унищожава Армадата, е бурното време, което я бута на север, където е опустошен в скалистите шотландски и ирландски крайбрежия. По-важното е, че борбата не открива неотложно британско морско превъзходство, както мнозина допускат: британският флот се разпръсква малко по-късно и доста от моряците скоро бедстват. През 1596–97 испанците изпращат още две инвазионни армади, които още веднъж са победени повече от бурите в Ламанша, в сравнение с от британския флот. Поражението на Армадата е сериозен удар за испанския авторитет, само че англичаните нямат мотив да бъдат самодоволни.
