Психологът Ани Владимирова посочи как работата от вкъщи се отразява на отношенията родител-дете
За да разделим работния ден от началото на фамилната вечер в изискванията на home office, е нужно да оформим „ неприкосновени ” територии. Това сподели психологът Ани Владимирова в изявление по тематиката за home office подтекстът като новото „ обикновено “ и отражението му върху взаимоотношенията родители - деца, публикувано от Interimage.bg.
Все повече хора са в модела на отдалечената работа или редуват вървене в офис на смени. Родителите са у дома тялом, само че дали са там „ духом “ и дали физическото им наличие е задоволително пълноценно, с цел да се брои за време, прекарано с децата?
„ Не е пълноценно и доста родители споделят за „ гузната си съвест ” от напрежението, бързането и неспособността да отделят фамилните от служебните процеси. Няма по какъв начин да не е по този начин – не инцидентно толкоз доста специалности се занимават с въздействието на околната среда върху индивида. Ергономията отделя особено място на разположението на мебелите, с цел да е усъвършенстван работният развой, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, комфортните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи работят толкоз доста тласъци, че човек има потребност да канализира вниманието и мисълта в „ тримерен тунел ” (защото съседите вършат ремонт, детето слуша мощна музика, пералнята центрофугира...). Така в един миг и детето стартира да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.
Фирми всеобщо освобождават офиси в столицата
Почти половината компании, които употребяват офиси в столицата, имат намерение да освободят най-малко част от площите, тъй като не са им нужни, съ...
Как сполучливо да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, когато работим от у дома, с цел да понижим до най-малко преместването на напрежението от работата в фамилните взаимоотношения?
„ На първо място пространствената сепарация – „ служебно ” и „ образователно ” място, които не влизат в персоналното пространство на останалите. Определяне във времето кой по кое време почива, какво прави в почивката, тъй че да се избегне конфликт с различен преден на фамилията. За да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, е нужно да оформим „ неприкосновени ” територии. Например спалнята да е неразрешена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за плануван диалог (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), извършения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и надалеч и 5 мин. извършения за гърба) “, уточни Владимирова.
Промениха ли се тематиките за диалози и общуването в фамилията?
„ Все по-малко се приказва къде ще отидем, какво ще създадем. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим тази вечер и на следващия ден, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се приказва за световни процеси и обществени проблеми и това води до възникване на интензивно гражданско общество “, съобщи тя.
На въпрос дали времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, а не на количество, Владимирова уточни: „ Дори през целия ден да си с детето, в случай че ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш връзки на дистанцирани хора “.
Решение, стимулиращо дигитализацията и работата от у дома
Последните месеци ни сложиха пред тестване както в стопански, по този начин и в персонален проект. Много от нас трябваше да си остана...
„ В нашата процедура напролет имахме случай на петгодишно дете, мощно прочувствено обвързвано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше радикално изменен. Майката работеше у дома по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше привикнало да заспива единствено с нея у дома), то стоеше пред тв приемника (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От неналичието на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване “, сподели още психологът.
„ Семействата с дребни деца или възпитаници с онлайн часове сякаш са най- пострадали, защото самите деца имат потребност от съвсем цялото време на родителите. Как наподобява тази обстановка във времето на home office?
Малките деца в начален курс нямат образователни привички и ролята на учителя е доста значима – той ги направлява и води. Когато него го няма, родителят се пробва да влезе в ролята, само че не може да построи учителския почит. Губи прочувственото време, прекарано с детето, напряга се в допълнение, тъй като не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат тласъка на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, слагат условия, санкционират...и най-после пишат домашни “, уточни Владимирова.
Има някаква позитивна наклонност?
„ Хората не желаят да се скриват в дома от уговорките и отговорностите си, а в противен случай – осъзнаха значимостта на контакта с природата и желаят да вървят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е задоволително да си пуснат филм, а желаят да отидат на спектакъл, на концерт. Оцениха и ролята на труда – освен като източник на приходи, а и като задоволство и житейски смисъл “, добави тя.
Все повече хора са в модела на отдалечената работа или редуват вървене в офис на смени. Родителите са у дома тялом, само че дали са там „ духом “ и дали физическото им наличие е задоволително пълноценно, с цел да се брои за време, прекарано с децата?
„ Не е пълноценно и доста родители споделят за „ гузната си съвест ” от напрежението, бързането и неспособността да отделят фамилните от служебните процеси. Няма по какъв начин да не е по този начин – не инцидентно толкоз доста специалности се занимават с въздействието на околната среда върху индивида. Ергономията отделя особено място на разположението на мебелите, с цел да е усъвършенстван работният развой, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, комфортните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи работят толкоз доста тласъци, че човек има потребност да канализира вниманието и мисълта в „ тримерен тунел ” (защото съседите вършат ремонт, детето слуша мощна музика, пералнята центрофугира...). Така в един миг и детето стартира да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.
Почти половината компании, които употребяват офиси в столицата, имат намерение да освободят най-малко част от площите, тъй като не са им нужни, съ...
Как сполучливо да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, когато работим от у дома, с цел да понижим до най-малко преместването на напрежението от работата в фамилните взаимоотношения?
„ На първо място пространствената сепарация – „ служебно ” и „ образователно ” място, които не влизат в персоналното пространство на останалите. Определяне във времето кой по кое време почива, какво прави в почивката, тъй че да се избегне конфликт с различен преден на фамилията. За да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, е нужно да оформим „ неприкосновени ” територии. Например спалнята да е неразрешена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за плануван диалог (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), извършения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и надалеч и 5 мин. извършения за гърба) “, уточни Владимирова.
Промениха ли се тематиките за диалози и общуването в фамилията?
„ Все по-малко се приказва къде ще отидем, какво ще създадем. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим тази вечер и на следващия ден, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се приказва за световни процеси и обществени проблеми и това води до възникване на интензивно гражданско общество “, съобщи тя.
На въпрос дали времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, а не на количество, Владимирова уточни: „ Дори през целия ден да си с детето, в случай че ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш връзки на дистанцирани хора “.
Последните месеци ни сложиха пред тестване както в стопански, по този начин и в персонален проект. Много от нас трябваше да си остана...
„ В нашата процедура напролет имахме случай на петгодишно дете, мощно прочувствено обвързвано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше радикално изменен. Майката работеше у дома по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше привикнало да заспива единствено с нея у дома), то стоеше пред тв приемника (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От неналичието на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване “, сподели още психологът.
„ Семействата с дребни деца или възпитаници с онлайн часове сякаш са най- пострадали, защото самите деца имат потребност от съвсем цялото време на родителите. Как наподобява тази обстановка във времето на home office?
Малките деца в начален курс нямат образователни привички и ролята на учителя е доста значима – той ги направлява и води. Когато него го няма, родителят се пробва да влезе в ролята, само че не може да построи учителския почит. Губи прочувственото време, прекарано с детето, напряга се в допълнение, тъй като не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат тласъка на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, слагат условия, санкционират...и най-после пишат домашни “, уточни Владимирова.
Има някаква позитивна наклонност?
„ Хората не желаят да се скриват в дома от уговорките и отговорностите си, а в противен случай – осъзнаха значимостта на контакта с природата и желаят да вървят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е задоволително да си пуснат филм, а желаят да отидат на спектакъл, на концерт. Оцениха и ролята на труда – освен като източник на приходи, а и като задоволство и житейски смисъл “, добави тя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ