За да поддържат правилната ориентация на тялото ни, мозъците ни

За да поддържат вярната ориентировка на тялото ни, мозъците ни правят впечатляващи калкулации, които наблюдават тялото ни посредством мисловна карта на заобикалящата ни среда.

Макар, че доста проучвания са съсредоточени върху картата, малко са съумели да дефинират по какъв начин неврологичните ни проводници наблюдават за нашата ориентировка в нея.

Екип от откриватели от Бирмингамския университет в Обединеното кралство и Мюнхенския университет „ Лудвиг Максимилиан “ в Германия е разпознал присъща мозъчна интензивност, която разказва един тип „ невронен компас “, с вярата да разберем по какъв начин намираме пътя си в света.

Дори и най-малките неточности във връзка с посоката, в която се движи тялото ни и това, накъде гледаме могат да доведат до проблеми, без значение дали става дума за прекосяване през врата или за шофиране на автомобил. Проучването може да послужи и за проучване на невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер.

Изследователите съпоставят мозъчните сигнали с придвижванията на главата.

В два обособени учените карат 52-ма здрави доброволци да ориентират главите и очите си по разнообразни способи, до момента в който наблюдават мозъчните сигнали посредством електроенцефалограми (ЕЕГ), свързани към скалпа и записват придвижванията им с следене на придвижването.

Допълнителни проби са извършени с 10 доброволци, на които към този момент са сложени електроди в черепа, да вземем за пример при епилепсия. Това даде опция на екипа да прегледа още по-отблизо областите на мозъка, които се задействат при придвижване на главата и очите.

Като регистрират въздействието на мускулните придвижвания и сетивните въздействия върху нервната активност, откривателите откриват, че областите в медиалния темпорален лоб (участващи в паметта), париеталната кора (участващи в свързването на постъпващата информация) и парахипокампуса (участващи в разпознаването на места) имат забележителен принос за нашия „ невронен компас “ (GPS).

„ Няколко обособени области са настроени на измененията в ъгъла на главата, в това число париеталния лоб и парахипокампуса. Идентифицирахме сигнатура, настроена към настоящия ъгъл на главата, която се разграничава от сензорните данни и мускулната интензивност. “

обясняват откривателите в публикацията си

Сигналите в тези елементи на мозъка се изпращат директно преди придвижването на главата, което допуска, че те играят решаваща роля за това да ни накарат да се насочим по нужния метод и да се уверим, че не губим визия къде се намираме в околната среда.

С по-доброто схващане на метода, по който мозъкът ръководи телата ни, може би ще успеем да предотвратим разрушаването на тази част от нервната верига. Екипът, провел проучванията също по този начин допуска, че проучванията в региона на навигационните технологии също могат да бъдат от изгода.

Новите открития са забавни и в подтекста на възходящата ни взаимозависимост от потреблението на технологии за насочване.

Изследването е оповестено в Nature Human Behaviour.