Страхил Делийски пред Dir.bg: Само пиарите на партиите не искат кабинет, но такъв ще има
За да има ново ляво обединяване, би трябвало да има придвижване изпод, а не лидерска самодейност на парчета от Българска социалистическа партия, счита политологът Страхил Делийски. Той намира за окуражителен всеки опит за единство, само че разяснява, че в тази ситуация става въпрос по-скоро за електорален план с небосвод идващия предварителен избор и най-много контра на това, което направила с Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. " Със сигурност има потребност от нещо ново и от нещо ляво, само че това наподобява като контра на Нинова и няколко индивида ", песимистичен е анализаторът. И не приема насериозно поканата на соцлидерката напусналите Българска социалистическа партия да се завърнат в партията. У нас няма левица и десница, тъй като няма политически конфликт, а технократско-популистки планове, твърди Делийски. Той е безапелационен, че яростните разногласия за машини и бюлетини не са " политически диалог ". " И най-после ще създадем изборно законодателство, в което ще има машини и хартии, тъй че да няма нито един, който да не счита, че не е изопачен изборният развой ", споделя политологът в изявление за Dir.bg. Прогнозата му обаче не е за избори, а за държавно управление. Колкото повече се отдалечаваме от датата 2 октомври, толкоз по-голяма става вероятността да има постоянен кабинет, какъвто не желаят единствено пиарите на партиите, уверен е Страхил Делийски.
- Ново ляво обединяване и има ли почва то у нас? Лицата са старите, едни и същи, само че реалистично ли е, съгласно вас, първо те да се схванат между тях, а след това да приобщят и Българска социалистическа партия?
- Със сигурност има потребност от нещо ново и от нещо ляво. Дали обединяване, не знам, само че сигурно то би трябвало да е функционалност на някакво придвижване изпод. Сега и в трите критерия - нещо ново, нещо ляво и придвижване изпод, имаме разминаване с това, което се случва. Първо, това не е функционалност на някакво придвижване изпод, видно е, че става въпрос за личностно-лидерски диалог.
- По-скоро лидерска самодейност?
- Да, тъкмо. Едно е придвижване изпод, което всеобщо да излъчи някакъв вид обръщение, друго е лидерска самодейност - първо. Второ, с цялото ми почитание към всички участници, това са в огромната си част почтени хора, заслужили политици, само че не е новото, което левицата би трябвало да предложи. А до каква степен е в действителност левица, също е малко противоречиво, изключително в случай че малко по-задълбочено забележим какви хора има там, с какви позиции през годините и така нататък
В този смисъл, да, това е нещо, което по-скоро би трябвало да е реакция против това, което прави Нинова с Българска социалистическа партия, нещо, което е насочено към възможните избори. Нещо, от което евентуално българският политически развой има потребност, само че за ново ляво нещо... не знам дали стига до такава степен упоритостта на тези, които ще го вършат. Иначе всяка форма на консолидация и опит за посланичество би следвало да бъде поздравявана и толерирана.
- Според вас това е една структура, по-скоро план, който се прави на прага на възможни предварителни избори?
- Да, план за някаква електорална готовност предвид на избори в подтекста на това, което Нинова прави с Българска социалистическа партия. Не мисля, че тук става въпрос за някаква по-дългосрочна идея за политическо посланичество на избрани обществени групи.
- Дали този план ще бъде огледало на Българска социалистическа партия?
- Така наподобява. Изглежда като контра, и то не на Българска социалистическа партия, а на Нинова, тъй като има Българска социалистическа партия и социалисти в партията, има си и Нинова и няколко индивида към нея. Тези социалисти, които са били и са сега в Българска социалистическа партия, търсят някаква форма на организация, която да се освободи от това, което Нинова направи с партията.
- Отчаян ход на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова ли е поканата към някогашните социалисти да се завърнат в партията?
- Това не е съществено! Очевидно, че не е сериозна покана.
- Намирате, че това е единствено поза от нейна страна?
- Да, да, това безусловно не е съществено. То, в случай че беше съществено, нямаше да прозвучи по този метод, еднократно, а и най-малкото Нинова нямаше да направи всичко това, което правеше през последните години. Не бива да обръщаме внимание на тази покана. Но отново, забележете, ние приказваме за хора като Нинова, Първанов, Дончева, Паскалев и така нататък, и в това време приказваме за някаква нова левица. Говорим не просто за персони, а за едни тъкмо избрани персони. Това е похвална самодейност, с нелоши планове, само че си има стеснен периметър, електорални цели. Дано не съм неприятен оракул, само че не съм уверен, че подобен вид план даже има и някакъв кой знае какъв електорален капацитет. Вместо нова левица, това е консолидирани парчета от социалистическата партия.
-...от остарялата левица.
- Да, която очевидно от дълго време си е изпълнила ролята и функционалностите в българския политически развой. Виждаме какви са резултатите - аз не го споделям от някаква преднамереност. Подкрепата на изборите демонстрира задоволително.
- Аргументът на учредителите на обединяването е, че лявото е разрушено, че няма кой да го консолидира у нас, само че по пътя на такива систематизирания - не е ли разрушено и дясното? И изобщо, има ли десница и левица у нас, или единствено планове си имаме?
- Да, по този начин е. Няма левица и десница. Няма, тъй като няма истински политически конфликт. Има някакви личностни конфликти, само че тях ги има, тъй като няма политически конфликт. Защото главният политически конфликт е какво ние разбираме като главен спор в обществото. Да речем, в американското общество основният спор е породист в този миг и политическият конфликт, естествено, отразява този основен спор. В някои други общества основният спор, да речем, е обвързван с център-периферия, някакъв териториален, и партиите отразяват това. Ние като че ли нямаме спор в българското общество.
Имаме планове, по този начин наречените технократско-популистки планове, които споделят: " Няма политика, няма спор, всичко е ясно ". Просто едни необразовани, остарели, корумпирани елити би трябвало да бъдат сменени с едни технократски, нови, некорумпирани, по опция - учили в чужбина нещо ". И няма политика. Технократите знаят решенията. Решенията на технократите са безотносителни към това, което желаят хората. Всеки, който реферира към желанието на болшинството, е " низък, замърсен популист ", а ние, технократите, сме същинските. Тази тежка деполитизация на политическото ние следим в България.
А явно е, че главният спор в българското общество е типичен стопански, съсловен конфикт. Ние имаме тежки разслоения в обществото, извънредно огромна бездна сред тези, които имат, и тези, които нямат. Едно извънредно малко, свито икономическо малцинство съумява да постанова политическия дневен ред. И когато липсва разбирането за този спор, и политиката се споделя през всевъзможни други неща, облици и знаци, то за разказвачите на този вид политика остават към трийсетина % от имащите право на глас. Просто останалите се интересуват от различен вид политика.
Така че, когато приказваме за персонификация в българската политика, за фокусирането върху персони, би трябвало да си даваме сметка, че става въпрос за систематичен проблем. Тук не става въпрос за някакви наши културологични недостатъци и недъгавост. Тук казусът е с деполитизация на политическото, който пък е функционалност на избран вид идеологическо мислене, наложено през последните трийсет години.
- На този декор по какъв начин прогнозирате, че ще се развият баталиите за Изборния закон, абсурдът с кодовете и разломът от двете страни на барикадата - машина или бюлетина?
- Ще произведат още по-ниско изборно присъединяване. Защото тук не става въпрос за диалог за това какъв е казусът на представителната народна власт, за какво хората не вземат участие и отхвърлят да вземат участие в нея, а става въпрос за това коя технология е по-порочна. Разговорът и разногласието за това коя технология е по-порочна, какъв брой е покрай чувството на всеобщия гласоподавател за легитимността на представителната система и изключително на партиите и плановете, няма нищо общо с това.
В последна сметка, съвкупният резултат от това е, че половината считат, че машините са порочни, другата половина считат, че хартиите са порочни. И най-после ще създадем изборно законодателство, в което ще има машини и хартии, тъй че да няма нито един, който да не счита, че не е изопачен изборният развой. Чак ми е неловко да разясня този диалог. Това не е политически диалог.
- Месец след консултациите президентът призна, че резултат за кабинет няма. По-близо или по-далеч са възможностите в този момент, откакто ГЕРБ " изчетка " Демократична България, че без тях не може да има държавно управление, а Стефан Янев явно ще се опита да сглоби съдружно такова от третия път?
- Аз си мисля, че колкото повече се отдалечаваме от времето на изборите през октомври, толкоз повече вероятността за постоянен кабинет става по-голяма, макар поръчките на партиите. Моят разбор демонстрира, че факторите, които въздействат за сформиране на постоянно държавно управление, са по-силни и повече, в сравнение с тези, които въздействат в противоположна посока. Така че аз мисля, че ще имаме постоянен кабинет, макар играта на власт, чисто пиарската игра, която някои водачи се пробват да играят. Единствено сега пиарите не желаят да има постоянен кабинет. Защото те по този начин схващат политиката. Лошото е, че прекомерно доста планове има, в които пиарите са по-важни от политическите стратези. То няма и политика в тези планове. Те са значително маркетингови планове. Затова и пиарите са толкоз значими. Но те по този начин си показват - тук е нашето племе против другото племе, ние в този момент ще втвърдяваме нашето племе, ще споделяме на него. " Племе " - това даже го има в маркетинговата доктрина, не желая да обидя никого.
В същото време виждаме, че голяма част от популацията желае държавно управление - най-малко 70-80%, по последни данни на социолозите. Външните сътрудници желаят държавно управление - по обясними аргументи. Ето два основни фактора, които желаят държавно управление. Най-вече държавно управление желаят спонсорите на партиите, вложителите в политиката. Защото би трябвало да се направи бюджет, да се задвижи Планът за възобновяване и резистентност, а единствено през европари и през евробюджет тези спонсори и вложители могат да си избият вложенията. Те вложиха задоволително в границите на година и половина, не им се влага повече в нови избори. Те чакат към този момент да си връщат тези вложения.
Така че, три основни фактора въздействат върху това да има постоянен кабинет, единствено пиарите не желаят, та си мисля, че с времето другите фактори ще надделеят.
- Ново ляво обединяване и има ли почва то у нас? Лицата са старите, едни и същи, само че реалистично ли е, съгласно вас, първо те да се схванат между тях, а след това да приобщят и Българска социалистическа партия?
- Със сигурност има потребност от нещо ново и от нещо ляво. Дали обединяване, не знам, само че сигурно то би трябвало да е функционалност на някакво придвижване изпод. Сега и в трите критерия - нещо ново, нещо ляво и придвижване изпод, имаме разминаване с това, което се случва. Първо, това не е функционалност на някакво придвижване изпод, видно е, че става въпрос за личностно-лидерски диалог.
- По-скоро лидерска самодейност?
- Да, тъкмо. Едно е придвижване изпод, което всеобщо да излъчи някакъв вид обръщение, друго е лидерска самодейност - първо. Второ, с цялото ми почитание към всички участници, това са в огромната си част почтени хора, заслужили политици, само че не е новото, което левицата би трябвало да предложи. А до каква степен е в действителност левица, също е малко противоречиво, изключително в случай че малко по-задълбочено забележим какви хора има там, с какви позиции през годините и така нататък
В този смисъл, да, това е нещо, което по-скоро би трябвало да е реакция против това, което прави Нинова с Българска социалистическа партия, нещо, което е насочено към възможните избори. Нещо, от което евентуално българският политически развой има потребност, само че за ново ляво нещо... не знам дали стига до такава степен упоритостта на тези, които ще го вършат. Иначе всяка форма на консолидация и опит за посланичество би следвало да бъде поздравявана и толерирана.
- Според вас това е една структура, по-скоро план, който се прави на прага на възможни предварителни избори?
- Да, план за някаква електорална готовност предвид на избори в подтекста на това, което Нинова прави с Българска социалистическа партия. Не мисля, че тук става въпрос за някаква по-дългосрочна идея за политическо посланичество на избрани обществени групи.
- Дали този план ще бъде огледало на Българска социалистическа партия?
- Така наподобява. Изглежда като контра, и то не на Българска социалистическа партия, а на Нинова, тъй като има Българска социалистическа партия и социалисти в партията, има си и Нинова и няколко индивида към нея. Тези социалисти, които са били и са сега в Българска социалистическа партия, търсят някаква форма на организация, която да се освободи от това, което Нинова направи с партията.
- Отчаян ход на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова ли е поканата към някогашните социалисти да се завърнат в партията?
- Това не е съществено! Очевидно, че не е сериозна покана.
- Намирате, че това е единствено поза от нейна страна?
- Да, да, това безусловно не е съществено. То, в случай че беше съществено, нямаше да прозвучи по този метод, еднократно, а и най-малкото Нинова нямаше да направи всичко това, което правеше през последните години. Не бива да обръщаме внимание на тази покана. Но отново, забележете, ние приказваме за хора като Нинова, Първанов, Дончева, Паскалев и така нататък, и в това време приказваме за някаква нова левица. Говорим не просто за персони, а за едни тъкмо избрани персони. Това е похвална самодейност, с нелоши планове, само че си има стеснен периметър, електорални цели. Дано не съм неприятен оракул, само че не съм уверен, че подобен вид план даже има и някакъв кой знае какъв електорален капацитет. Вместо нова левица, това е консолидирани парчета от социалистическата партия.
-...от остарялата левица.
- Да, която очевидно от дълго време си е изпълнила ролята и функционалностите в българския политически развой. Виждаме какви са резултатите - аз не го споделям от някаква преднамереност. Подкрепата на изборите демонстрира задоволително.
- Аргументът на учредителите на обединяването е, че лявото е разрушено, че няма кой да го консолидира у нас, само че по пътя на такива систематизирания - не е ли разрушено и дясното? И изобщо, има ли десница и левица у нас, или единствено планове си имаме?
- Да, по този начин е. Няма левица и десница. Няма, тъй като няма истински политически конфликт. Има някакви личностни конфликти, само че тях ги има, тъй като няма политически конфликт. Защото главният политически конфликт е какво ние разбираме като главен спор в обществото. Да речем, в американското общество основният спор е породист в този миг и политическият конфликт, естествено, отразява този основен спор. В някои други общества основният спор, да речем, е обвързван с център-периферия, някакъв териториален, и партиите отразяват това. Ние като че ли нямаме спор в българското общество.
Имаме планове, по този начин наречените технократско-популистки планове, които споделят: " Няма политика, няма спор, всичко е ясно ". Просто едни необразовани, остарели, корумпирани елити би трябвало да бъдат сменени с едни технократски, нови, некорумпирани, по опция - учили в чужбина нещо ". И няма политика. Технократите знаят решенията. Решенията на технократите са безотносителни към това, което желаят хората. Всеки, който реферира към желанието на болшинството, е " низък, замърсен популист ", а ние, технократите, сме същинските. Тази тежка деполитизация на политическото ние следим в България.
А явно е, че главният спор в българското общество е типичен стопански, съсловен конфикт. Ние имаме тежки разслоения в обществото, извънредно огромна бездна сред тези, които имат, и тези, които нямат. Едно извънредно малко, свито икономическо малцинство съумява да постанова политическия дневен ред. И когато липсва разбирането за този спор, и политиката се споделя през всевъзможни други неща, облици и знаци, то за разказвачите на този вид политика остават към трийсетина % от имащите право на глас. Просто останалите се интересуват от различен вид политика.
Така че, когато приказваме за персонификация в българската политика, за фокусирането върху персони, би трябвало да си даваме сметка, че става въпрос за систематичен проблем. Тук не става въпрос за някакви наши културологични недостатъци и недъгавост. Тук казусът е с деполитизация на политическото, който пък е функционалност на избран вид идеологическо мислене, наложено през последните трийсет години.
- На този декор по какъв начин прогнозирате, че ще се развият баталиите за Изборния закон, абсурдът с кодовете и разломът от двете страни на барикадата - машина или бюлетина?
- Ще произведат още по-ниско изборно присъединяване. Защото тук не става въпрос за диалог за това какъв е казусът на представителната народна власт, за какво хората не вземат участие и отхвърлят да вземат участие в нея, а става въпрос за това коя технология е по-порочна. Разговорът и разногласието за това коя технология е по-порочна, какъв брой е покрай чувството на всеобщия гласоподавател за легитимността на представителната система и изключително на партиите и плановете, няма нищо общо с това.
В последна сметка, съвкупният резултат от това е, че половината считат, че машините са порочни, другата половина считат, че хартиите са порочни. И най-после ще създадем изборно законодателство, в което ще има машини и хартии, тъй че да няма нито един, който да не счита, че не е изопачен изборният развой. Чак ми е неловко да разясня този диалог. Това не е политически диалог.
- Месец след консултациите президентът призна, че резултат за кабинет няма. По-близо или по-далеч са възможностите в този момент, откакто ГЕРБ " изчетка " Демократична България, че без тях не може да има държавно управление, а Стефан Янев явно ще се опита да сглоби съдружно такова от третия път?
- Аз си мисля, че колкото повече се отдалечаваме от времето на изборите през октомври, толкоз повече вероятността за постоянен кабинет става по-голяма, макар поръчките на партиите. Моят разбор демонстрира, че факторите, които въздействат за сформиране на постоянно държавно управление, са по-силни и повече, в сравнение с тези, които въздействат в противоположна посока. Така че аз мисля, че ще имаме постоянен кабинет, макар играта на власт, чисто пиарската игра, която някои водачи се пробват да играят. Единствено сега пиарите не желаят да има постоянен кабинет. Защото те по този начин схващат политиката. Лошото е, че прекомерно доста планове има, в които пиарите са по-важни от политическите стратези. То няма и политика в тези планове. Те са значително маркетингови планове. Затова и пиарите са толкоз значими. Но те по този начин си показват - тук е нашето племе против другото племе, ние в този момент ще втвърдяваме нашето племе, ще споделяме на него. " Племе " - това даже го има в маркетинговата доктрина, не желая да обидя никого.
В същото време виждаме, че голяма част от популацията желае държавно управление - най-малко 70-80%, по последни данни на социолозите. Външните сътрудници желаят държавно управление - по обясними аргументи. Ето два основни фактора, които желаят държавно управление. Най-вече държавно управление желаят спонсорите на партиите, вложителите в политиката. Защото би трябвало да се направи бюджет, да се задвижи Планът за възобновяване и резистентност, а единствено през европари и през евробюджет тези спонсори и вложители могат да си избият вложенията. Те вложиха задоволително в границите на година и половина, не им се влага повече в нови избори. Те чакат към този момент да си връщат тези вложения.
Така че, три основни фактора въздействат върху това да има постоянен кабинет, единствено пиарите не желаят, та си мисля, че с времето другите фактори ще надделеят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ