Може би аз самият съм си един Дон Кихот в живота? ♥ Коста ЦОНЕВ
„ За да бъде артистът добър, неговото тяло би трябвало да му служи като акордиран инструмент ”. В това вярваше Коста Цонев, претворил над 150 театрални и повече от 100 кино функции. Той написа театралната история като Ричард в „ Ричард III “, Жак в „ Както ви се харесва ”, Тибалт в „ Ромео и Жулиета ”, Меки Ножа в „ Опера за три гроша “, Крал Драгобер в „ Кралският бръснар “, чорбаджи Петко в „ Първите “ от П. Ю. Тодоров. Незабравими са героите му в „ Баща ми бояджията “, „ Сватбите на Йоан Асен “, „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време “, „ Господин Никой “, „ Тайфуни с нежни имена “, „ Голямата досада “, „ Бъди щастлива, Ани “,, „ Жребият “, „ Дом за нашите деца “.
Дон Кихот от мюзикъла „ Човекът от ла Манча “ се трансформира в ролята на неговия живот и остава едно от висшите достижения в кариерата му. За нея - една актьорска изповед от книгата „ Моите дами, моите функции “ (Изд. Ню-Медиа-Груп).
Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „ Човекът от ла Манча “, 1968 година
Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „ Човекът от ла Манча “, 1968 година
♥ Ролята на моя живот
Май има на този свят нещо като реабилитация. Като се върнах от фотоси, извика ме на диалог новата директорка на малкия екран – Леда Милева. Беше се върнала неотдавна от Ню Йорк с плочите и сюжета на „ Човекът от Ламанча “.
– Това – сподели тя – е един мюзикъл, който се върти в Ню Йорк с необикновен триумф.
Изслушах плочите и се побърках. Боже, крещя си, ужасно е! Ще мога ли аз да изпея тези песни? Ще мога да ли изиграя тази невероятна роля?
Преведе се сюжетът, песните се аранжираха незабавно, записаха се на плейбек и всичко вървеше със страшна мощ. Определиха за режисьор Гриша Островски, помощник-режисьор беше Асен Траянов и започнахме фотосите в киноцентъра вечер след зрелище. От 12 до 4-5 часа сутринта. Всеки от артистите спеше може би по 3-4 часа, тъй като продължавахме работата в театрите – подготовките заран, представленията вечер, следобяд кой в радиото, кой в малкия екран, а нощно време снимахме „ Човекът от Ламанча “. Двайсет дни бях в еуфория, денонощието ми беше огласено от превъзходните арии на Дон Кихот, живеех единствено с моя Дон Кихот.
Снимките минаха като на един мирис. Никой от участниците не се оплака. Имаше, несъмнено, някои несъобразени неща, неволи и неточности, само че никой не се разсърди за нищо. Двайсет дни бяхме като опънати струни. Играехме, пеехме, танцувахме, получи се прелестен филм. За прощален път се уверих, че с цел да се направи положително зрелище или добър филм, на първо място литературният материал би трябвало да е добър. А Дон Кихот е безконечен облик.
Тази роля като че ли от много време е била заложена надълбоко в мен. Тя покри артистичните ми фантазии, моето художествено кредо. Може би аз самият съм си един Дон Кихот в живота? В най-хубавите функции, които съм правил по-късно и в киното, и в театъра, имаше нещо донкихотовско. Може би не Дон Кихот е толкоз вманиачен, колкото всички към него? Дали той не е най-трезвомислещият, до момента в който в близост са лудите? До ден-днешен хора по улиците усмихнати ми споделят:
– Всичко друго може би е забравено, само че той остава. Остава с хуманизма, с човечността, с любовта си към хората.
Ако не беше Леда Милева, в случай че не беше донесла музиката и сюжета, в случай че не беше ме видяла като Дон Кихот, нямаше да имам щастието да изиграя ролята на живота си. Даже като ме викна, аз й споделих:
– Извинявайте, само че съм осъден от малкия екран и не мога да играя.
– Кой те е санкционирал?
– Ами предходната година по това време…
Тя изиска да й донесат заповедта, видя я и ми сподели:
– Заповедта е за шест месеца, от този момент са минали още толкоз.
– Е, да – споделих, само че от този момент никой не ме вика в малкия екран.
– Вече ще те викат.
Избрано от: „ Моите дами, моите функции ”, Коста Цонев, изд. Ню-Медиа-Груп
Снимка: Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „ Човекът от ла Манча “, 1968 година
