От смрадност всесветовна задушени, в нас воля и желание са вече умъртвени! ♥ Стоян МИХАЙЛОВСКИ
За българската орис и личния кръст - три стихотворения от перото на видния наш публицист, журналист, държавник, поет-философ, сатирик, занаятчия на баснята и епиграмата.
(Стоян Михайловски 7 януари 1856 ~ 3 август 1927)
♥ Крайвековно тление
Епоха на разкапалост!... Век на душевно тление!
Ни Идеал, - ни Идол!... Свяст, идеал, всичко е разрушено!
В душа уталожване и тъга, а в разсъдъка подозрение!
Което беше ярко, през днешния ден е в тъмноти обгърнато!
Горчив разбор подкопа догмати и начала!
Прибежище - във никакви ученья - няма трайно!
Морал, преданье, истина, ред - са мода отживяла!
Във Лабиринт от Знания почина всичко знайно!
... О, като тъпо купище от черни отломки,
пред нас стоят Идеите, на тисящи години!...
Духовната - издигната от рояк нации - постройка,
върху ни, като че ли с демоничен звук и разгромленье пада!
И като че ли че, - от смрадност всесветовна задушени,
в нас воля и желанье са към този момент умъртвени!
...
♥ Из „ Книга на робите “
Рая на върлата безхлебица, чер рояк,
вий що се раждате на сметище - и мрете
посредством буна, дриплювци, вий чийто глас е писък,
отлъчен Хамов жанр, неволна сиромаш,
над вас и слънцето веч гачели не свети,
- а Божий мир е ваш - цялостен целеничек ваш!!
Аз ви не изучавам да презирате тоз свят,
да устремите към небето мисълта си, -
о хора с бузи хлътнали и с тъничък врат!
Една поука вий ще чуете от мен:-
поискайте от всяка благота частта си,
поискайте котило на белий ден...
Вземете насила туй, което е било
за вас основано, за вас предназначено;
назве ли някой делото ви неверно, зло
кажете му, че за народа няма грях,
че всенародното желанье е свещено,
и че неправдив закон е шепа прахуляк!
Властителство недей понасям над свойта власт,
веление недей понасям над свойта воля,-
светий народний пълко! Ти си люден слой,
над който се издигат пирамиди боклук -
тиранства! О, бъди самоуверен в своята злочестина,
размърдай се, от мощна злоба налегнат!
Ще рухне всичко - трухъл храм ще се срути:
и огрев нов тогаз духа ти ще съгрее,
и изгрев нов тогаз над теб ще заблести!
...
♥ ЛАМА САБАХТАНИ
Тежи ми, Боже, кръста на живота,
духа ми тъга обсажда, гина веч...
И виждам те - на твоята Голгота -,
и шушукам твоята предсмъртна тирада.
Живях в тълпите самичък - не ме схванаха.
В мен всичко ярко, всичко в мен положително
раздадох го... душата ми обраха,
- оставиха ми черното тегло...
Посях обич - пожънах позор, вражди!
Напущам веч международните стъгди
и в теб подирям, Господи, подслона!
Тъй ястреб, от ловеца повален,
издъхва в някой ъгъл уединен -
с очи, обърнати към небосклона.
* Стихотворения на Стоян Михайловски
Снимка: Стоян Михайловски 7 януари 1856 ~ 3 август 1927, dictionarylit-bg.eu
