За 82-ра въздушна дивизия на САЩ е сигурно, че вечерта

За 82-ра въздушна дивизия на Съединени американски щати е несъмнено, че вечерта ще мине без никакви проблеми и скоро бойците от Тунис ще се намират на територията на Сицилия, с цел да стартират освобождението на Италия. Нощта е ясна, луната осветява всичко и след към 3-4 часа всички ще са на твърда земя. Някои от бойците записват умерено, други наблюдават с извънреден интерес появяването на Средиземноморието и гледките от високо. Тези хора като че ли не отиват на война, а на екскурзия, най-малко това предсказва полета им първоначално. В някои от транспортните самолети има мирис на алкохол, разбъркан с добре познатия мирис на керосин.

Няма и доста място за терзание, преди към два дни американски и английски бойци към този момент са съумели да подсигурят южните крайбрежия на Сицилия. Войниците във въздуха са на път да подсилят позицията и да стартират по-мащабната военна акция. След като Сицилия се появява на хоризонта, парашутистите са сигурни, че най-страшното е завършило, само че какъв брой единствено бъркат.

Официално полетът би трябвало да е над другарска територия и не би трябвало да има нито една вражеска позиция, която да създаде огън или да заплашва идващите подкрепления. Преди да последва скока, мракът и лунната светлина ще бъдат стоплени от трасиращи патрони, които стартират да се носят във въздуха. Транспортните глайдери, които нямат мотор, а употребяват силата напразно и тегленето на втори аероплан, за застигнати от патроните и без никакъв късмет да маневрират, летят право към металната стена. Простата задача към този момент е същинска кланица.

Операция Хъски би трябвало да бъде невиждан триумф, тъй като действително множеството бойци ще са прескочили вражеската територия и с това ще преминат към нахлуване, само че внезапно нещата се объркват. Това ще бъде един от най-смелите скокове на съдружниците, откакто за първи път ще се прави толкоз огромна интервенция. Преди да излети транспортната 504 група, единственото терзания на командира – майор-генерал Матю Б. Риджуей е, че може да попадне на другарски огън. Преди полета, точно той ще изисква цялостен набор и гаранция, че неговите момчета ще прелетят над другарски кораби и няма да бъдат обстрелвани.

Запознава се доста ясно с маршрута и е в един от водещите самолети. Освен това желае гаранции, че нито един транспортен съд няма да открие огън по преминаващите хора. Ясно е, че нито един моряк не може да бъде спокоен при грохота на тежки самолети над него. Флотата отхвърля да одобри това условие, тъй като никой не може да бъде сигурен тъкмо какъв брой опънати ще са нервите на моряците по това време. Адмирал Андрю Б. Кънингам ще съобщи, че неговите кораби би трябвало да бъдат подготвени да открият огън по всеки един аероплан, който ги приближи. Поради това напрежение, Риджуей незабавно ще напомни, че в случай че няма писмени гаранции, той просто ще спре интервенцията и няма да се занимава с тази интервенция.

Едва с натиска на Патън, флотата дава обещание, че няма да стреля. Обещанието за безвреден 3.2-километров кулоар по широчина е изпълнен. За да се избегне контакта с флотата се прави и по-сериозен заход от Тунис през Малта с внезапен ляв завой и доближаване на Сицилия от изток.

На 11 юли Патън ще даде заповед на 504-та бригада да направи своя нощен ход, с цел да отбрани плажовете напред. Летище Фарело е било пленено и е безвредна дестинация. Операцията носи името „ Маккал “ в чест на редови войник Джон Томас Маккал – 22 годишен парашутист, който умира в Северна Африка. В 8 часа и 39 минути сутринта, до силите в Тунис е изпратено известието „ Маккал, довечера носи своята бяла пижама. “. До флотата е изпратено разпореждане да не открива огън по ниско летящи самолети от 11 часа вечерта до 12 часа и 30 минути.

Да се изпрати известието до всички дивизии е елементарно на хартия, само че действително се оказва, че декодирането не е толкоз елементарно, колкото ни се желае. Изпращането на известието е лесната работа, само че декодирането е много по-трудна задача. По време на десанта към една седмица по-рано, множеството предаватели са развалени. Около 6 часа и 35 минути сутринта, множеството дребни лодки по брега са влезнали в борба с вражеската авиация. По същото време Риджуей схваща, че някои от батареите не са получили информацията за преустановяване на стрелбата в избраните часове. Едва към 6 без 10 в следобедните часове излиза наяве, че задачата ще се извърши довечера.

Около 7 часа вечерта 144 транспортни самолета се подреждат на пистата и стартира товаренето на към 2304 боеца. Още в първите няколко часа има пуснати предупретиелни изстрели от няколко кораба, които като че ли са не запомнили, че би трябвало да бъдат мирни. С наближаването на Малта има наново упражнение. По същото време и офанзивите на тежките бомбардировачи на Луфтфаве също оставят напрежение в душата на Патън. Армията и флотата постоянно скача и е подготвена да открие огън, само че откакто мракът прикрива самолетите, най-големият му боязън е, че при опит да се защитят от вражеските самолети, те най-вероятно ще стрелят и по личните. Около 8 часа вечерта той ще откаже интервенцията, само че за жалост самолетите са във въздуха и са надалеч от контакта за радио взаимозависимост.

Около 9 часа и 50 минути вечерта или към час преди навлизането на транспортните самолети, Луфтвафе прави една от най-тежките си офанзиви против съюзническите позиции. Батареите стартират да раздават похвали от земята, до момента в който корабите се раздвижват, с цел да не станат лесна цел на врага.

С идването на първите транспортни самолети в Сицилия към 10 часа и 30 минути, за жалост малко по-рано от графика, минават над американската територия на Фарело. Десантът е осъществен без проблеми и всички съумяват да скочат. Следващата група, която потегля за захода, няма толкоз положително посрещане.

Флотата и армията бъркат един от спускащите се самолети за немски и стартира тежък обстрел. Едно Противовъздушна отбрана е задоволително, с цел да бъде последвано от всички кораби и други позиции. Стрелбата е извънредно безмилостна. Бойците във въздуха също нямат необикновен избор, с изключение на да гледат по какъв начин брега лумва в пламъци, ориентирани към тях. Полковник Джеймс Гавин назовава това по-мащабна пукотевица в небето и от фойерверките за 4-ти юли. За хората горе е по-черно прекарване – те са плъхове в капан.

Всеки идващ аероплан е ударен още по-жестоко и без никакви брони и отбрани, множеството резервоари остават уязвими на неприятелския огън. Ударените самолети пламват незабавно и множеството мъже стартират да скачат. Няколко самолета се разрушават с овъглените трупове. Бригаден военачалник Чарлс Л. Киран Младши също умира в самолета. Други самолети стартират да хвърлят бойците на брега, до момента в който флотата продължава да стреля по отворените парашутисти. Корабът USS Beatty стреля с 20-милиметрови оръдия и съумява да смъкна един аероплан, а по-късно осъзнава, че това са другари и потегля да ги избавя.

Някои самолети просто отхвърлят да извършат полета и се връщат назад. Полковник Рубен Тъкър ще преброи повече от 1000 дупки по самолета си, някои други настояват, че по тях е стреляно даже и откакто са на 60 километра от брега. Около 8 самолета се връщат назад, освен това без да пуснат парашутистите си. Всички са на мнение, че над вражеската територия са били в по-голяма сигурност, в сравнение с над небето в Сицилия.

Онези, които съумяват да кацнат на твърда повърхнина, в този момент би трябвало да се борят с идващите патрули, които не престават да ги обстрелват. Същата вечер е имало заповед да се внимава за противников елементи, които ще се опитат да ги атакуван. Някои бойци крещят паролата, само че никой не ги чува. Паролата е Юлс/Грант, само че по това време множеството бойци имат друга на земята Мисли/Бързо. Осъзнали, че множеството стрелят по другарски елементи, множеството парашутисти просто се отхвърлят. Полковник Тъкър скача на земята и тича към приближаващите танкове с вярата, че ще ги спре да обстрелват хората му.

На идната заран с изгряването на слънцето излиза наяве, че жертвите са колосални. 23 самолета са били изгубени и 37 са тежко развалени. 81 души са убити, 132 са ранени и 16 липсват. Междувременно водачите са дали 7 жертви, 30 ранени и още 53 изгубени. Това ще е втората най-голяма неточност на американските елементи, тъй като първата ще бъде заслужена в Нормандия, когато другарски бомбардировачи удрят неверните елементи и убиват към 111 души и раняват още 490.

Патън би трябвало да дава отговор пред Айзенхауър и още по-лошото е, че в този миг има неприятното чувство, че ще бъде уволнен от армията. Риджуей също ще потърси американския президент, с цел да изиска пояснение и наказания за своеволията. Поради неналичието на толкоз опитни фрагменти, Патън резервира своята работа и никой не е осъден.

Нещо по-важно е, че по-късно ще разширят коридора на към 16 километра, тъй като заключението на специалистите ще е, че при сходни задачи никой не би трябвало да лети над другарските елементи. Разследването в никакъв случай няма да открие кой е стрелял първи – наземните батареи или корабите. Транспортните самолети са имали жълти кореми и светлини, с цел да бъдат разпознавани от земята, само че или не са видяни или никой не ги е предизвестил. Никой даже не е ревизирал какви са паролите сред двете сили. Така или другояче броят на жертвите е задоволителен, с цел да се вземат ограничения, които по-късно да бъдат още веднъж нарушени. Приятелския огън се оказва най-свирепия камшик, а американците несъмнено са рекордьори.