За 7 месеца бившият зам.-министърът на земеделието от Кабинета на

За 7 месеца някогашният зам.-министърът на земеделието от Кабинета на Кирил Петков направи най-силния политически ход от 30 години насам в интерес на производители и животновъди, разясняват от " Продължаваме промяната "

„ Приносът на Константин Бачийски в отвоюването на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ беше голям. Ролята му беше основна при преструктурирането на активността на пункта и завършването на проверяващите действия. Заплашваха го, с цел да не се занимава с най-голямата мафия. С хора, които са убивали. „ Посъветваха “ го да се откаже, с цел да не изчезне. Но Бачийски е войник. И просто продължи борбата. Демонстрирахме, че когато има воля и смелост, страната може да си върне държавността. А не, както е било години наред – страната да се продава „ под тезгяха “ на мафията, с цел да се облагодетелстват няколко души с несметни количества пари, стотици милиони “.

Това сподели зам.-министърът на земеделието, Иван Христанов за лидера на листата на „ Продължаваме Промяната “ с бюлетина №9 в Бургас – Константин Бачийски. По време на 47-то Народно събрание, двамата  участваха интензивно в историческото отвоюване на контрола върху най-голямата ни сухопътна граница на Европейски Съюз от частни ръце.

Христанов напомни, че ударът върху пункта, който е бил окупиран в продължение на години от частна компания, е донесъл изгоди за жителите и страната, само че и вреди върху целият екип, работил по проблема.

„ Оказа се, че безконтролният импорт през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “  е имал голям тягостен резултат върху българското земеделие. Сега се срещам с животновъди, производители на плодове и зеленчуци и такива по млечни посоки от цяла България. И те ми споделят, че намесата на страната на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “  за тях е била повратната точка, която им е разрешила да оцелеят и да продължат да работят. 

От друга страна на целия екип ни се наложи да понесем тежко задължение. От политически и журналистически офанзиви, до директни закани и в последна сметка това докара до свалянето на държавното управление “, показа още Иван Христанов.

По думите му, казусът „ Капитан Андреево “ ясно е обрисувал в Народното събрание, кои са политическите сили с достоверно предпочитание да трансформират порочната система в страната за положително и кои са силите на прехода.

„ Без значение дали са нови или остарели. Има Такъв Народ да вземем за пример са нова политическа мощ, само че те ясно се обявиха към оня вид ретроградни, преходни сили, които упорстват да продължат да държат България в този безконечен преход и да не разрешават на хората да се развиват “, сподели още икономическият специалист от „ Продължаваме промяната “.

По време на срещата му с производители и животновъди от Бургаски район беше обърнато внимание на най-силния политически ход, юридически в интерес на българското земеделие за последните 30 години по време на кабинета на Кирил Петков, означават от щаба на Политическа партия " Продължаваме промяната ".

Според досегашния зам. министър, със мощно редуцирания размер на съфинансиране страната ни е изпращала в дълъг интервал от време ясно обръщение към Брюксел, че бранш „ Земеделие “ не е измежду предпочитаните и страната не желае да влага в него.

" Това, което направихме, беше да увеличим националното съфинансиране от 15% на 60%. Ако бяхме запазили остарелия модел, страната ни щеше да отдели едвам 248 млн. национално финансиране, а след нарастването към този момент доближава 2.16 милиарда, които ще се прибавят към обезпечените 1.4 млрд евро от Европейски Съюз.

С тези 60% съфинансиране ние изпращаме явен сигнал към българските земеделци, че променяме коренно политиката в сектора. Подобна смяна не е била осъществявана през миналите 30 години. Българската страна към този момент приема земеделието си съществено и ще влага в него за пет години 2.16 милиарда лични средства ", съобщи Иван Христанов.

" Така за пръв път в новата ни история България ще бъде по-голям вложител, в сравнение с е Европейски Съюз, във „ втори дирек “ на Програмата за развиване на селските региони. Ключова детайлност е и това, че с изключение на в интервала 2023-2027 год. усвояването на средства може да бъде удължено с още две години. Досега ръководещите гледаха към бранша като субсидиевъд. За пръв път българската страна влага в личното си земеделие и то повече от Европейски Съюз “, показа още Иван Христанов.