Как е умрял Моцарт
За 35 къси години Волфганг Амадеус Моцарт основава над 600 произведения за симфония, концерт, камерна музика, опера и хор, в това число Дон Джовани, Вълшебната флейта и Сватбата на Фигаро (и някои малко непристойни творби, за които малко на брой приказват през днешния ден, само че ние ще бъдем от другите) преди ненадейно да почине през 1791 година Въпреки че минават над 200 години, в които се основават безчет теории, към момента се спори бурно към това, какво в действителност убива музикалния талант.
Тъй като не е била направена аутопсия на тялото, а местоположението на останките му е незнайно, множеството доказателства, с които разполагат медицинските следователи, се състоят от показанията на неговото семейство и другари, които са били очевидци на последните му дни. За жал множеството от тях са взети години след гибелта му.
Моцарт като дете
Според снаха му Софи, Моцарт е имал доста висока температура и е бил в безсъзнание през по-голямата част от боледуването си. Неговият наследник Карл споделя, че Моцарт е станал доста издут – до степен, в която не е могъл да прави даже дребни придвижвания или да се обърне в леглото, а също по този начин, че излъчва ужасна смрад, която „ след гибелта се усили до степен, в която аутопсията беше невъзможна “.
Ето и някои от най-вероятните аргументи за гибелта на Моцарт, с които разполагаме:
Поради забележителна липса на слънчева светлина във Виена през зимата плюс обстоятелството, че Моцарт има навика да спи денем и да написа през нощта, двама учени настояват, че той просто не се е излагал на задоволително слънце, с цел да поддържа здравословни равнища на витамин Д. В поддръжка на доктрина си те означават, че хората с дефицит на витамин Д са по-предразположени да страдат от инфекции, а Моцарт преди гибелта си е боледувал с години.
Това рядко автоимунно заболяване се характеризира с васкулит на дребни кръвоносни съдове (възпаление). Засягайки в забележителна част капилярите в бъбреците и кожата, нейните признаци могат да включват обрив, диария, артрит и болежка.
Ттова инфектиране обаче не съумява да оправдае други признаци като треската, а също по този начин Моцарт в никакъв случай не е имал лилавите петна по кожата си, които дават името на заболяването.
Други откриватели пък поглеждат архивите със смъртните актове на Виена от месеците към гибелта му, както и за същия интервал за годините директно преди и след, и съумяват да открият модел. От над 5000 души на възраст над 18 години, които са умряли през тези интервали, са открити няколко постоянно срещани аргументи – туберкулоза, мозъчно-съдова болест и оток. Конкретно за интервала 1791-1792 година множеството по-млади мъже умират от оток, в сравнение с в другите години, до момента в който никоя от останалите постоянно срещани аргументи за гибел не демонстрира нарастване. Това кара откривателите да заключат, че е настъпила „ дребна зараза от някакво инфекциозно заболяване “.
Стрептококовият фарингит е евентуален провинен, защото признаците на Моцарт му подхождат: болки в гърба, обрив, неразположение и, когато се комбинират с остро бъбречно заболяване, могат да доведат до мощно отичане.
Други доказателства сочат, че Моцарт е страдал от „ остра ревматична тресчица “ най-малко два пъти преди гибелта си, в това число един път през 1790г.
Някои от признаците му на отравяне с арсен – диария, гадене, повръщане и загуба на схващане. Той обаче в никакъв случай не е проявявал други чести признаци като коремна болежка, хипотония, парене в гърлото, цианоза и затруднено дишане и преглъщане.
Той сподели и доста от признаците на отравяне с живак: прочувствена сензитивност, плашливост, забравяне, нараснали количества слюнка, тремори и делириум.
Симптомите на уремия, тип бъбречна непълнота, включват отичане в глезените, повръщане, гърчове, гадене и кома. Тъй като освен това положение отпадните артикули не се отстраняват от организма, това би могло да е повода за неприятната миризма.
Привържениците на тази доктрина сочат, че като дете той е имал щедро изпотяване, което е различен признак на уремия, както и деформирано ляво ухо, а бъбреците и ушите се развиват по едно и също време у ембриона.
Въпреки това Моцарт не е имал доста други признаци на уремия като анемия и сърбеж, да вземем за пример. Освен това уремията не изяснява високата температура, обрива и подуването по цялото тяло.
Той нормално е породен от бактериална зараза и води до инфектиране на вътрешността на сърцето и клапите му. Има признаци като тресчица, обриви и отичане. За нея обаче не се намират доказателства, че е епидемиологично заболяване.
Тя се предизвиква от погрешно сготвено свинско месо, което е било инфектирано с ларвите на тип паразитен червей, а признаците й включват гадене, повръщане, отичане, отмалялост, главоболие, уязвимост, мускулна болежка и тресчица.
Два месеца преди гибелта си Моцарт загатва в писмо до жена си, че е ял свински котлети (любимата му храна). Въпреки че признаците на трихинозата могат да стартират 8 дни след заразяването, опустошителните й резултати се появяват след 50 дни.
Какъвто и да е казусът, трихинозата е ужасна! След усвояване външната обвивка на ларвите се разтваря от стомашна киселина, освобождавайки ги. Те нахлуват в епителния пласт на тънките вътрешности, порастват, чифтосват и създават други ларви, които напущат червата, пътуват през лимфите и кръвоносната система и се вграждат в мускулите. Въпреки че леките инфекции не се нуждаят от лекуване, по-сериозните пристъпи (днес) могат да бъдат лекувани със специфични медикаменти.
