За 140-та годишнина на Военноморските сили се породи силна моряшка

За 140-та годишнина на Военноморските сили се породи мощна моряшка поддръжка за учредяването на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда " Морето и машините ", заяви за Varna24.bg професор д.пс.н. Илия Пеев.

Ето какво още споделя той в информация до медията ни: 

Има някаква дълбока символика и вътрешна духовна мощ в тези обстоятелства: Пътят, който нашият Военноморски флот измина от Русе и Варна до петте морета, на които военните ни кораби развяват военноморския ни байрак, е възпят в неповторими поетични произведения от мариниста Никола Йонков Вапцаров Моряка.

Само няколко образеца са задоволителни да потвърдят това изказване и ще го илюстрираме със следните факти:

Пример № 1:

В Русе, където е основан нашият Военен флот на 12 август 1879 година, на 26 февруари 1930 година Никола Вапцаров написва едно от емблематичните си моряшки стихотворения " В Кубрикът " - Кубрик “Беломорец ". Тогава Вапцаров е бил на стаж в Дунавския флот - Дунавската полицейска работа. Стихотворението има доста забавна орис и любопитна история, съхранено е в пет разнообразни ръкописа – три ръкописа със заглавие “В кубрикът " и два ръкописа със заглавие “Жажда ".

Във Военноморския музей във Варна се съхранява един от ръкописите на стихотворението " В кубрика “ на Никола Вапцаров. В последния си вид стихотворението " В кубрика " е написано на 23 февруари 1931 година, когато Вапцаров е на образователна процедура на кораба " Камчия ". Част от него поетът в действителност написа, до момента в който е на работа на торпедоносеца " Дръзки ". Интересен е и мотивът за основаване на стихотворението. Приятел на Вапцаров го моли да напише нещо за него и хората, работещи в кубрика. Вапцаров написва стихотворението, кръщавайки го " Жажда ". Приятелите му обаче поставят заглавието " В кубрика на Камчия " за по-голям резултат.

Писмото, съдържащо истинския ръкопис на стихотворението, е непокътнато с помощта на мичман II сан Михаил Пешев. По-късно то става част от фонда на Военноморския музей.

Пример № 2:

Във Варна Никола Вапцаров израства и се развива като стихотворец и персона, тук той написва над 150 свои стихотворения, откроява се като най-яркото величие на варненския културен хоризонт, чиято негаснеща звезда води моряците в сложните плавания в Световния океан.

Това е и основателната причина и мотивация за гордите и признателни ученици на Морското учебно заведение от Вапцаровския випуск (1948-1953), неговите най-ревностни бранители и фенове, да слагат орелеф на поета Моряк на Рейдова кула в Пристанище Варна-изток, чието копие е вградено и в родната къща на Вапцаров в град Банско.

Орелеф на поета Никола Вапцаров Моряка на Рейдовата кула в Пристанище Варна-изток, подложен от Випуск 48-и " Вапцаровски ". Мястото не е инцидентно определено от Вапцаровци. От Морската гара и Пристанище Варна българските и задграничните кораби потеглят на далечното си корабоплаване, тук се и завръщат. Всеки път ги изпраща и посреща Никола Вапцаров, виждайки високо от горната страна, от Ноосферата (Сфера на разума) по израза на учен Владимир Иванович Вернадски, Едуард Луи Емануел Жулиен Льо Руа и Мари Жозеф Пиер Тейяр дьо Шарден, своята осъществена МЕЧТА: " Ние искахме нещо голямо, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен необятен път, ние искахме шир " ( " Импресии от параход " Бургас " ).

Ноосферното обучение, мисловните полета на планетата, мислещият слой, психическата атмосфера, прочувственият съюз на душите, е едно обръщение към бъдещето. Това футорологично обръщение ни оказва помощ да разберем по-добре мащабите и значимостта на планетарния хуманизъм на творчеството и личността на Никола Вапцаров, неговата непоколебимата религия в силата и свободата на човешкия дух, завладяващият Вапцаровски житейски оптимизъм!

През 2019 година човечеството ще празнува 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров - Моряка, поетът, който популяризира нашата Родина надалеч зад нейните географски граници. За одобряване престижа на Република България в глобализиращия се и цифров свят като Държава на духа, по определението на учен Дмитрий Лихачов, безспорен принос има и поетът Никола Йонков Вапцаров – Моряка.

Пример № 3:

Учебната практиката на Никола Вапцаров по специалността минава в Аеропланната работилница в Божурище, на катера " Стефан Караджа " в пристанището на Русе (1930 г.), във Варна на торпедоносец " Дръзки “ (1931 г.) и във Варненската електроцентрала. През април и май 1932 година практикува на транспортен съд " Бургас “. Посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Порт Саид, Хайфа, Родос, Мармара и други Това пътешестване заляга надълбоко в душата на поета и е отразено в " Импресии от парахода " Бургас “ и в стиховете му.

В Морското учебно заведение литературните качества на Никола Вапцаров се развиват. В Юбилейния алманах " 50 години Морско учебно заведение “ са оповестени две негови творби: " Спомени от миноносците “ и " Марш на випуск 1926 – 1932 година на Морско учебно заведение “.

Пример № 4:

Темата за морето продължава да вълнува Никола Вапцаров и след завършването на Морското учебно заведение. Та има ли човек, която ще остане безучастен към онази вътрешна духова мощ и виртуозното майсторство на поета Огняроинтелигент, което се излъчва от Вапцаровия доклад за морето?

Няма да приказвам за морето като източник на безбройни материални богатства, няма да давам сравнителни статистически данни – какъв брой пъти да вземем за пример водният път е по-евтин от стоманения, няма да приказвам за неговото огромно въздействие върху икономическия процес на една страна, няма да приказвам, по какъв начин всяка нация гледа по всякакъв начин да се мият нейните крайбрежия от море, няма да приказвам по какъв начин всякое градче на морето, всяко островче съставлява витален интерес за народите, какво стратегическо значение има то.

Целта ми ще бъде да пробудя тази обич и във вас, в тези, които са го видели малко и не са почувствали така осезателно неговата многолика хубост. А в тези, които не са го видели – да събудя блян към него.

Исках да ви сродя с морето. Исках да го обикнете, както го обичат моряците. А тяхната любов е безгранична и мощна, изразена в безчет митове които сведочат в нея. 

Много обстоятелства и доказателства свидетелстват (сведочат, по красивия достоверен изказ на Никола Вапцаров от 1932 г.) за възходящата значителност и новост на тематиката за Черно море в нейните исторически, геополитически, военни, стопански, енергийни, културологични, научни, правни и народопсихологически аспекти.

На 12 август 2019 година се навършват 140 години от основаването на Военноморските сили на Република България. Този празник се празнува освен от военните моряци и цивилните чиновници, които работят във флота. Това е празник и на българската морска общност и всички, които са свързани с морето, морското обучение, морските специалности и морската промишленост, морската духовна просвета и изкуство. По традиция празникът се отбелязва през втората неделя на август и се предшества от Седмица на морето, като по този метод се трансформира и в празник на целия български народ, който отдава заслужена респект на морските труженици и бранителите на сините граници на Родината.

Богата е историята на Военноморските сили на Република България. Създаденият на 12 август 1879 година в град Русе благодарение на подарените от Русия кораби, през днешния ден Военноморският ни флот развява байрак на пет морета. Три военни кораба – базов миночистач “Прибой ", минен ловджия " Цибър " и фрегата " Дръзки " – развяха военноморския байрак на пет морета: Черно море, Мраморно море, Егейско море, Йонийско море и Средиземно море.

В 140-та годишна история Военноморският флот е записал доста славни страници и е съхранил богати бойни и духовни обичаи.

Дейността на Военноморските сили и морското обучение са неразривно свързани и това е изцяло обяснимо. Три години след основаването на военния ни флот на 12 август 1879 година, също в град Русе, на 9 януари 1881 година е основано Морското учебно заведение, което от 1949 година носи името на Никола Йонков Вапцаров Моряка – величаво поетическо дарование в международната духовна просвета и морячеството, най-яркото величие на варненския културен хоризонт.

С изключително неспокойствие Денят на Военноморските сили се отбелязва от моряците Вапцаровци, които гордо развяват родния трикольор по всички морета и океани.

Националното знаме на Република България се издига в предната част на морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища (Закон за Държавния щемпел и Националното знаме на Република България)

С поезията си Никола Вапцаров – Моряка, издигна истински международни хрумвания – Духовно единство на Човека и Машината, вдъхна Душа на машината, чието значение в новия цифров софтуерен свят векът на Индустрията 4.0 занапред ще нараства.

Всичко това, взето дружно, стимулира и даде съображение на членовете на Клуб " Военни моряци " при СОСЗР-София и Вапцаровския випуск на Морско учебно заведение (1948-1953) да поддържат учредяването на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда " Морето и машините " за стимулиране развиването на науките за морето, образованието и възпитанието на морски фрагменти, достижения в региона на сигурността на корабоплаването.

Подкрепа за учредяването на Президентска премия Вапцаровска интернационална награда " Морето и машините " се получи също по този начин и от:

1) Съюз на офицерите от резерва-клуб " Маяк " Бургас (Морски Клуб " Маяк " Бургас)

Капитан II сан о.р. Лъчезар Станчев, Председател на УС

Капитан I сан о.р. Цветан Жеков, някогашен Председател на УС

2) Съюз на моряците ветерани – Бургас

Капитан I сан о.р., к.д.п. Христо Мушков – Председател на УС

Учредяването на Вапцаровската интернационална награда " Морето и машините " ще бъде и една почтена стъпка за национално и държавно посрещане на оповестеното от Организация на обединените нации на 5 декември 2017 година Десетилетие на науките за океана в полза на устойчивото развиване (2021 година - 2030 г.). Република България се нуждае от нов вид автомагистрали – духовни автомагистрали, морски автомагистрали, автомагистралите на синята стопанска система, духовното и научното развиване.

Випуск ’48 на Военноморското учебно заведение, наименуван “Вапцаровски (1948-1953) " изиграва най-важна роля за монументалното запазване на паметта на Вапцаров.

Името на Морско учебно заведение, както и името на Випуск ’48 са два неповторими феномена в историята на висшето морско обучение освен в Република България. Малко са университетите по света, които носят името на собствен ученик.

Литературните творби на Никола Вапцаров са един от най-високите върхове в международната лирика за морето и моряшкия живот. Той внася нещо ново в международната художествена литература и културата на мореплава- нето – сродява човешката душа с морето и машините! Именно любовта на Никола Вапцаров към морето и машините, на които вдъхва душа, е най-голямото духовно наследство към Морското учебно заведение и моряците, които и до през днешния ден изпитват и ще не престават да изпитват неговата магнетична мощ. Това духовно наследство е оценено от морската общност на България както приживе, по този начин и след гибелта на поета Моряк. Тъкмо заради голямата диря, която е оставил Вапцаров в душите на възпитаниците на Морското учебно заведение, те са първите, които след неговия разстрел на 23 юли 1942 година, обединени в разнообразни сдружения, стартират да провеждат празнувания на Никола Вапцаров, издават неведнъж Вапцаровски лист с негови стихове и публикации за него, провеждат поклонения на гроба му, поддър жат непрекъснати връзки с майката на поета баба Елена и неговата брачна половинка Бойка Вапцарова, одобряват ги като част от Морското учебно заведение. Мои многолетни изследвания изрично и неоспоримо потвърди, че съвипускниците на Никола Вапцаров, възпитаниците на Морското учебно заведение, моряците от военния и комерсиалния флот, командването на Военноморските сили са основният фактор и мотор на процедурите и процесите по издигането на Никола Вапцаров като настойник и патрон на Морското учебно заведение през 1949 година.

Поредният 48-и випуск 1948-1953 година на Морско учебно заведение носи името Вапцаровски, обещано от майката на поета Елена Вапцарова, която дружно с Бойка Вапцарова са били специфични посетители на тържеството при производството на випуска на 23 юли 1953 година

Вапцаровският випуск (1948-1953) има извънредно огромен принос за развиването на Военноморския флот, Търговското мореплаване, корабостроенето, морското обучение и морската просвета, националната стопанска система, българската дипломация, интернационалния престиж на морска България! Признателните Вапцаровци от 48-и випуск са построили 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. Вапцаровският випуск продължава да дава своя принос за възхвала на Вапцаров и Морско учебно заведение.