Ювал Ноа Харари - историк, философ и автор на популярните

...
Ювал Ноа Харари - историк, философ и автор на популярните
Коментари Харесай

Задава ли се свят на национал-тоталитаризъм и тотален полицейски контрол

Ювал Ноа Харари - историк, мъдрец и създател на известните книги " Сапианс ", " Хомо деус " и " 21 урока за 21 век ", разгласява тази седмица свои мнения в сп. " Тайм " и в. " Файненшъл таймс ", в които предизвестява за света, в който ще живеем след края на пандемията от ковид. Заради нея не просто сме в тежък дефицит на водачи, само че и се одобряват изключителни решения, които ще останат втъкани в новия метод, по който човечеството ще провежда живота си след края на рецесията.

Предлагаме ви няколко по-обширни цитата от двете изявления:

" Мнозина упрекват глобализацията за епидемията от ковид и споделят, че единственият метод да предотвратим сходни болести е да деглобализираме света. Да вдигнем стени, да ограничим пътуването, да понижим търговията. Но до момента в който краткосрочната карантина да е значима за прекъсване на епидемии, дълготрайната изолираност ще докара до стопански колапс без действително да предлага отбрана против инфекциозни болести. Напротив. Реалната противоотрова на епидемията не е разделянето, а съдействието. "

" Век след 1918 година и епидемията от инфлуенца човечеството е по-податливо на епидемии поради комбинацията от растящо население и по-добър превоз. Затова би трябвало да чакаме да живеем в инвекциозен пъкъл с периодично повтаряне на убийствени болести една след друга. В реалност появяването и въздействието на епидемиите трагично понижават. Причината е, че най-хубавата отбрана на хората против патогени не е изолацията, а информацията. Човечеството печели войната против епидемиите, тъй като в конкуренцията във въоръжаването сред патогени и лекари патогените разчитат на слепи разновидности, а докторите се базират на научни разбори и информация. "

" Какви са уроците от историята за сегашната зараза от ковид? Първо, не можеш да се защитиш с непрекъснато затваряне на границите. Помнете, че епидемиите са се разпространявали бърз одори в Средновековието надалеч пред иглобализацията. Дори да ограничите гробалните връзки до равнището от 1348 година, това няма да е достатъно. За действителна отбрана не е задоволително да се държим като в Средните епохи. Ще би трябвало да се върнем чак обратно до каменната епоха. Можете ли да го понесете?

Второ, историята сочи, че действителната отбрана идва от шерването на научна информация, на която може да се има доверие, както и от световната взаимност. Когато една страна е ударена от зараза, тя би трябвало почтено д асподеля информация за нея без да се притеснява от икономическа злополука, а другиге страни би трябвало да могат да имат доверие в тази информация и да имат воля да подадат ръка за помощ, вместо да хулят жертвата. "

" Вреоятно най-важното нещо, което хората би трябвало да осъзнаят от епидемиите, е че разпространяванет ов една страна заплашва цялото човечество. Всеки инфектиран може да носи трилиони вируси, които се възпроизвеждат и да дава трилиони възможости вирусът да става по-адаптиран към хората. Всек иносител е като ротативка в казино, бълваща трилиони лотарийни билети, а на вируса му би трябвало да изтегли единствено един печеливш, с цел да продължи да еволюира. Затова е значимо да защитим всеки човек във всяка страна. "

" Границите би трябвало да се охраняват строго, само че не тези сред дъравите, а сред света на индивидите и сферата на вирусите, преминаващата през тялото всеки един от нас. През последните 100 години човечеството укрепи невиждано доста отбраната на тази граница - здравни системи, незабавни отделения, лекари и учени патрулират по нея, с цел да отхвърлен нападателите. Но и дълги сектори от тази граница са оголени, тъй като стотици милиони хора по света нямат достъп до елементарн оздравепазване, а това е рисково за всички ни. По-доброто опазване на здравето за иранци и китайци пази по-добре израелци и американци от епидемии. Това убягва даже на някои от най-важните хора на тази планета. "

" Човечеството е изправено пред остра рецесия ен единствено поради ковид, само че и поради неналичието на доверие сред хората. За да победят епидемията, хората се нуждаят от доверие към научните експерти, обществените институции, както и страните да се учат една друга. През последните няколко години безотговорни политици учишлено подкопаха доверието в науката, обществените управляващи и международнот осътрудничество. В резултат на това сме в рецесия без световни водачи, които да въодушевяват, провеждат, финансират и координират гобалните ответни ограничения. "

" Международната система през днешния ден се характизира с ксенофобия, изолационизъм и съмнение. Без доверие и световна взаимност няма да успеем да спрем епидемията от ковид и евентуално ще последват още сходни епидемии в бъдеще. Да се надяваме, че човечествот осета ще осъзнае голямата заплаха от световното разцепление. "

" Това е златна опция за Европейски Съюз да си върне публичната поддръжка, изгубена през последните години. Ако повече членове на съюза бързо и обилно изпратят пари, съоръжение и медицински личен състав в помощ на най-тежко засегнатите си сътрудници, това ще удостовери цената на европейския блян по-добре от всевъзможни данни и речи. Но в случай че всяка страна се интересува само от себе си, епидемията може да се окаже траурен звън за Европейски Съюз. "

" Трябва да действаме бързо и уверено. Но би трябвало да вземем поради и дълготрайните последствия от дейностите си. Когато избираме сред разнообразни други възможности, би трябвало да се запитаме освен по какъв начин да преодолеем непосредствената опасност, само че и какъв свят ще обитаваме откакто премине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, множеството от нас все ще са живи - само че ще населяваме един друг свят. Много краткосрочни незабавни ограничения ще се трансфорат в неизменими черти на бъдещия ни живот. Такова е естеството на изключителните обстановки. Те форсират историческите процеси. Решения, които в обикновено време могат да лишават години на разискване, в такива моменти се вземат за няколко часа. "

" В настоящето спешно време сме изправени пред два изключително значими избора. Първият е сред тоталитарното наблюдаване и овластяването на жителите. Вторият е сред националистическата изолираност и световната взаимност. Има два съществени метода за съблюдаване на напътствията за прекъсване на епидемията. Единият от тях е държавното управление да следи хората и да санкционира тези, които нарушават разпоредбите. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава опция да се следят всички от самото начало.

Ако не сме деликатни, епидемията може да се окаже значим поврат в историята на наблюдението. Не единствено тъй като тя може да възстановява потреблението на средствата за всеобщо наблюдаване в страни, които до момента са ги отхвърляли, само че още повече, тъй като тя маркира един трагичен преход от наблюдаване " над кожата " към такова " под кожата ". Досега, когато пръстът ви е докосвал екрана на смарт телефона ви или сте щраквали върху някоя връзка, държавното управление е желало да разбере какво тъкмо натиска пръста ви. Но с ковид фокусът на този интерес се измества. Сега към този момент държавното управление желае да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му. "

" Обратната страна на всичко това, несъмнено, е, че то ще придаде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдаване. Ако знаете да вземем за пример, че съм щракнал върху линк на Fox News, а не CNN, това може да ви каже нещо за политическите ми възгледи, а може би и за самата ми персона. Но в случай че можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната периодичност, до момента в който виждам видеоклипа, то можете да научите какво ме кара да се дръзвам, какво да рева и какво ме ядосва същински. "

" Разбира се, можете да визиите биометричното наблюдаване като краткотрайна мярка, взета по време на изключително състояние. Тя ще изчезне, щом завърши незабавната обстановка. Но краткотрайните ограничения имат отвратителния табиет да надживяват изключителните обстановки, защото на хоризонта постоянно се мержелее някаква нова незабавна обстановка. Дори когато инфекциите от ковид намалеят до нула, някои гладни за данни държавни управления биха могли да настояват, че би трябвало да поддържат системите за биометрично наблюдаване, тъй като се опасяват от втора вълна от епидемията или тъй като в Централна Африка се развива нов вариант на Ебола, или тъй като Разбирате, нали? "

" Да караш хората да избират сред поверителността на персоналните си данни и здравето, в действителност е самият корен на казуса. Защото това е подправен избор. Можем и би трябвало да се радваме както на дискретност, по този начин и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем коронавирусната зараза не посредством определяне на тоталитарни режими за наблюдаване, а по-скоро посредством овластяване на жителите. (...) Централизираният мониторинг и суровите санкции не са единственият метод да се накарат хората да съблюдават потребни за самите тях инструкции. Когато им се оповестяват научните обстоятелства и те имат доверие, че управляващите ще им оповестят тези обстоятелства, жителите могат да създадат това, което е редно, даже и без Големият брат да гледа през раменете им. Лично стимулираното и добре осведомено население нормално е надалеч по-мощно и дейно от подтикваното посредством полиция, невежо население. "

" Вместо да се построяват режими на контрол, не е късно да се възвърне доверието на хората в науката, в обществените управляващи и медиите. Определено би трябвало да използваме и новите технологии, само че тези технологии би трябвало да овластяват жителите. Аз изцяло поддържам концепцията за мониторинга на телесната ми температура и кръвното ми налягане, само че тези данни не би трябвало да се употребяват за основаване на някакво всемогъщо държавно управление. По-скоро те би трябвало да ми разрешават да върша по-информиран персонален избор, а също да ми дават опция да държа държавното управление отговорно за решенията, които взема.

Ако можех да наблюдавам личното си здравно положение по 24 часа дневно, бих могъл да узная в точния момент освен дали съм станал рисков за здравето на други хора, само че и кои привички способстват за здравето ми. И в случай че бих могъл да получа достъп и да проучвам надеждни статистически данни за разпространяването на ковид, то бих могъл да преценява дали държавното управление ми споделя истината, дали реализира верните политики за битка с епидемията. Всеки път, когато хората приказват за наблюдаване, не би трябвало да се не помни, че една и съща технология за наблюдаване нормално може да се употребява освен от държавните управления за наблюдаване на хората, само че и от хората за наблюдаване на държавните управления "

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР