Макрон срещу токсичния Запад
Юри МИХАЛКОВ
И по този начин - в 12 без 5 войната в Украйна бе спряна (дано не отложена).
Развитието на събитията оставя спорни усещания. От една страна, обикновено мислещите хора не може да не въздъхнат с облекчение и да не признаят решаващата посредническа роля на френския президент Еманюел Макрон. От 17 февруари (четвъртък) до ранния следобяд на 20 февруари (неделя) новините от Украйна приличаха на военна сводка. На 19 февруари (събота) Донецк огласи проекта на Киев за военно навлизане в двете републики (Донецката и Луганската - ДЛНР) за прогонване на рускоезичното им население оттова в Русия. Т.е. става дума за интервенция за етническо пречистване.
Западните политици в допълнение нажежаваха напрежението сред 17 и 20 февруари с токсичните си изказвания за " злодейката " Русия, която всеки миг щяла да нападне " почтената " Украйна.
В такава конюнктура в ранния следобяд на 20 февруари Макрон " набра " телефонната дипломация, траяла до полунощ на неделния ден. След два негови диалога с Владимир Путин и Володимир Зеленски бе реализирано единодушие да се пристъпи към прекъсване на огъня, както и да се изтегли огромна част от съветските сили от Беларус.
Макрон организира втори диалог с Путин, както и с американския президент Джо Байдън, и на процедура уреди нова среща сред тях.
Наивно би било да се счита, че Макрон като с магическа пръчка е охладил ескалацията. В нощта против понеделник отново имаше известия за украински обстрели против ДЛНР. Но точно обстрели, а не военни интервенции за завладяване на позиции, каквито имаше преди този момент. От Зеленски пък се чака да извърши поетия пред Макрон ангажимент за прекъсване на огъня. Макар да има подозрения, че украинските силоваци ще му се подчинят, само че надали те ще подхващат плануваното навлизане, с цел да предизвикат Русия да навлезе в ДЛНР и по този начин да провалят разчистения от френския президент път за деескалация.
Всъщност Макрон като водач на западна страна от Нормандския формат, която е поръчител на Минските съглашения, осуети опитите на клинично русофобския Запад да сатанизира Русия до краен лимит и да я накаже с нова хибридна война, която съгласно него щяла да бъде пагубна. Другият западен поръчител е Германия, само че нейният канцлер Олаф Шолц не се нагърби с такава задача. Очевидно Макрон дава голистка поръчка за по-независима европейска политика от Съединени американски щати.
Оттук нататък обаче политическият хоризонт се покрива с облаци от неуместни умозаключения. Седма година подред Украйна нарушава подписаните от нея Мински съглашения, убива и мирни поданици в ДЛНР, само че Западът я гали по главата, а демонизира и глоби страната, която съблюдава и държи на договореностите. Сега Украйна първа предприе военни дейности против ДЛНР, само че Западът отново не дава косъм да падне от главата й и сатанизира Русия, която демонстрира последна въздържаност, не нахлу в Украйна и остава открита за дипломация.
Над 60 000 етнически руснаци от ДЛНР се изтеглиха в Русия, само че английският министър председател Борис Джонсън стигна до " рошава мисъл ", че Русия на процедура е почнала военното нахлуване против Украйна. На сякаш цивилизования Запад очевидно доста му е харесала ролята на дявола, който дава ум по какъв начин да се чете евангелието. Само че неговата токсична пропагандна за промиване на мозъците и лъжлива политика щеше да изправи Европа до най-големия боен конфликт след 1945 година
Без да се омаловажа ролята на Макрон, коства си да маркираме и някои дефицити в преговорните механизми, настоящи в Европа. Френският президент се нагърби с съвсем непостижима посредническа задача, тъй като страната му е ротационен ръководител на Европейски Съюз, а и тъй като през април французите ще избират президент. Едно миротворчество ще натрупа значително гласове в сметката на Макрон. Ако ротационният ръководител на Европейски Съюз бе русофобската Полша или Швеция, Литва и други сходни, деескалация сигурно нямаше да има. Най-вероятно подобен щеше да бъде и резултатът, в случай че нямаше президентски избори във Франция. Или пък на Макрон му изтичаше вторият мандат (за трети няма право).
Успешното ходатайство на Макрон беше колкото разумно, толкоз и " късметлийско ", ненапълно като лотария. Дали щеше да е по този начин, в случай че механизмът на ходатайство бе по-институционален и бе задействан, да вземем за пример, от външната работа на Европейски Съюз, Еврокомисията или от Съвета НАТО-Русия? Тогава деескалацията щеше да е по-представителна.
И по този начин - в 12 без 5 войната в Украйна бе спряна (дано не отложена).
Развитието на събитията оставя спорни усещания. От една страна, обикновено мислещите хора не може да не въздъхнат с облекчение и да не признаят решаващата посредническа роля на френския президент Еманюел Макрон. От 17 февруари (четвъртък) до ранния следобяд на 20 февруари (неделя) новините от Украйна приличаха на военна сводка. На 19 февруари (събота) Донецк огласи проекта на Киев за военно навлизане в двете републики (Донецката и Луганската - ДЛНР) за прогонване на рускоезичното им население оттова в Русия. Т.е. става дума за интервенция за етническо пречистване.
Западните политици в допълнение нажежаваха напрежението сред 17 и 20 февруари с токсичните си изказвания за " злодейката " Русия, която всеки миг щяла да нападне " почтената " Украйна.
В такава конюнктура в ранния следобяд на 20 февруари Макрон " набра " телефонната дипломация, траяла до полунощ на неделния ден. След два негови диалога с Владимир Путин и Володимир Зеленски бе реализирано единодушие да се пристъпи към прекъсване на огъня, както и да се изтегли огромна част от съветските сили от Беларус.
Макрон организира втори диалог с Путин, както и с американския президент Джо Байдън, и на процедура уреди нова среща сред тях.
Наивно би било да се счита, че Макрон като с магическа пръчка е охладил ескалацията. В нощта против понеделник отново имаше известия за украински обстрели против ДЛНР. Но точно обстрели, а не военни интервенции за завладяване на позиции, каквито имаше преди този момент. От Зеленски пък се чака да извърши поетия пред Макрон ангажимент за прекъсване на огъня. Макар да има подозрения, че украинските силоваци ще му се подчинят, само че надали те ще подхващат плануваното навлизане, с цел да предизвикат Русия да навлезе в ДЛНР и по този начин да провалят разчистения от френския президент път за деескалация.
Всъщност Макрон като водач на западна страна от Нормандския формат, която е поръчител на Минските съглашения, осуети опитите на клинично русофобския Запад да сатанизира Русия до краен лимит и да я накаже с нова хибридна война, която съгласно него щяла да бъде пагубна. Другият западен поръчител е Германия, само че нейният канцлер Олаф Шолц не се нагърби с такава задача. Очевидно Макрон дава голистка поръчка за по-независима европейска политика от Съединени американски щати.
Оттук нататък обаче политическият хоризонт се покрива с облаци от неуместни умозаключения. Седма година подред Украйна нарушава подписаните от нея Мински съглашения, убива и мирни поданици в ДЛНР, само че Западът я гали по главата, а демонизира и глоби страната, която съблюдава и държи на договореностите. Сега Украйна първа предприе военни дейности против ДЛНР, само че Западът отново не дава косъм да падне от главата й и сатанизира Русия, която демонстрира последна въздържаност, не нахлу в Украйна и остава открита за дипломация.
Над 60 000 етнически руснаци от ДЛНР се изтеглиха в Русия, само че английският министър председател Борис Джонсън стигна до " рошава мисъл ", че Русия на процедура е почнала военното нахлуване против Украйна. На сякаш цивилизования Запад очевидно доста му е харесала ролята на дявола, който дава ум по какъв начин да се чете евангелието. Само че неговата токсична пропагандна за промиване на мозъците и лъжлива политика щеше да изправи Европа до най-големия боен конфликт след 1945 година
Без да се омаловажа ролята на Макрон, коства си да маркираме и някои дефицити в преговорните механизми, настоящи в Европа. Френският президент се нагърби с съвсем непостижима посредническа задача, тъй като страната му е ротационен ръководител на Европейски Съюз, а и тъй като през април французите ще избират президент. Едно миротворчество ще натрупа значително гласове в сметката на Макрон. Ако ротационният ръководител на Европейски Съюз бе русофобската Полша или Швеция, Литва и други сходни, деескалация сигурно нямаше да има. Най-вероятно подобен щеше да бъде и резултатът, в случай че нямаше президентски избори във Франция. Или пък на Макрон му изтичаше вторият мандат (за трети няма право).
Успешното ходатайство на Макрон беше колкото разумно, толкоз и " късметлийско ", ненапълно като лотария. Дали щеше да е по този начин, в случай че механизмът на ходатайство бе по-институционален и бе задействан, да вземем за пример, от външната работа на Европейски Съюз, Еврокомисията или от Съвета НАТО-Русия? Тогава деескалацията щеше да е по-представителна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ