Революционната мисия на Джуно
Юпитер е удивителна планета – голяма, имаща гибелен радиационен пояс и към момента непроучена. Планетата има 318 пъти по-голяма маса в съпоставяне със Земята, a диаметърът й е над 142 000 км – по всички индикатори една голяма планета. Сега има много по-добри шансове тя да бъде проучена по-добра, откакто 4 тонният галактически транспортен съд Джуно доближи орбита към нея на 4 юли.
Първите по-ясни облици от Юпитер обаче са разполагаем на откривателите още от 2001 година, когато Касини, различен безпилотен транспортен съд мина за кратко край Юпитер на път за Сатурн. Снимката на големия Юпитер и на неговия декор луната му Йо, е снимана точно от Касини.
Йо има размер почти колкото нашата Луна и обикаля към Юпитер още веднъж почти на същото разстояние като Луната към Земята.
Гигантският размер на Юпитер го прави сложен за проучване. Силната гравитация и убийствена радиация, както и частиците бълвани от вулканите на Йо и движещи се с голяма скорост към Юпитер, са сложни за превъзмогване спънки. Затова и задачата на Джуно може да се дефинира като революционна. Малко галактически уреди ще имат шанса да са толкоз покрай Юпитер.
По време на задачата си сондата ще се гмурне и под облаците на Юпитер, ще премине през радиационния колан на гигантската планета и ще направи фотоси, които ще покажат състава на кората й и степента на нейната неотстъпчивост.
Данните за научни проучвания въпреки всичко ще са лимитирани. Това е по този начин, тъй като на Джуно няма радиоизотопни източници и атомни акумулатори, като тези на Касини, Галилео, Вояджър и други минали край Юпитер галактически апарати.
Електроенергията нужна за действието на Джуно се генерира не от плутоний 238, както беше при другите апарати, а от три слънчеви панела, всеки с размера на рейс. За да се избегне унищожаването им от радиацията, Джуно би трябвало да прави акробатични придвижвания.
След като струващият 1 милиард $ Джуно приключи задачата си, той ще приключи действието си влизайки в облаците на Юпитер, където ще бъде унищожен…
