Юлия Андонова: Конвенцията пази жертвите на насилие
Юлия Андонова работи във фондация „ П.У.Л.С.”, която е записана през 1999 година Организацията работи на територията на Перник и района, само че обслужва клиенти от цяла Югозападна България като дава поддръжка и услуги за хора, потърпевши от принуждение и техните фамилии. Юлия Андонова участва на полемиката за Истанбулската спогодба, която бе проведена в Софийския университет. Ето какво показа тя в изявление за Дир.бг.
- Г-це Андонова, присъствахте на полемиката за Истанбулската спогодба, която се организира в Софийския университет. Получи се конфликт на разнообразни тези. Кой какво отбрани, обоснова и посочи като доводи „ за “ и „ срещу “?
- От 10 години работя с потърпевши дами от домашно принуждение. Виждам проблемите всекидневно. В този смисъл не знам дали думите полемика и спор са най-правилните, в случай че приказваме за сбирката в Софийския университет. За мен бе значимо да вземам участие там, с цел да поговорим почтено и намерено за плюсовете и минусите на Истанбулската спогодба. За страдание, за мен това, което се случи, не бе естествената форма на разговор.
Когато някой говореше „ за “, когато искаше да вземе думата и да показа вижданията си, се стигна до грозни и неприятни обстановки, в които бе освиркван и не му беше разрешено да приказва. Това е неприятно, несъмнено, и доста тъжно. Очаквах на сбирката да се съберем цивилизовани хора, които градивно да приказваме за проблемите на домашното принуждение.
От друга страна, видях това, че опозицията, в случай че мога по този начин да нарека съперниците на конвенцията, към този момент са изчерпали своите рационални доводи. В миг, в който се стигне до тирада на ненавист, до нецензурни думи, до нервност в залата – нещата са ясни. До такива похвати стигат хора без доводи и причини, които към този момент стават нападателни, тъй като няма по какъв начин по различен метод да си защитят тезата. Това съм го научила от практиката си. От дълги години ние, хората в тази сфера, приказваме за конвенцията. Като човек, който директно се сблъсква с домашното принуждение над дами, аз нямам подозрения в нейната изгода. Някак си се измества фокусът на вниманието от същината на конвенцията, която е директно обвързвана със отбраната на дамите от домашно принуждение.
- Опасенията на хората са свързани с това, че се вкарват нови термини и понятия, които не са присъщи и общоприети. Които ни се постановат, надали не, и които в бъдеще време може да повлияят друго на подрастващите? В хората, в масата остава чувството, че има не изчистени послания...
- Вижте, в последните дни просто тематиката Истанбулска спогодба провокира огромен публичен интерес. За всяко едно от опасенията може да се разяснява ясно и тъкмо, с цел да се изясни какво се желае, какво се цели и за какво е по този начин. Има доста подправени неща, преднамерено употребявам думата подправени, които се приказват за Истанбулската спогодба. Става въпрос за хората, които са срещу утвърждението й.
Един от най-оспорваните членове е член 14, който касае предварителната защита на принуждение и въвеждането на обучение в учебно заведение. Всеки разумен човек, всеки, който чете, може да прочете мненията на организации в цялата страна, на юристи с огромен опит, на хора, които работят на терен, които поясниха термините. Нито едно от нещата, които са изписани като доводи „ срещу “, не води след себе си до фактическа смяна на нещата, тъй че потърпевшите да получат протекция.
Много се приказва за „ трети пол “? Всъщност в конвенцията на никое място не е записано това нещо.
- Защо се заприказва тогава...
- Чудесен въпрос? И ние това се питаме. От 3 януари и ние, хората, които сме във вътрешността в казуса с домашното принуждение, си задаваме същия въпрос. Къде хората видяха „ трети пол “, къде видяха „ гей обучение “, къде видяха „ легализиране на гей бракове “ и така нататък
Има огромно недоумение на понятието „ gender “. Има недоумение в обществото на това и се спекулира с него. „ Gender “ е британска дума, която се превежда като пол. Има хора, които добре описаха смисъла й. Иначе от един неакуратен превод се измести фокусът от същината на Истанбулската спогодба – а точно, отбраната на дами от домашно принуждение. Знам, че е мъчно да се приказва за насилието, тъй като хората не обичат да приказват за него. Това е мъчителна тематика. Всъщност, отбраната от домашно принуждение би трябвало да ни бъде приоритет. Точно това е тезата, която показва същността на Истанбулската спогодба, и това е повода тя да бъде основана.
Много бих желала обществото ни да приказва за домашното принуждение, за децата, които са очевидци на домашно принуждение. Тези деца отиват на учебно заведение и там придвижват видяното у дома. Те повтарят фамилния модел, само че към този момент в обществото, в образователната среда за тях. Всички чухме, че в последните дни имаше знакови случаи – деца убиха скитник, деца с увреждания са жертва на принуждение в център и така нататък
И в случай че това е фокус от последните дни, то при нас, хората, които работим на терен, това е всекидневие. Домашното принуждение е всекидневие.
И в този момент цялото общество се възмущава и пита: „ Как тези деца могат да убият човек? Защо? “ Ще отговоря, че може, когато в обществото ни насилието е всекидневие и когато не подхващаме ограничения против него. Когато не пазиме децата от насилието в техните фамилии, ще го виждаме в нашето всекидневие. Именно по тази причина споделям, че дебатът, който потегли към Истанбулската спогодба, не би трябвало да бъде „ третият пол “, какво е „ gender “ и така нататък Дебатът е домашното принуждение. Истанбулската спогодба регламентира всички аспекти на принуждение, учредено на пола. Говорим за предварителната защита, поддръжката, глобата на насилниците, отбраната на хората, претърпели принуждение. Просто като общество сме длъжни да дадем поддръжка на по-слабите и потърпевшите.
- А дали в един следващ миг няма да се случи по този начин, че дамите да употребяват Истанбулската спогодба като мярка за отбрана. Просто да спекулират с правата, които им дава конвенцията, и по този начин да се възползват...
- Разбирам това, тъй като и сега може да се приказва за спекулации. И сега има Закон за отбрана от домашното принуждение. Макар и да се нуждае от промени, с цел да бъде още по-ефективен, той работи. Така че и в този момент една жена може да се „ възползва “. Има способени органи, които могат да преценяват дали се спекулира с това, или не.
Работя в организация, която съществува от 18 години. Смея да настоявам, тъй като съм човек, който работи на терен, че в последните 10 години нашата организация не е оказала помощ на „ спекулираща “ жена. Да, може да има спекулации, когато някой реши. Силно имам вяра, че обществото ни може да бъде сериозно и в случай че някой спекулира, да си понесе глобата.
Работя в спешен център и през нощта. При нас идват дами и деца по пантофи! И не идват от небогати фамилии, тъй като това е също нечиста сделка, че насилието е единствено в бедните фамилии. Не е по този начин. И това е жестокото. Насилието не е единствено в ромските общности, не е единствено в маргинализираните групи – насилието е на всички места. Най-жестоките ни случаи на принуждение не са от ромските общности. Имаме доста случаи, когато жертви напущат хубавите си фамилии, хубавите къщи, с цел да получат протекция и успокоение, с цел да могат да спят умерено.
- Истанбулската спогодба получи преден конфликт с Българската православна черква. Митрополитите от Светия Синод излязоха с безапелационна декларация, в която се оповестиха срещу...
- Много тъжно. С доста огромна горест прочетох декларацията на митрополитите. И съм сюрпризирана от тяхното мнение. От една страна Българската православна черква, изхождайки от християнските полезности, следва да пази фамилията, да се отнася с мир, обич и почитание към всички жители. Църквата не взима отношение по други значими въпроси, а в този момент взе мнение, което не поддържа потърпевшите.
- По-скоро те показаха мнение и противоречие с определението на думата „ пол “ и че има друго пояснение на мъж и жена...
- Няма такова несъгласие. Всички знаем, че в обществото ни има обществено отредени функции на пола. И ние се борим с тези стандарти. Ако не се борихме с тези стандарти, през днешния ден дамите несъмнено нямаше да можем да носим панталони. Днес, в нашето общество, приказваме за равнопоставеност сред бащата и майката. Гледането на децата не е отговорност единствено на майката.
- Много държавни институции са „ за “ конвенцията...
- Силно се надявам нашето общество да потвърди своята зрялост и да одобри рационалните доводи, да надмогне страха. За страдание обществото ни живее в боязън, живее с мисълта, че за нещата, които стават у дома, не би трябвало да се приказва. Ето тук идват операциите с „ третия пол “, с „ gender “, „ обучение “, „ гей бракове “... Така те станаха известни в обществото ни напоследък.
Просто е по-лесно да отхвърлиш нещо, тъй като си казваш, че това на мен не може да се случи, в сравнение с да се изправиш против действителен проблем, какъвто е домашното принуждение, и да търсиш решение. Добре е, че се приказва за насилието. Истанбулската спогодба пази жертвите. Само в нашата организация за помощ към нас се обръщат над 300 дами и деца на година. Разбирайте хора, които имат потребност от помощ в този момент, които са жертва. Истанбулската спогодба е за тях, тъй като ще ни разреши да им оказваме помощ по-добре.
- Г-це Андонова, присъствахте на полемиката за Истанбулската спогодба, която се организира в Софийския университет. Получи се конфликт на разнообразни тези. Кой какво отбрани, обоснова и посочи като доводи „ за “ и „ срещу “?
- От 10 години работя с потърпевши дами от домашно принуждение. Виждам проблемите всекидневно. В този смисъл не знам дали думите полемика и спор са най-правилните, в случай че приказваме за сбирката в Софийския университет. За мен бе значимо да вземам участие там, с цел да поговорим почтено и намерено за плюсовете и минусите на Истанбулската спогодба. За страдание, за мен това, което се случи, не бе естествената форма на разговор.
Когато някой говореше „ за “, когато искаше да вземе думата и да показа вижданията си, се стигна до грозни и неприятни обстановки, в които бе освиркван и не му беше разрешено да приказва. Това е неприятно, несъмнено, и доста тъжно. Очаквах на сбирката да се съберем цивилизовани хора, които градивно да приказваме за проблемите на домашното принуждение.
От друга страна, видях това, че опозицията, в случай че мога по този начин да нарека съперниците на конвенцията, към този момент са изчерпали своите рационални доводи. В миг, в който се стигне до тирада на ненавист, до нецензурни думи, до нервност в залата – нещата са ясни. До такива похвати стигат хора без доводи и причини, които към този момент стават нападателни, тъй като няма по какъв начин по различен метод да си защитят тезата. Това съм го научила от практиката си. От дълги години ние, хората в тази сфера, приказваме за конвенцията. Като човек, който директно се сблъсква с домашното принуждение над дами, аз нямам подозрения в нейната изгода. Някак си се измества фокусът на вниманието от същината на конвенцията, която е директно обвързвана със отбраната на дамите от домашно принуждение.
- Опасенията на хората са свързани с това, че се вкарват нови термини и понятия, които не са присъщи и общоприети. Които ни се постановат, надали не, и които в бъдеще време може да повлияят друго на подрастващите? В хората, в масата остава чувството, че има не изчистени послания...
- Вижте, в последните дни просто тематиката Истанбулска спогодба провокира огромен публичен интерес. За всяко едно от опасенията може да се разяснява ясно и тъкмо, с цел да се изясни какво се желае, какво се цели и за какво е по този начин. Има доста подправени неща, преднамерено употребявам думата подправени, които се приказват за Истанбулската спогодба. Става въпрос за хората, които са срещу утвърждението й.
Един от най-оспорваните членове е член 14, който касае предварителната защита на принуждение и въвеждането на обучение в учебно заведение. Всеки разумен човек, всеки, който чете, може да прочете мненията на организации в цялата страна, на юристи с огромен опит, на хора, които работят на терен, които поясниха термините. Нито едно от нещата, които са изписани като доводи „ срещу “, не води след себе си до фактическа смяна на нещата, тъй че потърпевшите да получат протекция.
Много се приказва за „ трети пол “? Всъщност в конвенцията на никое място не е записано това нещо.
- Защо се заприказва тогава...
- Чудесен въпрос? И ние това се питаме. От 3 януари и ние, хората, които сме във вътрешността в казуса с домашното принуждение, си задаваме същия въпрос. Къде хората видяха „ трети пол “, къде видяха „ гей обучение “, къде видяха „ легализиране на гей бракове “ и така нататък
Има огромно недоумение на понятието „ gender “. Има недоумение в обществото на това и се спекулира с него. „ Gender “ е британска дума, която се превежда като пол. Има хора, които добре описаха смисъла й. Иначе от един неакуратен превод се измести фокусът от същината на Истанбулската спогодба – а точно, отбраната на дами от домашно принуждение. Знам, че е мъчно да се приказва за насилието, тъй като хората не обичат да приказват за него. Това е мъчителна тематика. Всъщност, отбраната от домашно принуждение би трябвало да ни бъде приоритет. Точно това е тезата, която показва същността на Истанбулската спогодба, и това е повода тя да бъде основана.
Много бих желала обществото ни да приказва за домашното принуждение, за децата, които са очевидци на домашно принуждение. Тези деца отиват на учебно заведение и там придвижват видяното у дома. Те повтарят фамилния модел, само че към този момент в обществото, в образователната среда за тях. Всички чухме, че в последните дни имаше знакови случаи – деца убиха скитник, деца с увреждания са жертва на принуждение в център и така нататък
И в случай че това е фокус от последните дни, то при нас, хората, които работим на терен, това е всекидневие. Домашното принуждение е всекидневие.
И в този момент цялото общество се възмущава и пита: „ Как тези деца могат да убият човек? Защо? “ Ще отговоря, че може, когато в обществото ни насилието е всекидневие и когато не подхващаме ограничения против него. Когато не пазиме децата от насилието в техните фамилии, ще го виждаме в нашето всекидневие. Именно по тази причина споделям, че дебатът, който потегли към Истанбулската спогодба, не би трябвало да бъде „ третият пол “, какво е „ gender “ и така нататък Дебатът е домашното принуждение. Истанбулската спогодба регламентира всички аспекти на принуждение, учредено на пола. Говорим за предварителната защита, поддръжката, глобата на насилниците, отбраната на хората, претърпели принуждение. Просто като общество сме длъжни да дадем поддръжка на по-слабите и потърпевшите.
- А дали в един следващ миг няма да се случи по този начин, че дамите да употребяват Истанбулската спогодба като мярка за отбрана. Просто да спекулират с правата, които им дава конвенцията, и по този начин да се възползват...
- Разбирам това, тъй като и сега може да се приказва за спекулации. И сега има Закон за отбрана от домашното принуждение. Макар и да се нуждае от промени, с цел да бъде още по-ефективен, той работи. Така че и в този момент една жена може да се „ възползва “. Има способени органи, които могат да преценяват дали се спекулира с това, или не.
Работя в организация, която съществува от 18 години. Смея да настоявам, тъй като съм човек, който работи на терен, че в последните 10 години нашата организация не е оказала помощ на „ спекулираща “ жена. Да, може да има спекулации, когато някой реши. Силно имам вяра, че обществото ни може да бъде сериозно и в случай че някой спекулира, да си понесе глобата.
Работя в спешен център и през нощта. При нас идват дами и деца по пантофи! И не идват от небогати фамилии, тъй като това е също нечиста сделка, че насилието е единствено в бедните фамилии. Не е по този начин. И това е жестокото. Насилието не е единствено в ромските общности, не е единствено в маргинализираните групи – насилието е на всички места. Най-жестоките ни случаи на принуждение не са от ромските общности. Имаме доста случаи, когато жертви напущат хубавите си фамилии, хубавите къщи, с цел да получат протекция и успокоение, с цел да могат да спят умерено.
- Истанбулската спогодба получи преден конфликт с Българската православна черква. Митрополитите от Светия Синод излязоха с безапелационна декларация, в която се оповестиха срещу...
- Много тъжно. С доста огромна горест прочетох декларацията на митрополитите. И съм сюрпризирана от тяхното мнение. От една страна Българската православна черква, изхождайки от християнските полезности, следва да пази фамилията, да се отнася с мир, обич и почитание към всички жители. Църквата не взима отношение по други значими въпроси, а в този момент взе мнение, което не поддържа потърпевшите.
- По-скоро те показаха мнение и противоречие с определението на думата „ пол “ и че има друго пояснение на мъж и жена...
- Няма такова несъгласие. Всички знаем, че в обществото ни има обществено отредени функции на пола. И ние се борим с тези стандарти. Ако не се борихме с тези стандарти, през днешния ден дамите несъмнено нямаше да можем да носим панталони. Днес, в нашето общество, приказваме за равнопоставеност сред бащата и майката. Гледането на децата не е отговорност единствено на майката.
- Много държавни институции са „ за “ конвенцията...
- Силно се надявам нашето общество да потвърди своята зрялост и да одобри рационалните доводи, да надмогне страха. За страдание обществото ни живее в боязън, живее с мисълта, че за нещата, които стават у дома, не би трябвало да се приказва. Ето тук идват операциите с „ третия пол “, с „ gender “, „ обучение “, „ гей бракове “... Така те станаха известни в обществото ни напоследък.
Просто е по-лесно да отхвърлиш нещо, тъй като си казваш, че това на мен не може да се случи, в сравнение с да се изправиш против действителен проблем, какъвто е домашното принуждение, и да търсиш решение. Добре е, че се приказва за насилието. Истанбулската спогодба пази жертвите. Само в нашата организация за помощ към нас се обръщат над 300 дами и деца на година. Разбирайте хора, които имат потребност от помощ в този момент, които са жертва. Истанбулската спогодба е за тях, тъй като ще ни разреши да им оказваме помощ по-добре.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ