Отминали ли са времената на сивия сектор в туризма?
„ Кадрите са нещото, което ще дадат резистентен туризъм и по-добър артикул в този отрасъл. А за никой не е загадка, че фрагментите в бранш „ Туризъм “ са ъгъл. “
Това посочи изпълнителният шеф на Смилян Вълов по време на конференцията „ Устойчив туризъм в България: провокации и вероятности “. На събитието участваха още заместник-министърът на туризма, кметът на Община Бургас, кметове от района на Бургас, летищният оператор „ Фрапорт “, просветителни и бизнес организации.
Вълов регистрира, че все още безработицата в община Бургас е в размер приблизително годишно на 2,88% , което при междинна за страната 5,4%, е съвсем на половина . И изясни: „ Във всеки учебник по стопанска система написа, че такава ниска безработица води до липса на конкурентност на пазара и липса на фрагменти. Това е главен проблем, който ние са опитваме да го решаваме по един или различен метод – било то с повишение на квалификацията и активиране на неактивни лица, т.е. лица, които нито учат, нито работят. В момента ние като организация предоставяме безвъзмездни образования. Подчертаваме безвъзмездни за служащия – за чуждоезиково образование, за компютърни и цифрови компетентности, за професионална подготовка в разнообразни специалности, в тази опция и специалности, свързани с туризма. “
Голяма част от бизнеса се ориентира към вноса на чужденци от трети страни , с цел да компенсира тази липса, която се следи в най-вече хотелиерския и ресторантьорския бизнес, уточни Вълов, давайки следната статистика:
„ Най-използваните режими от туристическия бизнес – това са сезонната претовареност до 9 месеца, и по този начин наречената отново сезонна претовареност до 90 дни. Този инструмент действа в България от 2017 година, като за 2017 година от него са се възползвали 3557 индивида, с честота до COVID-19 – най-голямата цифра е 12 000 през 2019 година По време на COVID-19 към този момент пада на 3000, отново на 6000. За да се стигне тази година още веднъж до 14 000 индивида досега, като към момента зимният сезон към момента набира фрагменти. Което значи, че в действителност ние са обръщаме към пазара на труда и отвън България, което да подкрепи нашия пазар на труда. За страдание на бизнеса не в такава степен, че да няма проблем с наемането на хора. За наше страдание имаме един огромен % на неактивни, които пък не можем да ги мотивираме, може би, да влезе в туристическия бизнес. И единствено ще кажа, че ресторантьорският и туристическият бизнес сега, за мен – би трябвало да направи една масирана реклама. Това сме говорили и с Министерството на туризма. Една масирана реклама, с цел да се покаже, че не е този бизнес, който беше преди няколко години. Това е ярък, прекрасен бизнес с положителни условия на труд. “
Условията в България са разнообразни по отношение на миналите 3-4 години и заплатите са по-високи , счита Вълков: „ Аз персонално не виждам огромната логичност да се отиде да се работи в Малта или в Гърция на заплати, които са горе долу идентични на нашите, с изключение на по-дългия малко сезон. Примерно в Бургас сезонът с културния туризъм може да се усили и да става много по-големи и от тези дестинации, които загатнах. Само ще кажа, че за тази година досега Агенцията по заетостта е дала над 31 хиляди разрешителни за жители от трети страни, които работят. Както сподели доскоро – 13 500 досега са единствено за сезонна претовареност, т.е. най-вече в туризма. И това са най-вече служащи от Узбекистан, Индия, Непал, Турция. Наистина, тук желая да обърна внимание, тъй като има най-различни спекулации по тематиката – внасянето на работна мощ от чужбина не подбива българския пазар. Един служащ, с цел да го докараш от Непал, с цел да му осигуриш пътни, квартира, заплата най-после, като се види тоталът, почти, той излиза „ не по-евтин “ от хората, които в България работят. Така че това не е подбиване на пазар, това е просто липса на готови фрагменти. И тук към този момент е въпросът, за това споделям – за една добра реклама, да се върнат хората още веднъж към туристическия бизнес, да се върнат тези, които избягаха от него. И в тази връзка квалификацията е доста значимо нещо, което би трябвало да се обърне внимание от страна работодателите. Мога да кажа, че все още от началото на годината единствено за Бургаска област има над 3700 и съвсем 3800 декларирани места в туризма. Сумарно област Добрич и област Варна няма толкоз декларирани работни места. Т.е. Бургаска област се развива много по-активно от Севера. “
В умозаключение той сподели, че съгласно него времената на сивия бранш в туризма са отминали и че той не е в интерес на никого.
Рекорден растеж в българския туризъм за интервала януари-септември 2024 година: Какво демонстрират данните?
