Малцина знаят, че България е сред петте най-бедни откъм водни

Малцина знаят, че България е измежду петте най-бедни откъм водни запаси страни в Европа дружно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. Още по-малко хора знаят, че по тази причина ръководещите в предишното са си давали сметка и са възнамерявали решение на казуса, посредством създаване на язовири, които да служат за водоснабдителните потребности на популацията. Ако всички язовири, които са планувани за изграждане, чието създаване е почнало и е пред довеждане докрай, или на някакъв по-ранен стадий, се завършат, ще се реши казусът с достъпа до вода на над един милион души в България. Това демонстрира научна разработка на експертите по хидростроителство проф. Вангел Василев и инж. Пенчо Сърнев.

Публикацията на проф. Василев и инж. Сърнев е от 2011г. и е показана на конференция, отдадена на проблемите на водите, проведена от Българския народен комитет по огромните язовири, който е член Международната комисия по огромните язовири (ICOLD).

Докладът разделя язовирите в България, които към момента не са влезнали в приложимост на няколко категории. Група 1 включва язовирите, при които е стартирано някакво строителство по хидрокомплекса (той включва язовирната стена, пречиствателната станция, тръбопроводи, преливници, тунели и др.), само че не са осъществени строителни работи по построяването на самата язовирна стена. В група 2 попадат язовири, при които са стартирани строителни работи и по построяването на самата язовирна стена. Трета група обгръща язовири, при които не е стартирано никакво строителство по хидровъзела, само че за тях съществуват планови разработки в друг етап.

Завиреният размер на непостроените язовири от първа група (не е стартирано строителство на язовирната стена) е към 234 млн. m3, предопределен за облекчаване на  водопотребление от към 152 млн. m3 от към 600 хиляди поданици. По цени от 2011 година разноските за строителството на хидровъзлите биха възлизали на към 270 – 300 милиона евро.

В тази група са бент. „ Черни Осъм “, който да служи за водоснабдяване на Троян, Ловеч, Плевен и селища в региона, бент. „ Бяла “ за водоснабдяване на Севлиево и селищата в региона, бент. „ Раков дол “,  планиран за смесено прилагане - питейно-битово водоснабдяване и напояване в района Бургас – Созопол и бент. „ Индже челник “ още веднъж за водоснабдяване на Южното Черноморие. В обявата има обстоен разбор на дейностите у които би трябвало да се извършат при всеки от язовирите, с цел да може те да влязат в употреба и да изпълнят предназначението си.

Общият завирен размер на непостроените язовири от втора група (започнато строителство на язовирната стена) е към 43 млн. m3, с който е било планувано да се задоволи водопотребление от към 26 млн. m3 за 160 хиляди души. Необходимите парични средства за довършването на строителството на хидровъзлите от тази група са 80 – 90 милиона евро, още веднъж по цени отпреди 13 години.

Групата включва Яз. „ Нейковци “ за водоснабдяване на Трявна и близките селища, бент. „ Луда Яна “ за водоснабдяване на Панагюрище и селищата в покрайнината, бент. „ Пловдивци “ за водоснабдяването на Рудозем, Мадан и селищата в региона, както и бент. Кюстендил – за водоснабдяването на Кюстендил и селища в района.

Подробни планове и оценки има за още осем язовира в трета група. Те са бент. „ Младеж “ за селища от Южното Черноморие, бент. „ Братан “ за водоснабдяване на Котел и селища по поречието на река Тича, бент. „ Ракочевица “ за водоснабдяване на Благоевград,яз. „ Тополница “ за водоснабдяване на Дупница, бент. „ Батулия “ за в допълнение водоснабдяване на София и региона, бент. „ Джебел “ – за водоснабдяване на Джебел, бент. „ Раянци “ за Перник и бент. „ Луда Мара “ за водоснабдяването на Петрич.

Още към 350 милиона евро по цени от 2011 година биха били нужни за построяването на всички останали язовири от трета група, с което да се обезпечи достъп до устойчиво водоснабдяване на спомагателни 340 хиляди поданици и по този начин близо 1.1 милиона души могат да получат достъп до качествено и стабилно водоснабдяване на цена към 740 млн. евро.

За 13-те години от представянето на отчета, по някои от язовирите коментирани в него, работите са напреднали, само че въвеждането им в употреба към момента следва.  Така от Група 2: (язовири, при които са стартирани строителни работи в миналото), в най-голяма степен на подготвеност е хидрокомплекс „ Луда Яна “, чийто пуск следва в най-скоро време. Завършено е строителството на язовирната стена на хидрокомплекс „ Пловдивци, само че водите на язовира не се употребяват, тъй като не е издигнат нов водопровод (!!!???!!!). Няма смяна по довършването на язовирната стена и другите съоръжения  на хидрокомплекса „ “Нейковци “, въпреки че има направена планова документи за това.

Това прави обявата към момента настояща от позиция на въпроса по какъв начин могат да се съберат водни запаси, с които да се реши голяма част от водните проблеми в България. Това, което би трябвало да се преразгледа най-сериозно са цените. Ясно е, че от 2011 до момента инфлацията е умножила цената на строителните материали, а и освен тях повече от два пъти.

Дори и на оскъпяването да се постави коефициент от четири, по който да се умножи оценката за разноските от 2011 година, отново се получава стойност от 2.96 милиарда евро (740x4), или по-малко от шест милиарда лв. – под три % от Брутният вътрешен продукт, която е изцяло по силите на страната. Тази сума е почти равна на обещаваните финансови разноски през последните години, само че бе достигната единствено предходната година.

В година като 2025, когато ресурсите ще са нищожни, само че страната би трябвало да работи за възстановяване на изискванията за живот, в случай че не желае да се снабди с нова имиграционна вълна, както и поради обичайна неопитност на общините да провеждат огромни капиталови планове, язовирите могат да се трансфорат в приоритет на България. Това са средства, които ще се похарчат напълно в българската стопанска система, ще се употребяват български материали и работна ръка, ще се усили заетостта в редица региони на страната.