Юлиус и Етел Розенберг може да се смятат за едни

Юлиус и Етел Розенберг може да се считат за едни от най-хубавите шпиони на Съюз на съветските социалистически републики. Макар и животът им да завършва със залавяне, те съумяват да оперират дълго време без безусловно никакви проблеми и с това да изнесат редица секрети за източния блок, в това число формулата за атомната бомба.

За първи път в историята на Съединени американски щати, шпиони стават толкоз известни! Причината се крие във обстоятелството, че Втората Световна война още не е отшумяла. Двете атомни бомби към момента се спрягат за най-мощното оръжие и в този момент най-големият зложелател на Съединени американски щати разполага с рецептата да създаде такова. Резултатът е милиони американци, които чакат идващия световен спор.

Сенатор Джоузеф МакКарти също оказва помощ за основаването на суматоха, откакто е във вихъра на следствието. Най-страшното за обществото е, че млада и влиятелна двойка като Розенбърг е забъркана с толкоз огромен скандал. След като са хванати и съдени за своето закононарушение, неведнъж съда се пробва да им предложи живот в подмяна на идната смъртна присъда. Изискването е да се признаят за отговорни, само че Юлиус и Етел отхвърлят предлагането и до последно настояват, че са почтени. До през днешния ден присъдата продължава да се счита за спорна. В такива моменти остава единствено един по-сериозен въпрос: смъртната присъда е употребена за усмиряване на обществото, демонстриране на мощ против врага или всичко изброено?

Откъде стартира всичко? Етел се ражда в еврейско семейство на 25 септември 1915 година и мечтае да бъде актриса. Актьорското майсторство не съумява да свърши особена работа и по тази причина стартира да изкарва прехраната си като секретарка за огромна манхатанска компания. Включва се в младата комунистическа лига и доста скоро среща брачна половинка си там – Юлуис. Знаменитата намира се случва през 1936 година Юлиус е роден на 12 май 1918г. и също е еврейски преселник, който бяга от Съюз на съветските социалистически републики и се озовава в Манхатън. Макар и животът да е сложен, Юлиус съумява да върви на учебно заведение и даже приключва градския лицей в Ню Йорк. Той е квалифициран електро инженер. По време на огромната меланхолия съумява да се издегне много високо в ранговете на младата комунистическа лига и на практика доближава равнището на водач. През 1939 година е задоволително просветен и грамотен, за даполучи работа в някои от доста поверителните американски планове за ВСВ.

Според архивите, Юлиус загърбва комунистическото си родословие и през 1940 година и прави това с вярата, че ще избегне съмненията. Получава специфична работна позиция в лабораториите на Форт Монмоут, Ню Джърси. В идващите 5 години никой не му обръща внимание и той продължава да гради кариера, разработвайки системи за връзка, електроника, радари и чипове за надзор на ракети. Именно тогава руските шпиони виждат наличието му в лабораториите. Откриват слабостите, с които да го употребяват и работата му стартира. Според разнообразни източници, Розенбърг е почнал да работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1942 година и продължи да предава секретна информация за плана „ Манхатън “, където точно се създава първата атомна бомба.

Много скоро към него се редят и други шпиони, с които някои от най-големите секрети на страната ще потеглят към Москва. Неговите помощници, по личните му показания, са сътрудници и инженери, които до този миг никой не е подозирал, че са способни да разкриват такава загадка. И никой не ги е подозирал, а множеството са работили точно във въпросните лаборатории. Ръсел МакНът, Дейвид Грийнглас (братът на съпругата), инжер Нейтън Сусман и още доста други. Грийнглас съумява да се издигне толкоз високо в работната си среда, че е изпратен непосредствено в лабораториите на Лос Аламос, където се организират същинските опити за атомната бомба. Именно по този начин двамата са съумели да изградят информационна мрежа, с която да предават информация от едната лаборатория в другата.

Записките по-късно се предават на различен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на име Хари Голд. Същият разполагал с няколко канала на информация и имал разполагаем още един прикрит коз в лицето на немския физик Клаус Фукс, който не пропуща да показа и скъпа информация по отношение на проучванията. Забавно е по какъв начин атомната бомба е напуснала лабораторията и не се е озовала на самолета, който би трябвало да я хвърли над Япония, а непосредствено в щаба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Изнасянето на информация завършва едвам през 1949 година когато американската войска засича сигнала и залавя Клаус. Той е хванат и задържан във Англия през 1950 година и по-късно признава безусловно всичко от предадената информация до целия кръг шпиони.

В този интервал е повече от ясно, че двете страни са скрили задоволително добре своите шпиони. Те са като болестта, която чува и вижда всяка една загадка. Не е ясно по кое време информацията е била изцяло подготвена за построяването на руско атомно оръжие, само че триумфът идва на 29 август 1949 година с детонирането на първата атомна бомба на съветска територия. Това е и демонстрацията за построяването на едно от най-мощните оръжия на XX век. И по този начин през 50-те години на предишния век сенатор МакКарти стартира лова на вещици. Неговата задача не е просто да отстрани шпионите, а да ги унищожи по всеки вероятен метод. Точно в този миг, двамата хванати шпиони към този момент имат цел на челата.

Клаус дава имената на останалите трима свои сътрудници, с които е работил. Юлиус е задържан на 17 юли 1950 година и жена му следва същата орис в края на месеца. Американската констутиция не разрешава шпиони да се съдят за държавна измяна, откакто Съединени американски щати не е във война със Съюз на съветските социалистически републики. Следователно ги съдят единствено за шпионаж, а там би трябвало присъдата да бъде доста по-лека. Съдия Ървинг Р. Кауфман ще стартира своята тирада, заявявайки, че това закононарушение не е просто дело на двама души, а на комунизма в целия свят. По съвет на своите юристи, фамилията непрекъснато употребява петата корекция в закона.

Макар и обвиняването да не разполага с толкоз доста доказателства, отхвърли да се дадат показания води до още един сериозен проблем – никой не желае да повярва на тихата двойка, която се пробва да се избави. Накрая са задоволителни показанията на Грийнглас, с цел да се повдгине присъда. Именно той споделя, че е бил рекрутиран от Юлиус след среща в Ню Йорк. По време на показанията споделя, че в никакъв случай не е разговарял със сестра си, само че това няма значение. Само 10 дни след първите показания ще показа, че е приказвал и с двамата.

Единствената причина да направи това е с вярата, че неговата брачна половинка ще има шансове да избегне среща със съдията, трансформирайки се в следващия комунистически разузнавач. Рут Грийнглас ще удостовери, че предадената информация е била изпратена и документирана от Естел. Грийнглас ще каже след години, че брачната половинка му била по-ценна от сестра му. Смъртната присъда е издадена, въпреки и с доста несъгласия, най-после излиза наяве, че арбитър Кауфман е бил притиснат. Самият той споделя следното в правосъдната зала:

„ Смятам, че осъществените закононарушения са доста по-лоши от ликвидиране. Вярвам, че сте сложили атомната бомба в ръцете на Русия години по-рано, в сравнение с нашите учени предвидиха, че ще съумеят да разработят такова. Именно това е повода за експанзията, която виждаме в Корея, а вследствие на това виждаме по какъв начин броя на жертвите минава 50 000 души и никой не знае какъв брой още милиони почтени хора ще умрат, с цел да платят цената на вашето изменничество. “

На 19 юни 1953 година фамилията е екзекутирано в пандиза Синг Синг. Самият Джей Едгар Хувър (тогава шеф на ФБР) е срещу осъществяването, имайки поради, че тъкмо това ще се отрази зле на имиджа на бюрото за следствия. Във времето стартират да се разкодират и тайните известия, които Розенбърг е изпращал. През 2008 година са разкрити и свидетелските показания на 43-ма от 46-те очевидеца. Мотивите на шпионите обаче били други. Те в никакъв случай не са подозирали по кое време тъкмо войната ще свърши и в множеството случаи предавали информация с вярата, че Съюз на съветските социалистически републики ще може да се оправи по-бързо с нацистите.