Юлиана Методиева*Как се посява интрига в публичното пространство? Рецептата е

Юлиана Методиева*
Как се посява конспирация в общественото пространство? Рецептата е елементарна. Взема се мъчно решим проблем, който би трябвало да вкара гол във вратата на ръководещите. За задачата теренът би трябвало да е хлъзгав, най-добре глинест. Имаш мислено две-три медии, които ще заловен интригата във въздуха и ще я напомпат до нервност. За триумф ще се счита, в случай че интригата засегне някой от съседите ни. Такъв е казусът с " новите " вести за Шенген отново тръгнали от Румъния. Нито властта в София, нито в Букурещ е цъфнала и вързала, в случай че ме разбирате.
Меглена Плугчиева е някогашен посланик, дипломат и министър.

Червена от вътрешната страна, с европейска кройка извън

Предновогодишното „ тука има тука няма “за изискванията на Австрия по отношение на Шенген, потъна до уши в спекулации. Налице е гореспоменатият глинест терен, на който госпожа Плугчиева с наслада разигра през днешния ден топката. Тя сподели загрижено „ Опасявам се, че ще има някаква нова законова разработка, с която ще бъдем задължени да приемем мигранти оттатък Дъблинския правилник “. Макар и шампанското да е още студено и празничните камбаните още да звънят, постоянно е добре да ритнеш по кокалчетата ръководещите.
Да забележим в този момент в какво се състои интригата на някогашната дипломатка.
Тя споделя: " Тази декларация, която е подписана сред България, Австрия и Румъния по публично информация от Австрия задължава България и Румъния да одобряват повече бежанци от Афганистан и Сирия, без да излиза наяве дали това е единствено в осъществяване на Дъблинското съглашение или има нещо в допълнение ".

Ключовите думи са " дали " и " Дъблинско съглашение "

Ето обаче какво споделят други двама, чиито знания са по този начин да се каже, от терен.

" България е задължена всеки мигрант, който заловим тук, да го записваме в една база, да му взимаме отпечатъците и в случай че той избяга отсам, преди да си е получил статута на емигрант, и " изплува " някъде в Германия, там като му вземат отпечатъците ще видят, че той първо е влезнал в България и би трябвало да го върнат. Това е в този момент съществуващият Дъблински правилник “, споделя Филип Гунев.

Лично аз му вярвам. Но още повече вярвам на Мариана Стоянова.Когато Мариана каже „ Няма контрактувана численост за връщане на бежанци от Австрия “, значи няма. Останалото е смукане на палците. Червените водачи и лидерки, дружно с дрънкащото ремарке от дипломати и медийни притежатели, владеят този поминък до съвършенство.

Като си намерения човек обаче, какъв брой още може да се зарежда българската нелюбов към бежанците! Ту ги назоваваме стопански имигранти, ту бежанци. Европа също има разделно говорене за тях, само че с цел да поставя съответни грижи, изключително за тези, които са си чисти бежанци от войната в Близкия Изток, или от безхлебието в планинските села на Афганистан. Ние непрекъснато им връзваме свински опашки, броим ги като добитък какъв брой сме заловили. Дори към този момент не вършат усещане разказите за полуумрели от апетит и мраз в камионите на трафикантите. Между другото, тези бежанци по предписание не желаят да остават в България. Колкото и да ни върнат от тях, те още веднъж ще създадат опит да избягат към Западна Европа. Някак срамно е.

*Текстът е оповестен във Facebook профила на авторката.