Южноафриканският град Кейптаун е в незавидната ситуация да бъде първият

Южноафриканският град Кейптаун е в нежеланата обстановка да бъде първият огромен град в нашето съвремие, който е изправен пред действителната опасност от привършване на питейната вода.

Тежкото състояние на града, обиден от сушата, е единствено един от образците за проблем, за който специалистите от дълго време предизвестяват – дефицитът на вода. Въпреки че Земята е покрита със 70% вода, тази, която става за пиянство не е толкоз изобилна, колкото допускаме – питейната вода е единствено 3 %.

В международен аспект казусът е в действителност сериозен – над 1 милиард души по света нямат достъп до питейна вода, а за други 2,7 милиарда тя е скъп запас, до който нямат достъп най-малко един месец в годината.

Според прогнозите на Организация на обединените нации търсенето на прясна вода ще бъде 4 пъти по-голямо от предлагането. Всичко това, с помощта на комбинацията от климатични промени, човешката активност и растежа на популацията.

1. Сао Паоло, Бразилия

Бразилската финансова столица и един от 10-те най-населени града в света претърпя проблем с водата, сходен на Кейптаун през 2015 година.

Тогава водните запаси на града паднаха под 4 на 100. В разгара на рецесията, градът с над 21 милиона поданици, остана повече от 20 дни без водоснабдяване, а полицията бе принудена да ескортира водоноските, с цел да предотврати размириците.

2. Бенгалуру, Индия

Главозамайващото строителство в южния индийски град, предизвикано от възхода на Бенгалуру като софтуерен център, докара и до съществени проблеми с достъпа до вода. Положението се утежнява и поради извънредно остарялата канализация на града – поради повреди градът губи повече от половината си питейна вода.

И освен – списък на реките и водоемите в покрайнините на града открил, че 85% от водата в тях може да се употребява единствено за напояване и промишлено изстудяване. Водата на нито едно езеро наоколо не става за пиянство или къпане.

3. Пекин, Китай

Според Световната банка за дефицит на вода може да се приказва, когато жителите на избран град имат достъп до по-малко от 1000 кубически метра прясна вода на човек годишно. През 2014 година всеки от над 20-те милиона поданици на Пекин е разполагал единствено със 145 кубически метра.

Друг проблем е замърсяването – формалните числа сочат, че 40% от водоемите в Пекин са нечисти дотам, че не стават даже за поливане или индустриалната приложимост.

4. Кайро, Египет

Имала решаваща роля за основаването на една от най-великите цивилизации в света, през днешния ден река Нил се бори с проблемите на съвремието ни. Реката е източник на 97% от водата в Египет, само че и място за изхвърляне на големи количества селскостопански и жилищни боклуци.

По данни на Световната здравна организация Египет е на едно от челните места в света по брой на смъртните случаи, поради мръсна вода. Организация на обединените нации предвижда сериозна рецесия до 2025 година.

5. Джакарта, Индонезия

Като всеки крайбрежен град и индонезийската столица е изправена пред казуса с покачващото се равнище на международния океан. Но в Джакарта нещата се усложняват от директната човешка интервенция. Тъй като по-малко от половината от 10-те милиона поданици на града имат канализация, противозаконното прокопаване на кладенци е необятно публикувано.

Тази процедура изчерпва подземните запаси, а градът безусловно потъва – повече от 40% от територията на Джакарта сега е под морското ниво.

6. Москва, Русия

Една четвърт от международните водни запаси на прясна вода се намират в Русия, само че страната изпитва съществени проблеми с индустриалното замърсяване – завещание от руската ера. Това е изключително обезпокоителен проблем за столицата Москва, където 70% от водоснабдяването зависи от повърхностни води.

Официалните регулаторни органи в страната признават, че сред 35% и 60% от общите запаси на питейна вода в Русия не дават отговор на санитарните стандарти.

7. Истанбул, Турция

Според публични данни на турското държавно управление, страната на процедура е във воден колапс, защото достъпът до вода на глава от популацията е паднал под 1700 кубически метра през 2016 г.

Местни специалисти предизвестяват, че обстановката може да се утежни до безспорен дефицит на вода до 2030 година Това ще засегне най-много мощно обитаемоте истанбулски квартали, които към този момент изпитват дефицит в по-сухите месеци.

8. Мексико сити, Мексико

Липсата на вода не е нещо за 20-те милиона поданици на мексиканската столица. 20% от популацията има течаща вода единствено в избрана част на деня.

Градът доставя 40% от водните си запаси от далечни източници, само че управата не подхваща съществени стъпки за филтриране на отпадните води.

Загубите по тръбопреносната мрежа също са големи – повече от 40%.

9. Лондон, Англия

Обилните превалявания в английската столица се оказват просто мит, на фона на една доста по-различна действителност. При междинни годишни превалявания от към 600 мм (по-малко от междинните за Париж и към половината от тези в Ню Йорк), Лондон е заставен да черпи 80% от водата за потребностите си от реките Темза и Лий.

Според локалната администрация градът стремглаво се приближава до лимита на водните си ресурси и е доста евентуално още от 2025 година да има проблем с доставките, а от 2040 година и „ сериозен дефицит “.

10. Токио, Япония

За разлика от Лондон, японската столица се радва на значителни превалявания, само че те са съсредоточени единствено в четири месеца от годината. Японските управляващи са подхванали ограничения за събирането на тази вода, с цел да бъдат посрещнати потребностите в идващия изсъхнал интервал.

Повече от 750 частни и публични здания в Токио разполагат със системи за събиране и оползотворяване на дъждовната вода. Дом на повече от 30 милиона души, Токио разполага с водна система, която зависи съвсем изцяло от повърхностните води – реки, езера, превалявания.