Югоизточна Европа е идентифицирана като място, където затоплянето ще е

Югоизточна Европа е разпозната като място, където стоплянето ще е по-бързо, в сравнение с в света. Температурите в района до края на века ще се усилят с 4 градуса. За съпоставяне за 3 млн години температурата на Земята се трансформирала единствено с към 2.5 градуса. За Югоизточна Европа това означва повече топли талази, замърсяване, пожари, наводнения, интервали на засушаване. Това показа Лукас Рютингер, старши съветник в Аdelphi research - Германия, в предаването „ В развиване “ с водещ Вероника Денизова.

Замърсяването на въздуха е обхванало целия район, като главните причинители са енергетиката и отоплението на въглища. Климатичните проблеми ще влишат този проблем, горещите талази ще доведат до повишение на замърсителите във въздуха. Последващите загуби за природата и стопанската система пък могат да усилят и приключването на мозъци от района.

Последният отчет на междуправителствената експертна група по климатичните промени към Организация на обединените нации предизвестява, че в идващите 20 година Земята ще се затопли с 1.5 градуса, в случай че не се предприемем нужните ограничения за ограничение на парниковите газове. А това е доста по-бързо, в сравнение с се предвиждаше. Целта от Парижкото съглашение обаче към момента може да бъде реализирана, счита Рютингер.

„ Не е прекомерно късно да се работи. Все още може да се направи нещо по въпроса и да спрем температурите да се повишават, само че би трябвало да действаме доста бързо и ни е нужна трансформационна смяна. Не може да се приема дребна и постепенна смяна, тъй като няма да е задоволително. В международен мащаб, в случай че още 10 години продължим, както действаме сега, това ще бъде съдбовно. Така че имаме 10 години да понижим излъчванията си на процедура до нулата. “

Всеки човек може да направи нещо, само че най-важна е поддръжката на държавните управления и частния бранш. За държавните управления е значимо да работят по личните си тактики за битка с климатични промени, които разрешават на промишленостите да влязат в временен интервал за потребление на по-малко въглища. Енергийният бранш е в центъра на смяната, изключително в Европа, където огромна част от силата се създава от въглища, добави гостът. Има още 10 години за преход, с цел да се излезе от тези способи на произвеждане, само че те биват обвързани и с други браншове, като превоз и селското стопанство.

Климатичните промени въздействат върху сигурността и могат да трансформират стабилността по разнообразни способи. Предизвикват неравномерно икономическо развиване и работят като умножител на рисковете. Ако се обърне внимание на Югоизточна Европа ще се стигне до извода, че има два съществени пътя, по които измененията в климата се свързват с риска пред сигурността, добавя госта.

„ Чрез своето влияние върху стопанската система и изключително върху климатично сензитивните браншове – енергетика и селско стопанство - климатичните промени усилват компликациите пред хората. Те се сблъскват с повече наводнения и пожари и това оказва напън върху държавните управления и обществата. Ако държавните управления не могат да се оправят с увеличаващия се напън, това може да подкопае политическите системи, може и да окаже напън върху държавните управления. “

Климатичните промени засягат и трансграничните споделени запаси. Влияят на съществуването и достъпността на водата по реките да вземем за пример, които минават през разнообразни страни. Те стартират да се конкурират между тях и в случай че нямат положителни връзки, може да се стигне до спорове.

България споделя доста от тези провокации, както и останалите страни в Европейски Съюз.

Селското стопанство и туризмът са значими браншове за доста страни от Югоизточна Европа, споделя Лукас. Те са основни за развиването и заетостта. Това, което може да се означи като фактор е, че и двата бранша са чувствителни откъм климатични промени и при тях се усещат и виждат отрицателните последствия.

„ Промените в дъждовете могат да окажат промени в селското стопанство и туризма. Всичко това води на евентуална загуба на прехранване на хората. Все по-малко хора ще бъдат заети. Същото важи и за енергийния бранш. “

Повечето райони получават сила от въглища или водни електроцентрали. Производството на сила от въглища е подложено на напън, тъй като този способ води до най-големите замърсявания. Климатичните промени оказват въздействие и върху минната активност, което от своя страна също може да докара до проблеми, само че в това време енергийните системи понасят вреди. Производството на сила от водни централи също ще бъде повлияно, тъй като ще има по-малко вода.

„ Всички тези въздействия могат да доведат до по-малко предложение на електрическа енергия и по-високи цени. Някои такива проблеми водят по веригата до промени на цените на питателните артикули и до политичесто неодобрение. “

Източник: Bloomberg.tv