Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече

Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е прочут най-много с творбите си за деца, в които съчетава безобидния комизъм с иронията. Той е създател и на патетичния цикъл „ Шуми Марица “, който се трансформира в знак на българската тъга след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 година
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 година в София. Заедно с Елисавета Багряна е един от дребното поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като възпитаник. След завършването на гимназия младият стихотворец влиза в Софийския университет, компетентност „ Право “. Но се осъществя не в правото, а в литературата.
След края на войните
След края на войните той стартира да сътрудничи на периодическия щемпел. Пише във в. „ Български боец “ и списанията „ Сила “, „ Листопад “, „ Ек “, „ Златорог “ и други В сп. „ Златорог “ разгласява забележителен дял от творбите си – над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 година до 1923 година написа за обновения след малко време в. „ Българин “. В изявленията си там той показва своето изключително и съобразително възприятие за комизъм. От 1930 година Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния книжовен седмичник „ Съвременник “.
През 20-те години на XX век
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от множеството му стихове от този интервал цикълът „ Шуми Марица “ е реален, той е написан във връзка кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години проличава и друга наклонност в творчеството на Стубел – построяването на творбата върху фолклорно-приказни претекстове. Някои от най-известните негови стихове в този жанр са „ Приказка “, „ Майка “, „ Песен “.
През 1925 година на бял свят се появява неговата първа стихосбирка – „ Съдба “. Част от стиховете в нея са отдадени на любовта сред създателя и фамозната поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея участват и фолклорна изразност, и наклонност към „ опредметяване “, която създателят развива във втората си стихосбирка – „ Сиротински песни “. В нея той помества циклите „ Сиротински песни “, „ Шуми Марица “, „ Дим “, „ Златната река “ и „ Нощен път “. Някои от тях към този момент е разгласил в „ Съдба “. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел завършва своята кариера като „ стихотворец за възрастни “ и насочва вниманието си напълно към децата.
Още с първите си опити в областта на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира тематиката за труда („ Готовани “, „ Работна мушица “), бедността („ Баба и дядо “), образованието („ Който учи, ще сполучи “) и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разграничени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни облици. Сред образците в тази група са „ Опак свят “, „ Срещу новата година “ и други Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „ Господин Свинчок “ и „ Гост от Бомбай “. В своите стихосбирки „ Пътека до небето “ и „ Бяла Коледа “ поетът застъпва религиозната тема, разказва тайнството на християнските традиции.
Родена е Надежда Драгова, български литературовед и драматург
Надежда Драгова е български лингвист, публицист, драматург и културолог, професор по възрожденска литература и старши теоретичен помощник по...
В края на 30-те и през 40-те години
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, национални приказки и стихове за деца. През 1943 година излиза стихосбирката му за деца „ Игличина полянка “. По същото време работи и в литературно – художествения отдел на Радио София.
Заради поетичните си позиции в сп. „ Златорог “ е упрекнат от марксистите във педантизъм. След 9 септември 1944 година е наказан от Народния съд. В пандиза, където обитава една година, се разболява от туберкулоза. След санкция от 1000 лева е освободен.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората международна война, повлияват и върху образа на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, трансформират се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също основава стихове, които се разграничават от предходните и носят нови идеали. Но паралелно с това творчеството му остава в лоното на универсалните полезности – любов, национализъм, обучение, усърдие.
Големият детски стихотворец умира в София на 30 декември 1952 г.