ЙОРДАН СТАЕВ е роден на 19 юни 1990 г. в

...
ЙОРДАН СТАЕВ е роден на 19 юни 1990 г. в
Коментари Харесай

Най-важна е дисциплината

ЙОРДАН СТАЕВ е роден на 19 юни 1990 година в София. Състезател е по таекуондо ITF (неолимпийска версия) в дисциплината силов тест. Четири пъти е европейски първенец и един път - международен, от шампионати на планетата има и един бронзов орден. Стаев е европейски отличник и отборно (пауъртест). Два пъти е Таекуондист №1 на България през 2016 и 2017 година Има над 20 държавни трофеи във всички възрастови групи.

"Всичко това върша за България "


- Защо избра да тренираш таекуондо? Кога влезе в залата, при кого?
- Беше преди 17 години. Родителите ми изявиха предпочитание да ме запишат да спортувам, да се занимавам с нещо. Не можело съгласно тях един подрастващ да има застоял живот. Просто трябваше да се спортува. Много значимо е, тъй като спортът учи на дисциплинираност. Треньорът ми е комшия и се познава с татко ми. Така взеха решение да ме запишат на таекуондо.
- Значи мърдане не е имало?
- Нямаше. Мърдане имаше, когато станах младеж. Всеки гони девойки и така нататък Имаше известни спирания, само че нищо съществено.
- Това е част от растежа...
- Да, при всеки е по този начин. Избрах да се занимавам с таекуондо. Вече 6 години съм в националния тим и животът ми е надпревари. За пръв път станах европейски първенец в Беларус. След това заслужих трофеи в Италия, Гърция, Англия, а в Северна Корея м.г. станах международен първенец. Т.г. ще вземам участие на европейското състезание в Естония.
- В Северна Корея кое международно ти беше подред?
- Третото. Първото беше в София през 2013 година, класирах се трети. Беше прелестно, само че и амбициращо. Така стигнах до Северна Корея, където беше най-сериозно, само че се оправих с всички и завоювах златния орден. Тогава станах и международен, и европейски първенец. Последните 3-4 години съм доминатор в категорията.
- В последните години е съвременно да се приказва за Северна Корея. Как е там, рисково ли е?
- Опасно - не. Има ограничавания. Не можеш да се разхождаш самосиндикално по улиците. Не можеш да влизаш в магазини, не можеш да си купуваш локални неща. Единствено можеш да пазаруваш това, което се предлага в хотела. Излизанията са проведени, с лидер. Постоянно има някой с теб и постоянно се знае кой къде се намира. Иначе е хубаво, приятна конюнктура. Има успокоение. Там обаче си изолиран - нямаш телефон, интернет. За една седмица безусловно си починах.
- Понеже спортът дава, само че и взима, какви са лишенията?
- Много са. В началото ми беше мъчно, тъй като съчетавах тренировки, учебно заведение, купони. Сега към този момент не е чак толкоз, тъй като съм фамилен и получавам нужното схващане у дома. Като се наложи да не присъствам по 3-4 седмици, го върша за нещо хубаво. Не тъй като по този начин съм решил.
- Кога е най-тежко?
- Целия интервал, в който не съм у дома, е тежък. Лагерите ни са в Благоевград, не е надалеч. Но като отпътува някъде и ме няма известно време, е тежко.
- А по кое време е най-лесно? Може би откакто завърши обещано съревнование?
- Най-трудно на съревнование е, до момента в който мина квалификацията. Дисциплината е такава, че имам пет удара. Избирам един от тях и в случай че не го мина в пресявките, отпадам. Ако го мина, не преставам. Мина ли квалификацията, влакът към този момент е тръгнал и няма прекъсване. Така се получава всякога. Обаче има напрежение, тъй като всеки има някакви упования към мен. Откакто съм международен първенец, напрежението е още по-голямо. Всички ме гледат. Защото желаят да съм пръв, непрекъснато да надвивам. Засега съумявам, ще забележим докога. Не може постоянно да си първенец. Разбира се, след съревнование е доста прелестно, стига да си победител.
- Как те гледат в този момент съседите? Имат ли почит към теб и триумфите ти?
- О, да. Постоянно ме закачат, викат ми "шампионче ", приканват ме да им демонстрирам някои неща. (смее се) Но всичко е смешка...
Това, че няколко пъти съм станал европейски и международен първенец, с нищо не ме трансформира. Ако доста се възгордяваш, на идната година нищо няма да направиш. Просто приемаш тези триумфи като персонално достижение. Другите по какъв начин го одобряват е тяхна работа.
- В тийнейджърските години в квартала момчетата се бият с тези от прилежащия квартал. Имало ли е случаи да си позасилвал ударите или...?
- Винаги съм се стремил да заобикалям физическата разпра. Това е най-лошото и най-лесното. При състояние, че към този момент упражнявах, избягвах такива контакти. Гледах да съм по-настрани, тъй като не знаеш какво може да стане. Ще удариш някого, ще си разбие главата и белята станала.
- Какъв съвет ще дадеш на по-младите?
- Нашият спорт е бойно изкуство, не е да вървиш да се биеш, а да се пазиш. За самоотбрана е. Разбира се, можеш да пребиеш някой, само че не е в това концепцията. Таекуондото учи на дисциплинираност, на хладнокръвен дух, честност, вежливост, почитание. Това са главните неща. Нямам нищо срещу бокса или кикбокса - там влизаш в залата и се биеш. Таекуондото е бойно изкуство и в него има доста философия. Постараеш ли се да схванеш най-малко дребна част от него, ще стане човек от теб.
- А пари изкарват ли се от таекуондото? България няма нищо общо с останалия свят, тук доста от хората се занимават със спорт от обич, а не тъй като ще изкарат пари от него.
- Ако се занимаваш единствено с таекуондо, финансово е мъчно. Трябва да имаш клуб, да станеш треньор на групи деца. Ако си единствено играч, няма по какъв начин да се издържаш. Държавата дава някакви награди, само че единствено с това няма по какъв начин да живееш. Съчетаваш работа, лагери, надпревари. На този стадий, в случай че се занимавам с деца, няма по какъв начин да се сготвям за надпреварите. А те към този момент са ми приоритет. Докато мога, ще се състезавам. След това ще продължа с инструкторски действия и така нататък Можех да спра м.г., когато станах първенец в Северна Корея. Този спорт е оттова и аз ги победих на тяхна земя. Но взех решение, че още имам какво да дам. А и го върша за България. Трудно ми е, само че ми се отдава. На идващия, който ще пристигна след мен, ще му е доста мъчно, както беше и на мен. Страничните хора споделят: "Ходиш там, счупиш 10 дъски и ставаш първенец ". Те обаче не са прави.
- Но и не знаят, че преди този момент би трябвало да изкараш 10 година в залата.
- Именно. Точно това би трябвало да се случи. Да дадеш доста от себе си.
- Колко надпревари ти се събират приблизително на година?
- Т.г. интернационалното ще е единствено едно, тъй като надпреварите се редуват. Една година е международно, на идната - европейско.
- С какви други действия се занимаваш с изключение на с таекуондото?
- Понякога вървя по мачове, понякога влизам във фитнеса. И толкоз. Предпочитам да отстранявам повече време на фамилията, в сравнение с да се занимавам с каквото и да е.
- От какъв брой време си женен?
- Три години към този момент, само че от доста години сме дружно със брачната половинка ми, слагането на един автограф нищо не трансформира.
- Деца имате ли?
- Не, още нямаме.
- Какво ти дава таекуондото?
- Всички достижения остават за мен. Не го върша, с цел да приказват хората, че съм станал европейски или международен първенец. Който схванал, научил - добре. Но всичко остава в моята визитка.
- Именно визитката ще ти помогне след време, когато спреш да се състезаваш и започнеш да развиваш треньорска активност.
- Надявам се. Вече имам някакъв бекграунд. Но до момента в който не реша да приключа със спортната активност, няма да се занимавам с групи. Защото в случай че стартира в този момент, стават доста заниманията. Подготовката за едно съревнование не е единствено един лагер от 2-3 седмици. Не тренираш ли от самото начало, не става. Лагерът е завършекът на подготовката.
В моята дисциплинираност би трябвало непрекъснато да си закален, а това се реализира с ежедневен труд. Ако не си кален, отиваш на съревнование, удряш, чупиш ръка и си навън. Може да се наложи да повториш удара. Как ще го направиш със счупена ръка? Не можеш. На едно от надпреварите, беше в Гърция, ми се наложи да счупя 30 дъски, по 2 см всяка. Как щях да се оправя, в случай че не бях закален? Нямаше метод. Тогава ми беше най-трудно. Това е част от нашия спорт.



Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР