"Навремето Вазов и Стамболов критикуват Русия": къде са днес българските интелектуалци
Йордан Ефтимов е стихотворец, книжовен историк и критик. Преподавател е по доктрина на литературата в Нов български университет. Носител е на редица литературни награди - Южна пролет ", " Рашко Сугарев ", " Цветан Стоянов ", " Христо Г. Данов ", " Иван Николов ", " Христо Фотев " и други. Новата му книга " Картини от една последна война " се приготвя за щемпел. Тя е предизвикана от войната в Украйна и отзвука ѝ в обществените мрежи.
" Дневник " препубликува от изявлението на Александър Андреев с Йордан Ефтимов.
Вие чудесно познавате вътрешния живот, настроенията и полемиките на българските интелектуални и културни елити - както обратно в историята, по този начин и през днешния ден. Как се отнасят писателите, артистите, хората на изкуството и културата към войната на Русия против Украйна?
- Не можем да чакаме кой знае какъв брой от българските интелектуалци - освен във връзка с Украйна, само че и въобще, за протичащото се в огромния свят. Не толкоз поради неналичието на предпочитание или на рефлексия, колкото поради характерната позиция, в която те са сложени в българските медии. Българските интелектуалци считат, че са изпълнили гражданския си дълг, когато един път се изкажат в обществените мрежи. Тази заблуда интензивно се поддържа изключително от тези интелектуалци, които обслужват избрани политически сили.
А какво друго могат да създадат интелектуалците?
- Няма доста какво друго да създадат, защото медиите от много време са блокирали опцията на българските интелектуалци да се изричат. Един от най-големите проблеми на българската обществена среда е не толкоз неналичието на осведоменост за събитията по света, въпреки че тази липса си е реалност - българите не са осведомени даже за протичащото се в прилежащите страни, камо ли в Европа и по света. По-страшното е, че има дежурни " интелектуалци ", които постоянно взимат думата.
Дайте няколко имена.
- Да, по-късно, само че първо да уточня, че в България неведнъж като интелектуалци се маркират напълно случайни хора - спортисти, шоумени, астролози, телевизионни гадателки даже. За това доста съм приказвал с моите студенти в Нов български университет: някак си се счита, че щом си в положение да направиш някакво диференцирано и по-критично изявление, ти си интелектуалец. Истинските интелектуалци въпреки всичко получиха опция да се изкажат, най-малко при започване на войната. Те го направиха някак доста внимателно, деликатно и пацифистки.
Един Георги Господинов, да вземем за пример, който - популярност богу - към този момент има доста положително място в българското медийно пространство, се разгласи против войната, която за него била безусловно непредвидена, той описа по какъв начин не можел да изясни на порасналата си към този момент щерка, че в Европа се случва сходно нещо. Или един Стефан Цанев, който се разгласи против войната на 25 април с думите: " Политиците на Русия правят голям грях към личния си народ. " Но с ангажимента, че не бил русофоб. Войната завари интелектуалците неподготвени.
А кои са дежурните представители, за които споменахте?
- Всъщност няма да им загатвам имената, с цел да не им върша спомагателна реклама. Да речем треньор по художествена гимнастика, който до ден-днешен се изрича по всевъзможни политически и културни тематики или всякакви астролози като Алена, които незабавно бяха пуснати...
Да, дано не им вършим повече реклама. Вие като ценител на българската интелектуална история, виждате ли някакви исторически паралели?
- Ние непрестанно биваме вкарвани в концепцията, че има някакви в случай че не изконни, то най-малко обичайни настройки у българите, които предопределят позициите им към войната в Украйна. Това е социологически и антропологически погрешно. Аз познавам хора, които са по едно и също време възхитени от по този начин наречената " военна мощност " на Русия, само че и от BMW-тата, които считат за най-хубавите коли в света, а паралелно с това залитат и по някакви японски или китайски обичаи или легенди. Всичко това може да съжителства в съзнанието на един човек и по тази причина си мисля, че когато се заема някаква огромна позиция - каквато е отношението към Русия и към тази война, това съжителства с редица други фактори.
Например, отношението към религията, отношението към фамилията, в случай че щете отношението към пандемията. Целият този конгломерат е изключително забележим при една избрана категория хора. Прекарвам лятото в един дребен град, Трявна, и тук поддържам връзка с хора, които са измежду будните поданици на дребния град. Да вземем едно семейство, в което брачният партньор е член на МЕНСА, с висок коефициент на просветеност, а брачната половинка му работи в локалния музей. Любопитни, любознателни хора, само че живеещи в провинцията. Чуждият език, който владеят, е съветски, те са към този момент шейсет и няколко годишни и гледат съветските тв-канали, тъй като това могат да схванат - и са напълно под въздействие на тази пропагандна машина, която очевидно работи.
Не по адрес на тези уважавани от мен хора тук желая да изтъквам обичаното си духовитост от " Туитър ": " Единственото високоточно оръжие на Русия е тв приемникът. Поразява мозъка даже когато той отсъства. "
Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българитеС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Да се върнем към историческите паралели. Струва ми се, че при започване на 90-те години българите реагираха по подобен метод на войните при разпадането на Югославия: всеобщо с цинично равнодушие към жертвите и с всеобща поддръжка за Сърбия, която си беше агресор. Доста наподобява на днешната реакция...
- Абсолютно беше по този начин! Но то отново беше с помощта на " работата " на пропагандата.
Тогава в интерес на Сърбия, в този момент - на Русия. Доколко съществено и действително е това прословуто разделяне сред русофили и русофоби в България?
- Аз считам, че такова разделяне в действителност няма, само че то непрекъснато се внушава от партиите и съответните медии. Аз не знам кои в действителност са русофобите, само че знам, че за съветската имперска и колониална политика доста сериозно са се изказвали и Иван Вазов, и Стамболов...
... и Захари Стоянов, и Раковски...
- Точно по този начин, на процедура всички. Няма изявен български публицист или обществено значима персона през всичките тези години, който да не е забелязал империализма и колониализма на Русия.
Тоест, казвате, че няма русофобия, а има неприемане и опозиция против съветския империализъм и колониализъм, по този начин ли?
- Точно по този начин! И назад: русофилията също е мощно пресилена. Аз считам, че пословичната съветска просвета и най-много съветската литература в действителност са били доста значими за българите през Възраждането и първите години след Освобождението, тъй като съветският език е бил наличният за тях език, лингва франка. Всъщност съветската просвета стои напълно наедно с образците на западноевропейската просвета и литература. И доста българи, изключително измежду добре образованите, осъзнават, че образците на съветската просвета са в последна сметка имитация, повтаряне на западноевропейски модели.
Руската убийствена политика за българите – том 2С код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Интелектуалците в Балтийските страни, да вземем за пример, също дълго време бяха в съветското интелектуално пространство. Защо през днешния ден те, а изключително интелектуалците в Полша, застават на толкоз ясни и отчетливи позиции към войната, до момента в който българските се двоумят?
- Причината са връзките на съответното общество с европейските общества, с европейските културни и обществени мрежи. Смятам, че ние, българите, към момента продължаваме да сме отвъд Желязната завеса. Да вземем един Питър Померанцев, който е старши помощник в Лондонското учебно заведение по стопанска система. Пише за " Лондон Ревю ъф Букс ", " Атлантик ", " Файненшъл Таймс ". Автор на книгите " Нищо не е истина и всичко е допустимо " и " Това не е агитация ", които са доста значими за актуалния спор и за положението на медиите в Европа и изключително в Русия, обаче ги няма на български. От него нищо не е преведено като цяла книга.
Но по тази причина пък на български излязоха книгите на Дугин...
Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и защоС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
- Да. Слава богу, издадоха и " Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и за какво " на Михаил Зигар - за историята на Русия през 1990-те години. Искам да кажа, че ние в България просто не сме в час с това, което е сериозният спор по света. Ето, вижте, когато на дневен ред излезе въпросът за газа, българските интелектуалци, политици, общественици доста бързо не помниха, че става дума за едно оръжие в тази война - тъй като това е акцентът в Европа. А тук започнаха да разискват въпроса за цената на газа!
Разликата с Балтийските страни е безусловно фундаментална, тя не може да бъде наваксана. Трябва да се съпоставяме по-скоро със сърбите. Но ето, даже в една Сърбия писатели като Светислав Басара имат непрекъснати колонки - примерно в " Данас ", в които непрестанно нападат и личния шовинизъм, и личните контузии от предишното. Между другото, контузиите от предишното са доста основни за схващане на обстановката. Балтийските републики отстраниха и отстраняват паметниците на Съветската войска. Това се случва обаче с спор.
В Полша преди осем години имаше план за монумент, показващ по какъв начин руски боец изнасилва бременна жена. В последна сметка в дебата се реши да не се издига подобен монумент. Мнозинството беше наясно с жестокостите на Съветската войска, само че в същото време осъзнаваше, че подобен монумент ражда ненавист. А при нас целият спор за паметниците на Съветската войска някак се движи в сгрешен коловоз. Трябва да приказваме за друго: за какво би трябвало да се отстранен тези монументи? Дали единствено тъй като са грозни? Ние сме отвън актуалната полемика, която слага една такава война в подтекста на един просвещенски и пост-просвещенски спор.
В Европа се приказва за това, че украинците след толкоз доста години през днешния ден желаят да имат своя лична страна, приказва се за съветския колониализъм, да вземем за пример в Кавказ. В България едвам неотдавна се сетихме, че през август 2008 година Русия води завоевателна война в Грузия - и че неведнъж е правила пред очите на света такива завоевателни дейности.
И най-после: завършвате стихосбирка, отдадена на войната. Но дали на една война би трябвало да се посвещават стихове?
- Убеден съм, че могат да се посвещават и би трябвало да се посвещават. Първо, войната непрестанно съпътства човечеството. Ние просто сме си правили страхотни илюзии, че към този момент е отминало времето на войните. За страдание очевидно човешкото общество просто постоянно живее с войната. И второ, бъдещата ми книга няма да е просто за войната, тя е за това по какъв начин възприемаме войната през тези обществени мрежи, през видеата, през фотосите. Това са усилващи, умножаващи резултати, едни криви огледала, в действителност ужасът е точно в това наблюдение на войната, което като че ли носи някакво наслаждение...
Морбидно, вероятно мазохистично наслаждение.
- Точно по този начин, това е чист мазохизъм. Ти сякаш си в час, само че в същото време знаеш, че от теб нищо не зависи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Дневник " препубликува от изявлението на Александър Андреев с Йордан Ефтимов.
Вие чудесно познавате вътрешния живот, настроенията и полемиките на българските интелектуални и културни елити - както обратно в историята, по този начин и през днешния ден. Как се отнасят писателите, артистите, хората на изкуството и културата към войната на Русия против Украйна?
- Не можем да чакаме кой знае какъв брой от българските интелектуалци - освен във връзка с Украйна, само че и въобще, за протичащото се в огромния свят. Не толкоз поради неналичието на предпочитание или на рефлексия, колкото поради характерната позиция, в която те са сложени в българските медии. Българските интелектуалци считат, че са изпълнили гражданския си дълг, когато един път се изкажат в обществените мрежи. Тази заблуда интензивно се поддържа изключително от тези интелектуалци, които обслужват избрани политически сили.
А какво друго могат да създадат интелектуалците?
- Няма доста какво друго да създадат, защото медиите от много време са блокирали опцията на българските интелектуалци да се изричат. Един от най-големите проблеми на българската обществена среда е не толкоз неналичието на осведоменост за събитията по света, въпреки че тази липса си е реалност - българите не са осведомени даже за протичащото се в прилежащите страни, камо ли в Европа и по света. По-страшното е, че има дежурни " интелектуалци ", които постоянно взимат думата.
Дайте няколко имена.
- Да, по-късно, само че първо да уточня, че в България неведнъж като интелектуалци се маркират напълно случайни хора - спортисти, шоумени, астролози, телевизионни гадателки даже. За това доста съм приказвал с моите студенти в Нов български университет: някак си се счита, че щом си в положение да направиш някакво диференцирано и по-критично изявление, ти си интелектуалец. Истинските интелектуалци въпреки всичко получиха опция да се изкажат, най-малко при започване на войната. Те го направиха някак доста внимателно, деликатно и пацифистки.
Един Георги Господинов, да вземем за пример, който - популярност богу - към този момент има доста положително място в българското медийно пространство, се разгласи против войната, която за него била безусловно непредвидена, той описа по какъв начин не можел да изясни на порасналата си към този момент щерка, че в Европа се случва сходно нещо. Или един Стефан Цанев, който се разгласи против войната на 25 април с думите: " Политиците на Русия правят голям грях към личния си народ. " Но с ангажимента, че не бил русофоб. Войната завари интелектуалците неподготвени.
А кои са дежурните представители, за които споменахте?
- Всъщност няма да им загатвам имената, с цел да не им върша спомагателна реклама. Да речем треньор по художествена гимнастика, който до ден-днешен се изрича по всевъзможни политически и културни тематики или всякакви астролози като Алена, които незабавно бяха пуснати...
Да, дано не им вършим повече реклама. Вие като ценител на българската интелектуална история, виждате ли някакви исторически паралели?
- Ние непрестанно биваме вкарвани в концепцията, че има някакви в случай че не изконни, то най-малко обичайни настройки у българите, които предопределят позициите им към войната в Украйна. Това е социологически и антропологически погрешно. Аз познавам хора, които са по едно и също време възхитени от по този начин наречената " военна мощност " на Русия, само че и от BMW-тата, които считат за най-хубавите коли в света, а паралелно с това залитат и по някакви японски или китайски обичаи или легенди. Всичко това може да съжителства в съзнанието на един човек и по тази причина си мисля, че когато се заема някаква огромна позиция - каквато е отношението към Русия и към тази война, това съжителства с редица други фактори.
Например, отношението към религията, отношението към фамилията, в случай че щете отношението към пандемията. Целият този конгломерат е изключително забележим при една избрана категория хора. Прекарвам лятото в един дребен град, Трявна, и тук поддържам връзка с хора, които са измежду будните поданици на дребния град. Да вземем едно семейство, в което брачният партньор е член на МЕНСА, с висок коефициент на просветеност, а брачната половинка му работи в локалния музей. Любопитни, любознателни хора, само че живеещи в провинцията. Чуждият език, който владеят, е съветски, те са към този момент шейсет и няколко годишни и гледат съветските тв-канали, тъй като това могат да схванат - и са напълно под въздействие на тази пропагандна машина, която очевидно работи.
Не по адрес на тези уважавани от мен хора тук желая да изтъквам обичаното си духовитост от " Туитър ": " Единственото високоточно оръжие на Русия е тв приемникът. Поразява мозъка даже когато той отсъства. "
Да се върнем към историческите паралели. Струва ми се, че при започване на 90-те години българите реагираха по подобен метод на войните при разпадането на Югославия: всеобщо с цинично равнодушие към жертвите и с всеобща поддръжка за Сърбия, която си беше агресор. Доста наподобява на днешната реакция...
- Абсолютно беше по този начин! Но то отново беше с помощта на " работата " на пропагандата.
Тогава в интерес на Сърбия, в този момент - на Русия. Доколко съществено и действително е това прословуто разделяне сред русофили и русофоби в България?
- Аз считам, че такова разделяне в действителност няма, само че то непрекъснато се внушава от партиите и съответните медии. Аз не знам кои в действителност са русофобите, само че знам, че за съветската имперска и колониална политика доста сериозно са се изказвали и Иван Вазов, и Стамболов...
... и Захари Стоянов, и Раковски...
- Точно по този начин, на процедура всички. Няма изявен български публицист или обществено значима персона през всичките тези години, който да не е забелязал империализма и колониализма на Русия.
Тоест, казвате, че няма русофобия, а има неприемане и опозиция против съветския империализъм и колониализъм, по този начин ли?
- Точно по този начин! И назад: русофилията също е мощно пресилена. Аз считам, че пословичната съветска просвета и най-много съветската литература в действителност са били доста значими за българите през Възраждането и първите години след Освобождението, тъй като съветският език е бил наличният за тях език, лингва франка. Всъщност съветската просвета стои напълно наедно с образците на западноевропейската просвета и литература. И доста българи, изключително измежду добре образованите, осъзнават, че образците на съветската просвета са в последна сметка имитация, повтаряне на западноевропейски модели.
Интелектуалците в Балтийските страни, да вземем за пример, също дълго време бяха в съветското интелектуално пространство. Защо през днешния ден те, а изключително интелектуалците в Полша, застават на толкоз ясни и отчетливи позиции към войната, до момента в който българските се двоумят?
- Причината са връзките на съответното общество с европейските общества, с европейските културни и обществени мрежи. Смятам, че ние, българите, към момента продължаваме да сме отвъд Желязната завеса. Да вземем един Питър Померанцев, който е старши помощник в Лондонското учебно заведение по стопанска система. Пише за " Лондон Ревю ъф Букс ", " Атлантик ", " Файненшъл Таймс ". Автор на книгите " Нищо не е истина и всичко е допустимо " и " Това не е агитация ", които са доста значими за актуалния спор и за положението на медиите в Европа и изключително в Русия, обаче ги няма на български. От него нищо не е преведено като цяла книга.
Но по тази причина пък на български излязоха книгите на Дугин...
- Да. Слава богу, издадоха и " Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и за какво " на Михаил Зигар - за историята на Русия през 1990-те години. Искам да кажа, че ние в България просто не сме в час с това, което е сериозният спор по света. Ето, вижте, когато на дневен ред излезе въпросът за газа, българските интелектуалци, политици, общественици доста бързо не помниха, че става дума за едно оръжие в тази война - тъй като това е акцентът в Европа. А тук започнаха да разискват въпроса за цената на газа!
Разликата с Балтийските страни е безусловно фундаментална, тя не може да бъде наваксана. Трябва да се съпоставяме по-скоро със сърбите. Но ето, даже в една Сърбия писатели като Светислав Басара имат непрекъснати колонки - примерно в " Данас ", в които непрестанно нападат и личния шовинизъм, и личните контузии от предишното. Между другото, контузиите от предишното са доста основни за схващане на обстановката. Балтийските републики отстраниха и отстраняват паметниците на Съветската войска. Това се случва обаче с спор.
В Полша преди осем години имаше план за монумент, показващ по какъв начин руски боец изнасилва бременна жена. В последна сметка в дебата се реши да не се издига подобен монумент. Мнозинството беше наясно с жестокостите на Съветската войска, само че в същото време осъзнаваше, че подобен монумент ражда ненавист. А при нас целият спор за паметниците на Съветската войска някак се движи в сгрешен коловоз. Трябва да приказваме за друго: за какво би трябвало да се отстранен тези монументи? Дали единствено тъй като са грозни? Ние сме отвън актуалната полемика, която слага една такава война в подтекста на един просвещенски и пост-просвещенски спор.
В Европа се приказва за това, че украинците след толкоз доста години през днешния ден желаят да имат своя лична страна, приказва се за съветския колониализъм, да вземем за пример в Кавказ. В България едвам неотдавна се сетихме, че през август 2008 година Русия води завоевателна война в Грузия - и че неведнъж е правила пред очите на света такива завоевателни дейности.
И най-после: завършвате стихосбирка, отдадена на войната. Но дали на една война би трябвало да се посвещават стихове?
- Убеден съм, че могат да се посвещават и би трябвало да се посвещават. Първо, войната непрестанно съпътства човечеството. Ние просто сме си правили страхотни илюзии, че към този момент е отминало времето на войните. За страдание очевидно човешкото общество просто постоянно живее с войната. И второ, бъдещата ми книга няма да е просто за войната, тя е за това по какъв начин възприемаме войната през тези обществени мрежи, през видеата, през фотосите. Това са усилващи, умножаващи резултати, едни криви огледала, в действителност ужасът е точно в това наблюдение на войната, което като че ли носи някакво наслаждение...
Морбидно, вероятно мазохистично наслаждение.
- Точно по този начин, това е чист мазохизъм. Ти сякаш си в час, само че в същото време знаеш, че от теб нищо не зависи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ