Йохан Унтервегер – един убиец и един поет в битка за реабилитация
Йохан „ Джак “ Унтервегер е извънреден пандизчия. Дълго време е образец за положителната смяна, осъзнаването и преобръщането на живота от неприятно към по-добро. Австрийският пандизчия потвърждава, че след живот изпълнен с закононарушения, в това число обезчестяване и ликвидиране, може да се оправдава изцяло в пандиза.
През 1976 година получава доживотна присъда, тогава е още на към 20-на години. Зад решетките намира време за литература, стартира да написа автобиографията си, открива увлечение към поезията и даже основава няколко поеми. Творчеството му намира място даже в учебниците. Историята на грешника с нежна душа е съумяла да трогне мнозина. Журналистите се срещат с него и постоянно удостоверяват едно и също усещане – Йохан се е трансформирал, смирил и извисил. Почитателите му стартират акция, с която молят правителствот за ранно освобождение. Може ли това да е положителният образец на смяната?
Престъплението не може да се не помни толкоз елементарно. Бъдещият публицист завлича 18-годишната Маргарет Шифър в горите, изнасилва я и я души на личния ѝ сутиен. За страдание това не е и единственото му закононарушение, досието пази историята на още 16 обвинявания за нахлуване на проститутки. Месеци преди осъществяването на убийството е нанесал побой на непозната жена и по-късно я изнасилил.
За криминолозите не е изненада, че най-после Йохан е почнал да прави убийства. Всички дейности показвали този край. Изненадата пристигнала с откриването на гения. Легендата споделя, че за една вечер килърът се трансформира в един от най-добре продаваните създатели на Австрия.
„ Нито една тематика не е по-поетична от гибелта на красива жена. Има възраст, в която една жена би трябвало да бъде красива, с цел да е обичана и възраст, в която би трябвало да обичана, с цел да бъде красива. “
Нежността би изненадала всеки, изключително откакто си спомним, че създателят изпитва голямо наслаждение в душенето на проститутки. Ако ръцете наранявали, перото на Йохан можело да гали нежно и да пленява всяко женско сърце. Дори австрийската литературна интелигенция почнала да се впечатлява от изрече му. Автобиографията посочила на света, че тъмната страна се компенсира със сияеща такава. Унтервегер разказвал по какъв начин е израстнал без майка и какъв брой сложен бил живота му. Липсата на тази деликатност рефлектирала върху близките. Тази липсала довела до пандиза, само че съжеланието не било належащо.
Снимка: By Jack Unterweger – Im Privatbesitz des Uploaders; Herkunft unbekannt., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=55427459
Талантът признал, че в случай че не е бил в пандиза, в никакъв случай нямало и да пропише. Историята се популяризира със скоростта на светлината и хиляди хора стартират да звънят и да желаят незабавното му освобождение. Австрия не се интересувала от закононарушението, болшинството знаело, че този гений би трябвало да отдаде живота си на изкуството, а такова липсвало зад решетките. В писмата до коменданта на пандиза, както и до комисията по помилването, всеки обожател разказвал по какъв начин наранената и измъчена душа е излекувана, а откакто това е реализирано, свободата би трябвало да бъде върната.
Не липсвали и сътрудници от литературния отрасъл с рекомендации. 2-кратната носителка на Нобелова премия по литература – Елфриде Йелинек също се застъпила за някогашния нарушител. Тя персонално била впечатлена от яснотата и качеството на всеки ред лирика. Автобиографията му била докосваща. Елфриде вярвала, че Йохан е недодялан елмаз и може да се трансформира в идващия талант на страната.
Голяма част от писателите са безапелационни, че човек може да превъзмогне проблемите с разказване, описване и освобождение на студената хватка, с която мнозина се пробват да се закрепят точно за тях. Хората имат вяра в новия стихотворец, законът също се надява, че ще има смяна, а шефът на пандиза споделя:
„ Никога не сме толкоз добре квалифициран пандизчия за същинската независимост. “
Може би тази история щеше да е необикновено красива, в случай че Йохан беше спечелил Нобелова премия по литература и доказваше на света, че от време на време и най-големите закононарушения могат да имат позитивен резултат. Историята му щеше да е заслужен образец в интерес на човечеството. За страдание възприятията не могат да се борят против здравия разсъдък.
През първата година Унтервегер убива осем души. Инспекторите откриват една и съща методика – пребити жертви, завлечени в гората и по-късно удушени със личното си долни дрехи. Медиите към момента се въздържали да счупят розовите очила и да погледнат на обстоятелствата, по тази причина бързали да препишат всички действия на различен сериен палач. За следващ път в нарушителя се борили две персони – на полов див звяр и на създател. Когато създателят го управлявал, Утервегер взел участие в разнообразни телевизионни излъчвания, разказвал за смяната в пандиза, за първите стъпки в писането на лирика и още доста други.
По-голямото безумство е, че едно списание го наема, с цел да разяснява всяко последващо ликвидиране – всяко негово последващо ликвидиране. Поканен е в Съединени американски щати, където се среща със суровия живот на американските проститутки. Дори и в тази командировка не съумява да издържи на изкушението и напуща хотела, с цел да извърши още едно ликвидиране.
Полицията все по-често почнала да свързва всички закононарушения. Затварянето на очите не можело да продължи постоянно, само че и килърът към този момент знаел, че приближаващите стъпки към този момент не са на ревностните почитатели на литературата, а тези на преследващите служители на реда. Преди да бъде задържан, килърът за следващ път бяга, този път в Северна Америка.
Пристигнал в страната на свободните, Йохан изпраща писма до всички медии и декларира, че не може да се върне в килията, повдигането на евентуални обвинявания по негов адрес са го унищожили прочувствено и той самият не виждал смисъл да стои в родината си. Голямата неточност австриеца е, че по този начин и не спрял да се вълнува от своя обществен имидж.
За него било значимо да бъде в светлината на прожекторите, да усеща огромната обич на своите фенове и постоянно да е значимата съчка. Точно тази пристрастеност води до неговото залавяне. Агенти на ФБР се показват за кореспонденти от списание „ Успех “, само че преди да стартират да задават въпросите, те слагат белезници и го задържат.
На 29 юни 1994 година Йохан Утервегер е приет за отговорен по обвиняване в осем убийства. Инспекторите подозират, че са доста повече. Когато схваща присъдата си, смутеният стихотворец декларира, че ще апелира, само че по този начин и не го прави. Същата вечер се обесва в килията си. По подигравка на ориста, възелът на въжето е еднакъв с този, който завършва живота и на жертвите му.
